позволи на пламъка на духа да угасне. Красота на мислите, красота на думите и делата, красота на движенията и жестовете, дори красота на дрехите и целия външен облик на човека. Модата и красотата не винаги са съзвучни. Модата е израз на суетата, а често и на безобразието. Суетата и безобразието са близки по дух. Отсъствието на Касота е и безобразие, скалата на което е много щирока. Но затова и областта на Касотата е безпределна. Торого очень широка. Но зато и область Красоты беспредельна. Красотата пронизва целия Космос. И само изопачителят на неговото величие, човекът, нарушава този велик принцип, своеволно подменяйки красотата с безобразие, хармонията с дисхармония, равновесието с разновесие. Ще съберем на страната на Светлината всички най-добри и светли понятия, та дано да ги следваме неотклонно в мислите, думите и делата всеки ден.
339. (15 декември). Разбира се, на нивото на съзнанието кълнове ще дадат и семената от светлината, и семената на злото. Разликата между тях е само в това, че при възхода на духа първите нарастват по сила, а вторите, дали кълнове и срещайки нарастналата сила на духа, вече не могат да й се противопоставят с предишния успех. Затова, ако нямате силата да преодолеете нещо в даден момент, трябва, без да се смущавате от това, да продължите да натрупвате мисълта за неизбежното преодоляване на това качество в бъдеще. При неуспех на внушението можете да го повторите няколко пъти. Врагът трябва да се подавя с всички способи и мерки и нежелателното качество на духа се унищожава из корен по пътя на трансмутацията, тоест по пътя на утвърждаване на противоположното качество. При внушението този противоположен полюс на изживяваното качество трябва да се ива впредвид, увеличавайки постоянно неговия потенциал. Емоциите на астрала са биполярни и всяка може да се изяви при отсъствието на контрол, с всеки от полюсите, но ако астралът е обуздан, на него не му се позволява да изяви нито в една посока. Това е основата на бедстрашието. Астралът е средоточие на личното начало, егоизма. Чувствата от надличен характер вече сда извън неговата сфера. Но тук трябва да се проявява голяма бдителност, тъй като твърде често, незабелязано и за самия себе си, надличните чуства се оцветяват с емоциите на астрала и привидната загриженостпзар другите и преживяванията за другите фактически текат за себе, тъй като астралът поставя себе си на мястото на опекунствания или нуждаещия се от помощ, подменяйки надличното с лично. От тук и любовта да се дават неискани и ненужни съвети, които може и да са добри и удобни, но само не за този, на когото се дават, защото мисълта при това е насочена към себе си и подхранва астралното тяло на съветника. Когато вредните съвети или мерки се провеждат в голям мащаб, в основата им стои егоизмът, а не грижата за човека. Служенето на егоизма е развито много широко и за вземането на правилното решение е необходимо преди всичко да се видят неговите корени. Егоизмът и самолюбието често се опитват под всякакви облици да нахлузят на другите своя намордник, дори и във вид на помощ за ближния. А под нея е все същият този астрал и грижата за собствената свещена особа. Самоотвержеността е голямо качество на духа, когато е кристално чисто и без примес на лина заинтересованост. Астралът, този древен враг, използва различни маски, за да скрие под тях своята същност, когато разбере, че е изобличен и че с него се води борба не на живот, а на смърт. От него са и лицемерието, и подлизурството, и фарисейството, и фанатизмът. Всичко това са облици на астрала. Румената добродетел е също в това число, както и страхливото непротивене на злото, и много други качества на духа. Ние съдим за качествата по тяхната светимост или огненосимост, като определяме височината на качеството по чистотата на пламъка, а не по неговото външно изражение. И често се случва, че умиляващият се от своите добродетели човек за Орловото око е ярък служител на себе си. Понякога сърцето подсказва на чувствителното ухо къде има светлина и къде — тъмнина. Сега се извършва разделение на чоевчеството по светлосянка в световен мащаб и никакви увъртания и хитрости на тъмнината няма да превърнат тъмнината в светлина. По светимостта е разделянето, по светлосянката е и отсъждането за принадлежността на всекиго или към лагера на тъмнината, или на светлината. Може да се мамите един друг и да се умилявате от маски, но при последната черта преди явяването на светлината съдбата на човека ще се решава не според външното покривало, а според светимостта на вътрешната му същност.
