от най-значителните преимущества на кармичното предопределение. Човекът, притежаващ множесво таланти и способности, се снабдява с тях кармично. Трябва да се помни, че огнената воля в своя потенциал е неограничена и няма такова препятствие, което тя не би могла да преодолее. Духът може да възтържествува над всички ограничения на кармата, ако знае пътя. Вече съм казал, че, вървейки с мен, вече не един път са преодолявали светила. Кармата е еволюционна сила, имаща впредвид възхода на духа и кооперирането с нея, вместо сляпото противопоставяне, може да даде най-неочаквани и благоприятни резултати. Защото целта на кармата е да насочи човека по еволюционния път. Ключът за правилното решение е в схармонизирането на стемежите с повелите на Космичната воля. Съзвучието с нея ще даде на духа победа и свобода на действие, недостижими по други пътища. И тогава пространствените заповеди на волята винаги ще се изпълняват. Властта над стихиите, която е отдавнашна мечта на човечеството, ще бъде достигната само по този път. В съзвучието с моята воля, в съзвучието на собствената воля с Космичната, се утвърждава могъществото на духа. Някой иска да бъде силен сам по себе си, но още Владиката е казал: „Сам по себе си аз съм нищо; Отец, който пребивава в мен, Той твори“. Така предаването на съзнанието по стъпалата на Йерархията нагоре дава на духа власт. Казано е било, че едадена на човекавласт над всяка плът. Но хората са решили, че към тази власт може да се достигне чрез своеволното самолюбие и самоутвърждаване. И в резултат нищо не са постигнали. Тъй като могъществото на духа се постига чрез сливане с Космичната воля, с Висшата воля. Изпълняването на Космичната воля трябва да се разбира като следване на повелите на законите на еволюцията. Този, който върви с еволюцията, винаги е победител. При анализ на световните събития трябва да се отчита това. В съвременното стълкновение на нациите победител ще се окаже този, който, разбирайки законите на развитие на човешкото общество, ще действа в съгласие с тях, следвайки ги и който сестреми напред към нови, по-съвършени форми на обществен живот, а не към старите, изживени и обречени от планетната карма на унищожаване. Светлите коне на еволюцията се стремят напред, но старият свят залага на черните бегачи, носещи се към бездната. Когато пространствената заповед е в съзвучие с еволюцията, тя ще бъде изпълнена. Затова трябва да се мисли не лично, а пространствено, затова преодобяването на личното начало в себеси води до победа не само над себе си, но и над стихиите. Сливането на обединените съзнания с Висшата воля е гаранция за победата на светлите сили над тъмнината.
326. (9 декември). Сине Мой, трябва да усвоиш умението за подвижност на духа. Способността да си представяш себе си на всяко място и полетите във въображението служат като предверие на реалните полети. Пътят се прокарва от мисълта. Да се облети мислено света означава да се докоснеш с мисъл действително до това, към което тя е устремена. Мисленото докосване вече не е фантазия и не е въображение, а явление от Тънкия свят, имащо под себе си напълно реална основа. Мисълта е явление от висш порядък, не подчинено на законите на трите измерения и не ограничено от рамките на плътните условия. Всяка мисъл може да се обостри до краен предел и с това да се усили нейното действие. Разбира се, необходима е съсредоточеност и пренасяне на битието в мисълта. В света на мислите, където всичко е толкова реално, както и в Плътния свят, предметите и веществото, което ги изгражда, се състоят от мислена материя. Там не съществува друга реалност, освен на мислите и заетова там мисълта съставлява всичко. Но царството на мисълта е основата на Плътния свят и на всичко, което, каквото има в него. От тук и значимостта на мисълта за всички планове на съществуването. Пренасянето на битието в мисълта означава задълбочаване живота на съзнанието. Съзнанието, затворено в тялото, живее чрез мисълта, нсо се опира на плътното, докато истинската родина на духа е сферата на огнената мисъл. Човекът е мислещо същество и цялата активност на неговото съзнание протича в тясна връзка с мисленето. Печатът на мисълта се полага върху всичко, което той вижда, чува е усеща. Но всичко това той прави автоматично и несъзнателно. Царят на мисълта варви след нея на повод и не той я управлява, а мисълта е неговият властелин и победител. А трябва да бъде обратно. Тази революция в собствения микрокосмос трябва да бъде извършена и да бъде установена пълна и неограничена власт над мисленето. Средно положение няма — или ние владеем и управляваме мисълтна, или тя нас. Робуването на собствената мисъл е особено тежко. От това робство няма къде да се избяга. Робът може да избяга на свобода, разбивайки своите