си корен. В безпределната вселена няма място за призрачния свят на пияницата, картоиграча, спекуланта, лихваря и за всеки човек, който живее съзнателно само в пределите на един живот и вярва, че съществува само това, което вижда и това, в което вярва самият той и заобикалящото го малоумие и невежество. Такива ги наричаме слепци, а животът им — мъртъв живот. Живи мъртъвци, обрекли себе си на смърт с това, че са обградили своето съществуване с явления с малка продължителност, също обречени на унищожение поради малкия кръг на своите прояви или съществуване. Да сиппредставим, че някой някога е вложил всичките си сили и цялото си внимание, за да придобие почит и власт и, да предположим, че ги е постигнал. Минали години, той умрял, умрели и всички, които са го почитали и са му се подчинявали. Никой не останал живо и паметта за него, достигналия почит и власт, умряла, без да остави следа. За какво е било всичко и къде е отишло всичко, което го е заобикаляло и за което той е живял? Къде в Космоса е мястото за всички призрачни форми на неговите представи за живота и света? Всичко е потънало в забравата, отишло си е. На лъжливи богове се е покланял достигналият почит и власт и е служил на Майя, без да направи нищо за света.
(През деня се появиха мисли, че ще дойде време, когато ще може да се пише по всяко време на деня и нощта и когато всички мисли ще бъдат в съзвучие с космичната истина).
318. (3 декември). Вместването на противоположностите е основа на синтетичното мислене. Всичко, което се вижда наоколо, е крайно и преходно. Всичко подлежи на смърт, на унищожение. Това е единият от аспектите или полюсите на двойката противоположностил. Но краят на всичко крайно представлява безкрайността. И временното е само аспект на вечното или разрез на вечното във временното. Проявите на живота във всичките му форми са безпределни. Всеки живот със своето начало се докосва до безпределността, така се докосват до безпределността и всичките му съставни елементи, влизащи в дадена форма, било то човек или растение, или даже всеки материален предмет, тъй като предметите също живеят. Да вземем човека! Колко милиона години са били нежни на природата, за да достигне човекът до днешното стъпало на еволюцията. А колко продължителна еволюция е предшествала това време, когато човекът е станал човек. Колко време е било необходимо на духо-монадата, за да се облече във видима форма макар и на първична клетка? И къде е краят на еволюцията на човека? И началото, и краят се докосват до безпрезделността. Така вечна е и материята, проявяваща се във вечната смяна на формите си на изразяване. Безпределността е във всичко и всичко е израз на безпределността в разреза на времето в дадения момент — времето, началото и краят на което не могат да се определят. Нищо няма смисъл, взето само по себе си, но всичко представлява съставна, неотделима и неразривна част от космоса. И животът на човека е нищо, и личността е нищо, ако ги разгреждаме само в разреза на времето или във вид на отрязък с една или друга продължителност или като едно въплъщение. Само взета като цяло във вид на звена на една непрекъсната верига, опъната от нямащото начало минабо към нямащото край бъдеще, може да бъде разбрана същността на човека, както и всичко, което вижда окото и което съществува в природата. Живеем в безпределната Вселена. Безпределни сме ние и нищо не притежава отделно, откъснато, самостойно съществуване. Така и личността на човека в отделното му въплъщение е само мънисто в огърлицата на безсмъртната превъплъщаваща се триада, представляваща истинската индивидуалност на човека.
