отдалечават слоевете сияеща огнена материа. На материалистите можем да кажем, че тяхната обосновка на материята е правилно. Грешката е само в това, че се опитват да ограниччат в границите на своето разбиране безпределността в степените на разреденост и тънкост на материята. И тъй, градациите на материята са твърде многообразни и състоянията й също. Но във всичките си видове материята се подчинява на мисълта, която може да я отлива във всякакви форми. Мисълта е оръдие на духа, онзи инструмент и онази сила, с помощта на която той може да твори. Творчеството е съдба на човека. Възможностите за творческа активност на човешкия дух са безпределни, както е безпределен и самият дух. Тази област блести наистина с приказни възможности и отваря пред човека целта, заради която живее, развива се и се усъвършенства човешкият род. Указвайки пътя към звездите, Владиката приканва към космично творчество. Ако творчеството е цел, то и животът на човека е устроен така, че да представлява една школа, където за добро ли, за лошо ли, но хората са принудени да творят. Животът на всеки човек е резултат на неговото волно или неволно творчество. Неговият мозък ражда или твори мислите, астралът — чувствата, ръцете — всичко това, което създават. И вътрешният свят на човека е продукт на неговото ментално и астрално творчество, а външното обкръжение на физическото. И колкото по-дълго живее човек на Земята, толкова по-плътна, по-гъста и по-населена става тя с продуктите на неговото творчество на видимия и невидимия планове. Творчеството расте, разширява се, изпълва със себе си всички сфери, за да може на определено стъпало да излезе извън пределите на Земята и, разпространявайки се в Космоса, да стане космично творчество. Много отделни духове вече са преминали през тези граници и творят в космични размери. Блестяща съдба очаква човека и тя е предопределена.
(В 1 часа през нощта). Защо едни мисли се изпълняват, а други не? Да се обърнем отново към огъня. Мислите, в които е вложен сърдечен огън, се изпълняват неизменно. Запалените центрове насищат с огън мислеформата естествено и без всякакви усилия. Това, именно, дава и сила на мисълта.
329. (10 декември). Приятелю мой, малкото съзнание се стреми неволно към възлагане или към това, да се опира твърде много. Но придобилият опит пътник знае, че трябва да върви сам. През самотата и привидната изоставеност трябва да се премине и то главно за това, да се изработи самостоятелност, твърдост и вяра в себе си и в своите сили. Трябва да се учим да ходим със собствените крака и да плуваме в собственат лодка. Болшинството предпочитат чуждите, но моите избраници предпочитат своите. Това е необходимо за да се опази сферата на една висша индивидуалност от смесвяне със сферата на индивидуалността на друг човек. „Звезда от звездата се различава по слава“. Индивидуализацията на формите на проявения свят е основа на еволюцията. Това не е егоизъм, не е самолюбие, а утвърждаване еволюцията на духо-монадата. Всяка от Великите индивидуалности притежава своъ Лъч. Под този лъч някога се е запалилосъзнанието на тези, за които изпратилият своя Лъч представлява техен Космичен баща. Значи трябва да се разбере и усвои нова двойка противоположности: утвърждаване на индивидуалността при осъзнаване на братското единение на съзнанията и значението на колектива в процеса на еволюцията на човешкото общество. Лъжливият индивидуализъм е също така вреден и несъстоятелен, както и обезличаването на индивидуалноста. Трябва да се намери линията на хармоничното съчетание между тези две понятия: братството и индивидуализацията на съзнанията. Можем да си представим какво би станало с човека, ако всички хзапочнеха да говорят едно и също и да мислят едни и същи мисли, и всички да бъдат с едно и също лице. Това би било убийство на духа. Индивидуалността и братството могат да съществуват заедно. И цветята на ливадата са различни, но красотата на ливадата от това само се увеличава.