вериги, но къде за се отиде от своите мисли? Затова изходът е един — овладяване на мисълта и установяване на пълен контрол над нея. Обуздаването на мисълта е необходимо, преди да можеш да направиш първата крачка по пътя към могъществото на духа. За начало можеш да възприемеш положението, че ако мисля за нещо, то мисля заради това, че искам това, а не заради това, че така иска своеволиято на необузданите мисли. Контролът трябва да бъде постоянен. Бродещите мисли са опасни, като всички скитници. Защото всяка мисъл задължително въздейства върху човека, на целия му сложен организъм, предизвиквайки една или друга реакция. Да се поставяш в зависимост от всеки случаен скитник не е мъдро. Никакви неуспехи на първоначалните опити да се овладее мисълта не могат да послужат като препятствие по пътя към окончателния успех. Трябва да се премине през етапа на овладяване на мисълта, тъй като иначе няма да бъде възможно придвижването по-нататък. Дори неголямата победа ще донесе радост и удовлетворение. А поредицата от победи ще придаде увереност в успеха и вяра в себе си, и в същото време ще донесе и огньове на достиженията. Тялото може да отстъпи под натиска на външните условия, но мисълта никога, никога не трябва да отстъпва от веднъж набелязаната цел. Външните условия са временни и преходни, но духът и неговото огнено оръжие мисълта, са вечни. Затова упорството, твдърдостта и постоянството в достигане на набелязаната от мислите цел ще бъде залог за успеха. Дори и при поредица от неудачи, все някога ще се надигне благоприятната вълна на обстоятелствата и тогава удържаната с постоянство мисъл ще придвижи себе си в тяхната вълна и ще реализира набелязаното от нея. Да отстъпиш означава да се откажеш от мисълта. Но да позволиш на противната вълна или на множеството като нея да преминат покрай теб, за да продължиш да действаш след това по приетото вече направление, ще бъде гаранция за победа. Така че, ще утвърдим неотстъпността. Когато всичко се колебае и тъмните противодействия са особено яростни, чрез неотстъпността ще достигнем до целта, защото отстъпниците са много и отстъплението е само в тъмата. Осъзнаването на вечността на духа и неунищожимостта на огнената мисъл ще бъде основа за успех в достигането на това, което е недостижимо сега. С формулата на вседостижимостта духът може да действа смело, преодолявайки бариерите на времето, защото във времето всичко е достижимо и в безпределността всичко е възможно, даже и това, което е напълно недостижимо сега. Установете се във вседостижимостта не за днес, не за утре, а завинаги, за вечността, в която живее духът на човека, съществуващ в безпределността. По този голям път всеки, дори малък, опит да се постигне победа, ще бъде увенчан с успех, когато настъпи времето за това. А времето идва за всекиго да прояви всяка мисъл в плътна проявена форма. Затова, казвам ви, че гарантирам за успеха, ако, проявявайки постоянство и неотстъпност на мисълта, разберете значението на вечното във временното и на временното във вечното.
327. Сред бурния, неистовия и яростен поток на външните явления, носещи се покрай съзнанието, завладяващи го, утвърждавам скалата на духа. На тази основа се изгражда домът на духа и се събират елементите на вечното, влизащо в състава на безсмъртната триада. Да се събират тези елемнти на непреходното, извличайки ги от бурния поток на временните явления, ще бъде признак на висша мъдрост и единствено (правилно) решение в живота. Истински събирач на съкровища наричаме този, който е прозрял в предназначението на живота си на Земята. Бисерите на Светлината могат да се събират в хранилището на чашата за винаги и с това да се утвърждава безсмъртието на духа в условията на Плътния свят. Камъкът на вечната основа човек трябва да утвърди в себе си сам, със своите ръце и със своята свободна воля.
328. Домът на духа се строи с мисълта. Мисълта е винаги в разпореждане на човека. Следователно строителството може да се извършва по всяко време и при всякакви обстоятелства, ако мисълта е достатъчно целеустремена. И когато разбирането на тази необходимост се е врастнало здраво в съзнанието и е станало негова неотменима част, може да се каже, че фундаментът е заложен и че той ще устои, когато задухат вихрите и се надигнат вълните. Мисълта се утвърждава и изкристализира във вид на огнени отлагания в Чашата само в действие.
(Вечерта в 6 часа). Всички феномени на магията представляват манифестация на силата на мисълта. Мисълта се обединява с пространствения огън във форми и тези форми приемат аспект на видимост. Скалата на материята се издига далеч нагоре зад пределите, ограничени от науката. Материя луцида, много видове фохат, материя matrix, все по-наторе и по-нагоре в безпределните сфери на пространството се