319. Ние живеем в безпределността и се докосваме до нея постоянно и във всичко. Всяко явление е скамо звено от безкрайна верига от причини и следствия, протегната в миналото и нямаща край. Всяка форма е крайна, но всяка е предшествана от билата преди нея, а нея — билата още по-рано и съставена от елементи, съществуващи преди те да са влезли в състава на дадената форма. Къде е краят и къде е началото? Такива няма. Безпределността не е абстракция, а факт. Съществуващ в безпределността безпределен е и самият човек. Да се види безсмъртното в смъртното и вечното във временното ще бъде признак на мъдрост. Нищо, нито едно действие на човека има край. Всяко действие е въже, опънато в безкрайното бъдеще, нишките на което са невидими за окото. От скритото минало на бял свят внезапно изплува импулс на действие и прозвучавайки, отново се потапя в миналото, за да се появи отново в бъдещето. Сборът на тези импулси представлява кармата, управляваща съдбата на човека и управлявана от човешката воля, ако тя може да контролира импулсите и моментите на тяхната проява. Овладявайки причините, контролираме следствията. Всяко следствие поражда нова причина. При нас всичкщо е само следствие. Причините създаваме ние сами и по този път творим. Знаейки, че цялото време, което съществува, принадлежи на нас, ние захвърляме далеч котвите, понякога дажи на хилядолетия напред. Картината на еволюцията на живота, издълбана от нас във веществото на стихиите, представлява верига от огнени причини, творчески заложени от нас в огнените сфери на строителството на живота на планетата. Това са идеите, въплътени във форма и създадени за това, когато дойде времето и настъпят сроковете, да могат да се отлеят в плътните форми на видимия свят. Те представляват това русло, по което трябва да потече еволюцията на планетния живот. Указаните от нас стъпала на еволюцията трябва да се приемат. Пътят на еволюцията е само един, указан от нас. Ако нямаше водещи, то даже е невъзможно да си представи човек накъде би се втурнал потокът на животая и какви чудовищни форми би приел той. Хаосът е така наблизо. Имаме примери в миналото на унищожаване на чудовищните породи на растителния и животинския живот от такъв порядък. Кооперацията на човечеството с тези, които водят, е насъщно и настоятелно необходима, но кооперация доброволна и съзнателна. Тази кооперация е нужна по начало, но в периодите на смяна на расите и епохите тя е неотложно нужна, тъй като друг път няма, за което предупреждаваме имащите уши. Ценността на надличната мисъл е в това, че тя не умира и е полезна пространствено. Личната мисъл, ограничена в малкия кръг на своята проява, се изчерпва при условията, които са й съзвучни. Но надличните мисли живеят векове. Структурата на личните и надлични мисли е различна. Мисълта, изкристализирала в ясен и завършен мисле образ, придобива устойчивост и динамичност. Размазаното мислене поражда уроди. Отчетливата вмисъл дава отчетливи думи, изрази и движения. Ако отчетливите мисли са от светлината, това е заслуга пред пространството. И черният огън и тъмните мисли също могат да бъдат твърде отчетливи, особено у, представителите на тъмната йерархия. Такива мисли създават сферите на злото — нисшите слоеве на Надземния сквят. Със всяка мисъл, съзвучна на тъмнината или на светлината, техния породител приобщава себе си към съответната сфера на доброто или на злото, на светлината или на тъмнината, привличайки техните енергии върху себе си и превръщайки се в обект на тяхното въздействие. Служенето на Светлината или на тъмнината е много реално. Служители са всички хора без изключение. Всеки служи в една или друга степен през целия си живот на едното или на другото начало и всеки е неразривно свързан с този, на когото служи, чрез общия характер и направление на своето мислене. Степените и формите на мисленото сътрудничество със Светлината или тъмнината са много, но същността на служенето е самочевидна. Околните могат да бъдат измамени, но пространството не може да бъде заблудено, както и законът за магнитното притегляне на мислите и великият закон за съзвучието и съответствието. По този начин, в тясно съответствие с преобладаващото течение на мислите, хората преобразяват своя облик според страстите си. В Плътния свят този процес е по-бавен, но в Надземния свят, след освобождаването от физическото тяло, той се извършва бързо и законът за съответствието или съзвучието проявява своята мощ. Това става в нисшата област. Такова преображение, но по висшата скала, става и под въздействието намислите, съзвучни на Светлината и ясносияйни. Преобразява се и видимостта на човека по отношение природата на мислите. Ето защо е толкова необходим контролът на мислите и умението да се управляват те. Кой ще поиска съзнателно да навлече внърху себе си обликът на безобразието? Физическата видимост не винаги служи като вярно отражение на вътрешната красота или безобразие, тъй като за преобразяването на плътта е необходимо време. И често се случва, че некрасивата физическа обвивка представлява обител на светъл дух. Едва на последния етап красотата хармонично се съчетава във всички обвивки и се отразява в тях. Известно е как дори мигновената радост или скръб изменят изражението на лицето. Така действат и мислите. Но скритото действие на мислите върху цялото тяло и всички обвивки е по-силно, макар и външно да е незабележимо. Тънкото въздействие на мислите върху тъканите на тялото е много силно. Телата на хората са толкова различни по структура, колкото са различни и мислите, и лицата. Под действието на мислите тялото се преобразява: едно се осветява и благоухае, друго потъмнява, разлага се на живо и издава зловоние. Злото е воня, воня на зло, воня, произлизаща от злото. Всяко зло действие е зломонно, а също и всяка тъмна мисъл. Служенето на Светлината дава благоухание, но съслужителят на тъмата смърди. Така чрез мисълта си човек определя в пространството своя път към тъмнината или към Светлината.