340. (18 декември). Заповядвам голяма сдържаност и събраност на вътрешните енергии. Времето е такова, че външните дисхармонични токове могат да причинят вреда, ако вътрешно не се защитиш чрез сдържаност и мълчание. Погрешно мислят, че някаква условност изисква ненужно говорене, но това, което се печели чрез думите, се губи от разточителството на енергия и от разкриването си пред външните въздействия. Те не винаги са враждебни, но често вредят поради различието на вибрациите им с тези на собственото съзнание. Духовна профилактика — така може да се нарече този процес.
341. (Гуру). И тъй, новата година започва с указания и знаци за това, че наближава прелом в личния живот. Той може да се разглежда като подготвителен период, в течение на който можеш да се освободиш от ненужните наслоения и да се подготвиш за новите условия на живот. Новите условия ще наложат и нова отговорност за хората, които ще бъдет близки. Да им се помага, да се пазят, и да се разширява съзнанието им ще бъде задачата през новия период от живота, който от своя страна пък ще представлява подготовка към новата степен на съзнание и, възможно, отново към нови условия на жило. Оказваме особено доверие, приближавайки към своите близки. Разбира се, психическата атмосфера ще наложи голяма предпазливост в мислите и настроенията. Близките са психологизирани от нас. Сега от вас зависи да се сдобиете с най-добри следствия. Възможността се разширява: условията се подобряват. Ние ще станем по-близки, защото сме близки на тях. Но нивото на вашето съзнание е по-високо, затова и отговорността е за всички. Ще представлявате, един вид, нас чрез себе си и нека отношението към тези, които ще срещнете на пътя си и особено с близките на нас, да бъде с нашето име в сърцето. Оказвайки такова доверие, ние се надяваме то да бъде оправдано и потвърдено с дела. Празно е наоколо. Толкова по-ценно е всяко близко съзнание, нуждаещо се от грижа и опазване. Подготвителният период, протичащ сега, е труден. Затова и ще позволи да се разбере и оцени нашата грижа за вас. Знаем, че условията на вашият живот в този моент са доста трудни, но какво добро може да произлезе от леките и приятни? Добре правите, че си спомняте често нашето шестмесечно стояне на планинското плато. Стояхме и чакахме, и не паднахме духом. Чакайте и вие, добре, че има какво да се чака. Всичко ще бъде добре и животът ще се нареди, а вие през това време укрепвайте и се утвърждавайте по-дълбоко в Учението. Цементирането на пространството и насищането му с мисли от висш порядък е много необходимо. Къде са те, онези хора, на които може да се повери тази отговорна задача? Поверявайки я на вас, разчитаме на тънко разбиране и сърдечно желание да изпълните нашето указание. За вярното и предано сърце няма разстояние нито в предаността, нито в любовта, можещи да ги ограничат и няма непреодолима граница, която се поставя от смъртта. Всички са живи, всички са близки, ако съзнанието позволява и в сърцето гори този огън, който пронизва пространството на всички измерения.
342. (М. А. Й.) Скъпи мои, нека даже малката птичка послужи като знак за грижата за вас. Всичко не е просто и не е така, както изглежда на обикновеното съзнание. Но ние сме за необикновеността, а малкото може да бъде символ на не малки неща. Виждате, как се грижим за близките, нима няма да се погрижим и за вас! Повече доверие, повече търпение и повече мисли за нас. Ние сме с вас, но вие усещате това само тогава, когато вашата мисъл е устремена към нас и сърцето е отворено за нашите вибрации. Позволявате на заобикалящото ви несъвършенство да ви обхване твърде силно, докато изходът за вас в нашите сфери винаги остава отворен. Трябва да се помни за това постоянно, защото тъмни са аурите на тези, които навсякъде ви заобикалят и силно подтискат съзнанието, ако вътрешно не им се противопоставите. Мислите за нас и сърдечната връзка с нас ще бъде охрана от омрачаващите и увличащи в себе си външни условия. Ние ще се срещнем с вас, скъпи, и ще бъдем заедно. С тази надежда живейте, защото обещаната среща ще стане.
343. (20 декември). Да! Да! Да! Казано е достатъчно ясно, че „който изгуби душата си“, тоест се отдалечи от своето малко „аз“, за да придобие голямото, той определя правилно своя път. Най-трудното препятствие по пътя това е оградата на егоистичността (самостта), това са оковите на личността, това е илюзията на личния малък свят и отделеността на собственото съзнание от космичното съзнание. Даже в моменти на единение то не може да бъде пълно, ако съзнанието, макар и временно, не се откъсне от личното „аз“ и не пробие черупката на аурата му, заключваща мисълта около своята личност. Отвърни се от
