Светлина. Но на вървящите с мен ще кажа: вървим към победата и ще достигнем победата. Гарантирам. (1 часа през нощта)
332. (11 декември). Да се порадваме с радостта на духа, с радостта, несвързана с нищо земно. Надличната радост е близка до космичната радост. Тя извежда човека извън пределите на неговото аурично яйце и го приобщава към пространствената радост. Трудно е да си го представи човек, но Висшите сфери звучат с тази огнена радост. Да се приобщиш към тях означава да се настрои съзнанието с ключа на висшата тоналност. Интересно е да се види как дори земната радост преобразява плътното тяло. Реакцията на радостта е положителна. Нямам в предвид злобната радост на тъмните, както и всичките им други преживявания. Чувството на радост също изисква тренировка и то може да бъде възпитавано. Трябва да се започне с това да се отдели всичко, можещо да предизвика радост и да се съсредоточи вниманието на него, отхвърляйки всички мисли, обременяващи съзнанието. Това ще бъде полезно и за изработването на умение да се управлява мисълта. Всички чувства, възникващи в човека, той може да предизвика и сам, съзнателно, чрез волята, без всякакви външни основания за това. Лабораторията на човешкия организъм ще действа безотказно, ако е внедрена мисълта, че в своя микрокосмос човек е пълновластен господар на всички усещания. Нищо външно няма значение, ако е осъзната тази идея. Често може да с наблюдава как на някои хора доставя удоволствие това, което за други представлява източник на страдания и неприятности: например, убийството на животни заради удоволствието, наричано лов или пребиваването в игрални домове и други подобни. Много измислени и условни неща доставят съмнителни радости на хората само заради това, че те ги приемат като някаква даденост. Но всичко това е условно и относително. Съзнателното утвърждаване на чистите източници на радост ще доведе до овладяването на това чувство и ще доближи до усещането на космичната радост, над личната радост, радостта на духа, издигнал се над дребните и неистински земни радости. В областта на личната радост, която е двуполюсна, това, което служи като нейна причина, представлява също и причина за въникването на нейния противоположен полюс, тоест на мъката и сълзите. Човешките чувства са биполярни. Усещайки едното, непременно предизвикваме към проява и другото, противоположното. Многото смях е на сълзи — така смята народът. И това е вярно отбелязано от народната мъдрост. Но така, както съществува светлина без сянка, по същия начин има и космична радост без мъка. Но това е вече извън пределите на земните измерения. Тази степен се предшества от степента на надличната радост и скръб — не за себе си, а за света. Чашата със земна отрова духът изпива на последното стъпало. Много неща трябва да се вместят от съзнанието, преди то да се разшири до космичното съзнание. Но пътят на овладяването на всички свои чувства и усещания трябва да се премине. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Волята трябва сякаш да се роди отново за осъзнаването на своята мощ, предел за нарастването на която ще бъде безпределността. Ние не сме временни, а безпределни и тази безпределност се проявява и утвърждава в човека във всичките му чувства, в целия му микрокосмос.
333. Оптимистът и песимистът, гледайки на едно и също нещо, извличат от него изводи от напълно противоположен порядък. Значи, всичко зависи от ъгъла на виждане. Но този ъгъл може да се установи от волята, обръщайки лъча на съзнанието в съответната посока. Този ъгъл на възприемане на заобикалящия го свят зависи от човека и той сам може да го избере и наложи, но съзнателно, призовавайки волята си. Защо да се отдава във властта на произвола това, с което може да се разпорежда самия човек. Не е ли той, който решава? Следващата крачка е анализът на явленията от другия порядък, не радващи, а огорчаващи съзнанието. Във всяко от тях може да се намери нещо положително. Не съществуват явления абсолютно лоши. Намирайки в тях положителните страни, можем да се придвижим по-нататък и да видим на какво ни учат тези неща, които са ни неприятни. Защото всяко от тях непременно ни учи на нещо. Разбирайки смисъла на преподавания от живота урок и значението на съдържащия се в него опит, можем и да се порадваме на това, че за напредъка може да бъде полезно всичко: и доброто, и лошото, и носещото радост, и носещото скръб. Така предопределеният победител заставя да му служи съзнателно всичко: и проявите на светлината, и проявите на тъмнината.
