320. (4 декември). Искам да ви покажа, че пътят към мен или към бездната е извънредно реален и лесен за определяне. Не може да има никакви колебания на кого и на какво служи духът. Във всеки даден момент търсещият определя чрез своята мисъл своя път, а също и всяко отклонение, завой или задръжка. За индикатор служи мисълта, оцветяваща със своя преобладаващ цвят аурата на човека. Кого може да измами вървящият в тъмнината човек? Дори и да е измамил или все още да мами някого, то колко ще струва на самия него тази измама и няма ли той да е който ще плаща? Всичко добро остава вътре, всичко лошо остава вътре и всичко дава плод. Можеш ли да измамиш собствената си мисъл? Значи всяка измама е неизгодна преди всичко за измамника, тъй като цената, която ще плати, е висока и неизбежна. Ущърб се нанася преди всичко на самия себе си, тъй като всяка трохичка зло остава в микрокосмоса на своя родител, донасяйки своите следствия. Лъжци, измамници, творци на зло и тъмни деяния, помислете за това каква страшна участ си подготвяте в пространството. Всичкото породено от вас в света зло остава във вид на огнени кристали енергия вътре във вас, за да привлече от пространството, когато плътното тяло няма да пречи, съзвучните на вашите условия тъмни енергии. Нищо не може да ви освободи от действието на закона, нищо няма да помогне, докато енергиите на породеното от вас зло не изчерпят силата си върху вас самите. Обратните удари на кармата са ужасни и е невъзможно да бъдат избегнати, и няма да има утеха за пораждащият черни огньове. Причисляването към лагера на Светлината или на тъмнината се извършва по светлосянката. Светимостта се определя от мисълта. От тук произтича и първостепенната й значимост вобикновения живот. (Преди лягането бяха думите: Заплитам бъдещия възел на новата работа. И мястото не е тук, а там. Поздравявам ви.)
321. (6 декември). Аспектите на проявения свят са многообразни. Свят на звуковете, свят на миризмите, свят на светлинната гама, свят на материалната скала и така нататък. За някои плоскости на явленията човек само подозира. Всяка скала е двуполюсна. Сферите на полюсите са разделени с граница. Тънка е границата между полюсите на тъмнината и Светлината или на благоуханието и зловонието. Есенните цветове на природата, цветовете на разцъфтяващия, раждащ се живот са много характерни със своите разцветки, както и цветовете на есенния, умиращ живот. Противостоене във всичко. Духът се идига над полярността на нисшите явления и, обединил в себе сидвата полюса на живота, става безполов или единен. Неутрализацията на бинерите или постигането и вместването на противоположностите, служи като предверие на висшето мислене. Постигането същността на единната вещ в нейната двойственост е ключът към разбирането на самия себе си и света. И радостта, и мъката, всичко служи на една цел. До това довежда правилното съчетаване или обединяване на личното начало със свръхличното, на индивидуалното с колективното. Разбира се, че Родина е голямо понятие и всеки трябва да приложи своите сили за разцвета и преуспяването й. Но Родината е само част от голямото семейство на народите, всеки от които има същото право на място под слънцето. Място има много и стига за всички, акосе мисли за това с любов към всички, а не с ненавист. Така че, поляризацията на противоположноститке им голямо жизнено практическо значение. Но се изисква вместване на явлението като цяло, иначе може да станем еднастранчиви в мисленето и да се озовем в лагера на тъмнината.
322. Когато мракът се сгъсти и токовете станат тежки, Обликът на Учителя в третото око и повтарянето на Името разгонва тъмнината и помага да се премине през нея.