330. Приятели! Не да чакаме милости от небето, а сами да си ги вземем — това е пътят на победителя. За каво са очакванията, за какво са молбите, за каво е психологията на бедни роднини!!! Даровете на пространството се вземат по правото на родството. Да не чакаме вдъхновение, а също и подем (на духа), но, утърдили съзвучие с Височайшето, можем да черпим от съкровищата на мисълта от самата съкровищница. Висшата мисъл се носи над света. Приемник на съзнанието има у всекиго, трябва само да се настрои в съзвучие с мислите на Светлината. Зовът и откликът звучат в унисон с устремеността. Повече увереност, повече смелост, повече разбиране на това, че вратата в Царството на Светлината са отворени. И какво може да попречи на възприемането, когато съкровищата на пространственат мисъл са приготвени за човека от началото на времето. Колкото по-устремено, толкова по-съзвучно, колкото по-огнено, токова по- остро, колкото по-уверено, толкова по-леко. И да не чакаме и молим, а да се устремим и да си вземем. Не (пасынки), а сънаследници, не роби, а синове на Светлината. Разбирането на собственото предназначение дава право на вход в света на висшата мисъл. От къде е тогава това неразбиране, мрачност и бедност на мисленето? Не затова ли, че съзнанието е устремено вместо към Светлината, към тъмнината. А тъмнината мисли по нощному и се стреми към Земята, а нагоре не поглежда. Устремеността нагоре никога няма да остане без отговор. Затова казвам: само се устремете, само обърнете съзнанието си към мен и потоци от Светлина ще ви залеят, и нощните сенки, сенките на съблазънта, шепнещи в тъмнината, ще изчезнат. Ето го, запален от усрема, иска да се надигне и да върви към Светлината. Но… е окичен с товара на тежки земни мисли и желания. Като с черен саван е загърнат той с тях, и е глух, и сляп. Много мъжество трябва, за да се отхвърли решително и с твърда ръка земнатата тягост. На мен роби не ми трябват. Свободните и смелите призовавам след себе си, които без съжаление могат да се разделят с ненужния багаж. Много багаж носят дори тези, които са решили да вървят с мен. Приятели! Прегърбеният под земния товар няма да успее (да върви) след мен. Сега е време, когато съзнанието може да се придвижи стремително в еволюцията. Но няма, няма да успеем, ако не изхвърлим багажа. Викам след себе си бързоходците, освободени от излишния товар. Аз ще вървя с тях, а не с влачещите веригите.
331. Трудно е да се приеме твърдението, че при обръщане към Светлината отказ не може да има никога, ако обръщането носи надличен характер. Това е напълно обяснимо, защото самото пространство е безлично и островчетата или точките на личните съзнания реагират само тогава, когато повикът или мисълта им звучи в унисон, тоест когато то също е ограничено от оградата на личността и е настроено на същия този ключ. Но над личните сфери на пространството са безпределни и не са замърсени от миражите на личните светчета. Съзнанието, издигнало се над слоевете на личните въжделения, мисли и стремежи, се докосва до областите на световната истина или действителност. Не за себе си, а за света искам да събера съкровищата на пространствената мисъл. Това също е подвиг, защото земните условия обикновено не се съгласуват с надземните и изискват преодоляване. Без труд и напрежение нищо не се дава. Погрешно смятат, че привидната лекта на достиженията не е струвала и сега не изисква огнено напрежение на волята. Ако това напрежение се стовари на обикновен, неподготвен организъм, не би издържало нито сърцето, нито нервите. Ето защо се наложи такава упорита и продължителна подготовка и записите започнаха с къси фрази и дори с отделни думи. Казвам, че ще бъде достигнато такова състояние на съзнанието и организма, когато да се водят записи съвместно с мен, тоест под моите лъчи, ще може по всяко време на деня и нощта, по желание или по заповед на волята. Заповедта се отдава не на мен, а на себе си, за да се приведе приемникът на съзнанието в състояние на съзвучна настроеност. В действителност тази съзвучност с вибрациите на Светлината трябва да е налице винаги. Но тя не може да се постигне за един час. От тук и дългите години на подготовка, изтъняване на всички обвивки и разреждане на плътното тяло. „Колко е бавен пътят“ — възкликва неопитният пътник. Но да съдим нека ние, защото, кой знае, може би пътят да е бърз, а скоростта на движение да е ограничена само от възможностите на самия организъм. Да изгорят проводниците е много лесно. Напълнете съзнанието със светлина над неговата вместимост и ще се получи разрушаване. Когато одареното съзнание се привлича от виното или други видове забрави, значи то е претоварено. Много талантливи хора загиват, защото не притежават достатъчно сила, за да издържат на грапавите земни уловия. Ето защо наричаме подвиг случаите на носене на Светлина в тъмнината. Добре е да се бъде в тясно единение с мен, добре е да се притежава тънкост и чувствителност, необходима за възприемане на изпратените мисли. Но можете да запитате тези, търсещи единение, представят ли си какво струва на откритото сърце допирът вече не с мен, а с обикновената среда, която заобикаля човека в света. Да се запази единението и в същото време да се намерят сили да се преодолява съпротивата на обкръжаващата среда е необичайно трудно и изисква необратимо решение да се върви докрай, без да се спре пред никакви препятствия. Казвам го затова, за да знаят незнаещите колко труден е пътят и да не мислят, че единението се дава и удържа лесно. Да постигнеш единение е по-лесно, отколкото да го задържиш, защото тънкостта се обостря, а тъмнината се усилва и усъвършенства в нови и нови опити да погаси светлината на носителя на