334. (Дек. 12). Приятелю мой, ето, пред нас е още един ден, приближаващ ни към бъдещето. Какво смяташ да извършиш ти през този ден, за да бъде бъдещето такова, каквото ти искаш да го видиш? Съизмеримостта и целесъобразността винаги ще доведат до целта, ако са приложени. Защото всяка постъпка, мисъл, чувство или движение могат да бъдат съзвучни с целта. Цел има, тя е добре възприета и усвоена. Но усвоено ли е умението неотклонно да се държим за нея? Всичко, което прави човек, или го отвежда към целта, или го отклонява от нея. В общочовешки мащаб до целта трябва да достигнат всички. Който не достигне, ще бъде изхвърлен от потока на еволюцията като космичен боклук. Едни ще дойдат по- рано до целта, други по-късно. Да се достигне трябва, но кой път да изберем: краткия и трудния или дългия и лесния? Избралият трудния път може да помисли за това дали няма този път да е по-лесен от другия, тъй като общата сума от тежести и за единия, и зя другия, е еднаква, но трудният път е много по-кратък и по- бързо довежда до целта. Много, много по-добре е горчивата чаша, отколкото цял живот с горчилка (горчинкой). И изпивайки нейната горчивина, под тежестта на земното бреме, може да се помисл за това, че затова и освобождението е по-близо. И дори може да се желае да бъде още по-трудно. Защото колкото е по-трудно и по-тежко, толкова сме по-наблизо. И когато стане вече съвсем непоносимо, значи, че почти сме до целта. Даром нищо не се дава — всичко трябва да се плати. Не е ли по-добре да се заплати наведнъж? Мъдрият се радва когато му се предоставя възможност да изплати кармичните си дългове. Едно по-дълбоко размишляване ще покаже, че всичко, целият живот е сън. Ще свърши, ще свърши непременно земната приказка и ще настъпи моментът на събуждане. Но когато очите се отворяят за действителността, ще бъде ли готов духът в пълна бойна готовност на разбирането си да я послещне! Не събралият тук нищо там ще бъде нищ. Знанията трябва да се натрупват тук и да се готви одеждата на духа. Изразявайки се с езика на съвременността, трябва да се приведе в работно състояние духът, привеждайки в пълен порядък всичките му части и старателно очиствайки от калта и мръсотията всеки детайл. Едан малка прашинка може да спре най-мощния апарат, толкова повече замърсеността на най-финния апрат на човешкия микрокосмос. Замърсяват го и думите, и делата, и чувствата, ако не са чисти самите те. За тази чувствителност на духовния апарат може да се съди дори само по явлението на предаване на мисли. Достатъчно е да се наруши стройността на приемника и той веднага ще заглъхне или ще допусне невнимателното нахлуване в съзнанието на мисли съзвучни не на Светлината, а на тъмнината. Чувствителността на приемника спада по много причини. Всяка от тях е несъизмерима с поставената цел. Нека най-дългата линия бъде символ на безпределността. Към нея може да се прилага и да се сравнява с нея всяко движение на съзнанието и всички реакции на външни явления, ставащи в него. Тогава всяко явление в живота ще заеме полагащото му се място, защото ще се научим да съизмерваме живота на Земята с безпределността на космичния живот. И в това ще намерим сили за неотклонното устремено придвижване към целта.
(в 1 часа през нощта). Личните спомени и личният малък свят на саможивостта са толкова нужни на пространството, колкото, колкото со нужни на вас личните спомени на някой непознат човек. Ви усещате доколко са безинтересни те, а главно са ненужни. За нас е нужно само това, което е полезно и нужно на хората въобще, но не и това, което се касае до нас самите лично. Затова дори да се говори за себе си е неетично. Дайте на хората, дайте на света, отделете нещо за другите от себе си, все едно какво, но дайте. Само даването в каквато и да било форма може да служи като оправдание на живота и да придава на живота смисъл. Хората се задъхват в безсмисленото си съществуване, ако не могат да дават, макар че често не разбират причината. Но духът усеща пространствената нелепост и безсмислието на егоистичното проспиване и се задъхва в него. Целта на живота е в даването и не за това, че имащият трябва да дава, а затова, че даващият разрушава преградата на саможивостта, излиза извън пределите й и включвя в кръга на своето съзнание сферата на съзнанията на другите, разширявайки с това своето. Грижата на мъдрия не е за себе си, а за света. Водещият планетата има грижата и отговорността за нея. По широтата на отговорността може да се съди за ширината на съзнанието. Кръгът на съзнанието на саможивостта може да се оприличи на глава на топлийка, но разширеното съзнание обхваща света. Добро е всичко, което се прави с мисълта за благото на другите, за общото благо. Чашата на общото благо е дял на най-мъдрите. Ако няма възможност да принесеш своя труд по обичайния начин за общото благо, винаги съществува висша възможност да внесеш своя дял чрез мисълта. На мнозина ли е по силите това? Но ако е обострена мисълта и са известни основите, може не малко да се помогне. Съзнателното влагане на мисълта в делото на