323. (7 декември). Мълчанието създава най-добри условия за натрупване на духовни сили. Всяка дума, насочена към друг човек ни поставя в зависимост от него и задължава с нещо, насочвайко цялото мислене в определен канал. След първата дума непременно следва втора, след нея трета и така нататък. Мълчанието не задъжава с нищо. Мълчащият е свободен в избора на своите мисли. Тази зависимост дсе проявява особено силно когато сеналага да се изслушват цели потоци от чужди словоизлияния, ненужни и скучни. Получава се изтгощаване на духа. Крадящите чуждото време и сили с бъбрене предсктавляват освен това и пространстни вредители, тъй като замърсяват пространството с мислена слуз. Може да се приеме правилото да се говори само тогава, когато е нужно и само това, което е нужно, като се избягват излишните приказки. Културата на речта изисква точност и краткост на изразяването, а следователно и определеност на мисленето. Умението ясно, точно и кратко да се изрази своята мисъл ще бъде показател за дисциплинираност на мисленето. По думите на човека може лесно да се съди за това доколко е дисциплинирана неговата мисъл. Хората обикновено не разбират, че речта е явление от огнен порядък и поради това се нуждае от строг контрол на волята. Често астралният палячо се изявява в ненужно и ярко емоционално словоизвержение. Ако не е обуздан езикът, не може да се постигне нито равновесие, нито сдържаност, нито самообладание. Език мой, враг мой, когато го управлява палячото. Колко съжаления за казаната не на място дума, колко разногласия, кавги и раздразнение заради несдържани думи. Тази сфера на човешката огнена активност трябва да се приведе в порядък с разбирането на това, че говорещият е отговорен за всяка своя дума пред себе си и пространството. Думите могат да се оприличат на документи, непредпазливо разпръскани навсякъде, всеки от които може да бъде предявен на този, който го е издал. Думата не изчезва, а остава в пространството като огнен знак, свързан чрез нишка със своя създател. Празните дума са подобни на боклук. Колкото са повече, толкова повече е боклукът, с който човек се огражда и в обкръжението на който живее. Собствената аура може да бъде проголена не само от безпорядъчни движения, но и от подобни на тях думи. Много несъобразности има в поведението на човека. Не напразно народната мъдрост счита мълчанието за злато. Много неща трябва да се преразгледат в баналното ежедневие и много да се променят коренно. Някои разбират колко наситено и многозначително може да бъде мълчанието. Разговорът без думи, мълчаливото общуване ще бъде предверие към общуването в Тънкия свят. Наситеното огнено мълчание е признак на голяма култура на духа.
324. Всяко правилно действие приближава към мен, унищожавайки средостението. Да се постъпва правилно може винаги и преди всичко в мислите. Правилната мисъл ще роди правилно действие. Съзнателните мисли предшестват действието, с изключение на рефлексните действия, когато човек най- напред извършва нещо автоматично, а после мисли.
325. (8 декември). Да се внушава и заповяда може на себе си, може на други хора, а също може да се заповяда на пространството. Но пространствената заповед изисква твърдост, решителност, огненост и отчетливост. При пространствената заповед човек има работа със стихиите и пространствения огън. Под въздействието на мисълта пространственият огън се отлива във форми и действа чрез силата на мисълта. Всяка мисъл се стреми да се въплъти във видими форми — това е основната тенденция на стихийната материя, обличаща фопмата. Този закон се спазва от от голямото до малкото и от горе до долу — от тънкото в плътното. Това е основен закон на творчеството в живота. Ние сме изрязали във вихъра на стихиите картината на еволюцията на живота и само свободната воля на хората, вместо да се слее в хармония с Висшата воля, с Космичната Воля, проявява тъмно своеволие, нарушавайки строителството на живота. Заповедта на волята може да бъде обърната към стихиите и в голямото, и в малкото. Пространствената заповед рано или късно ще бъде изпълнена непременно, ако не бъде подронена от собствената неувереност, съмнение и колебание и ако тя не е в разрез с течението на кармата. ПСрещуволята на Владиците на кармата човешката воля е безсилна. Владиците на кармата, за оформянето на нейното течение, също използват стихийна материя, за да набележат основния път, по който трябва да премине човек, свързан с кармичната неизбежност. Неизбежността и неумолимостта на кармата доре е била разбирана в древността. Тове не е трудно да бъде разбрано и сега, ако се помисли; че гърбавият, или епилептикът, или блестящият музикант, математик и така нататък от рождението си вече носи в себе си печата на кармичнното предопределение. И тяхната свободна воля като ярко белязани от кармата, може да се проявява само в рамките, определени им от кармата. По този начин областта на пространствената заповед също е ограничена от кармата. Заповедта ще бъде изпълнена в нейните предели. Не трябва да се мисли, че кармата е непреодолима. Поставяйки препятствия и ограничения в едно, тя в същото време отваря възможности в друго. Така например, много от слепите имат възможност да развият вътрешното си зрение и да виждат това, което зрящите не могат да видят. Освен това кармата означава не само ограничаване, но и възможности. Това обикновено не се отчита и по този начин се изпуска от погледа едно
