себе си и върви след мен — това е първото условие на пътеката на науката, водеща в живота, защото егоистичността е синоним на смъртта и унищожението, тоест на преходността и и крайността на всико, което е свързано с нея. Да живееш за другите, да живееш с интересите на колектива, на народа, Родината, на цялото човечество — означава да се изведе съзнанието от малкия личен кръг и да се направи новата му окръжност равна на това явление, което се обхваща от тези. Колкото по-широко е съзнанието, толкова е по-висше. Колективът е по-продължителен от личността, човечеството като цяло надживява не само държавите, но и народите и расите. Може да се отбележи, че животът сега се изгражда така, че масовото съзнание в хода на историческите събития се извежда от затворените рамки на личния живот и се приобщава неотклонно към течението на живота на планетата. И Водещата страва върви в това отношение напред, разширявайки хоризонта на личния свят на хората, които я населяват. Този процес е от голямо значение, защото представлява по същество нова степен на съзнанието. Съзнанието трябва да се отвърне от личната сфера и да навлезе в сферата на надличните интереси, засягащи общото благо. Смъртта на личното начало не означава унищожение, а обратно — това е раждане в нов живот, пределът на който човек определя сам на себе си с ширината на своето мислене. Човечеството като цяло е безсмъртно, дори и физически и поради това да се вложат своите енергии в общочовешките дела ще бъде правилно влагане на ценности, а именно съкровището на психическата енергия. И печалбата, и нарастването на вложеното съкровище са обезпечени, докато устремяването на енергиите по личните канали няма да донесе нищо, освен призрачни блага и крайно унищожение на всички лични постройки. Но най-доходното влагане е в делата на Йерархията на Светлината. Нашите дела са планирани за хиляди години напред и са направени безпогрешни разчети. Бъдещето принадлежи на нас, то се оформя от нас и тези, които вървят с нас, имат сигурен дял в него. Значимостта и дълбочината на едно явление се измерва с неговата продължителност. Егоистичността ограничава продължителността на своите дела до къси срокове, които при обикновените хора не излизат никога извън пределите на един живот. В това е обречеността и смъртта на егоистичността. Ние сме ограничили своите дела в кръга на безпределността. Признавайки смъртта на формата, утвърждаваме вечния живот, одушевяващ и влизащ във всяка форма. Ние потвърждаваме възможността за придобиване на съзнание, непрекъсвано от смъртта на физическоато тяло и смяната на другите обвивки, обличащи духа. Ние призоваваме всички смъртници, тоест хората, вярващи в неизбежността на смъртта, към утвърждаване безсмъртието на духа на човека. Безсмъртието на човека е проява на непрекъснатост на съзнанието. За това явление ние говорим, утвърждаваме го и за него свидетелствувам лично.
344. Всяка мисъл оставя следа върху аурата. Мътното излъчване на аурата не е от физическото тяло, а от по-нагоре. Всички тела дават излъчване, но превалира духът. Светлината е от висшата триада. Свети висшето в човека. Тонът се задава от мисълта. Светлата мисъл осветява аурата, но тъмната не. Преображението на съзнанието осветява цялото тяло. Озарението преобразява аурата и тя става сияеща.
345. (21 декември). Действията, извършвани съвместно, ще бъдат, естествено, действия от надличен характер, посветени на общото благо и извършвани заради него. Това ще бъдат и така наричаните Йерархични действия. Когато целият живот, всички мисли и чувства са отдадени на Йерархията на Светлината и на служенето на нея, тогава нашата ръка за помощ се протяга към предания ученик. Тогава всичко лично се насочва към служенето и се заменя от надличното. Тогава цялото същество на човека на всички планове на проява се насища единствено със стремежа да служи на делото на Йерархията. Така се постига пълноценност на устремеността, пълна преданост и пълно отдаване на сърцето на Владиката. Тогава става възможно и предаване на съзнанието си на Йерарха, а след него и пълното сливане на съзнанията. Достъпът е отворен, но да достигне всеки трябва сам, със собствените си сили, със собствения огън и със собствените крака. От сърцето на човека, вървящ към Владиката, изтичат енергии, придвижващи го към целта. В този случай чуждата енергия никога не може да замени собствената, защото ефектът ще бъде временен и ще завърши с пропадане. Ето защо са така вредни призивите и уговарянията. Горенето става за чужда сметка и когато маслото в светилника секне и няма от къде да бъде набавено, огънят угасва и незаконно доближилият се до светлината отстъпва в тъмнината. И самородните огньове, и самодейността, и умението да се стои на собствените крака, и плаването в собствената лодка — всичко това са явления от един и същ порядък. Възможно е да запалиш тълпата със своята светлина, но е известно с какво завършват виковете „Осанна“. Нека това да бъде постоянно напомняне за това, че посрещайки с внимание почукалите, не трябва никого да каните насила. Жизненият опит ни е показал, че дори продължителното духовно даване, ако не бъде подкрепено от собствения огън, въпреки всичко остава безплодно. Трябва да се отчита и друго условие, а именно, че достигайки своя таван, дори и след стремително издигане, духът се спира, тъй като новите придобивки изискват време за тяхната асимилация. Размерът на предишните постижения обуславя придвижването. Затова и не могат да бъдат сравнявани духовете, защото никой освен Учителят не знае какво носи със себе си новодошлият. Самоходците се ценят особено от нас и към тях се прилага названието избрани или отсъдени ученици. Неготовото съзнание може да се спре пред едни или други препятствия, но отсъденият ученик не може да бъде спрян от никого и от нищо. Разбира се, нашата грижа е към тях, отсъдените за нас. Що се отнася до другите, неготовите, то и на тях може много да се помогне, ако им се говори според съзнанието. По този начин могат да бъдат запалени вътрешните огньове, които ще им дадат сили да се придвижат на собствените си крака. Затова беседите за всичко придвижващо са безусловно полезни. Да се свети може с думи, да се свети може с мисли, с всяко действие и с всяко свое движение. Всяко действие на светоносителя е светоносно по същество, до който и план да се отнася и в каквато и форма да се изразява. Аурата на светлината насища със своите еманации цялата обкръжаваща сфера и оставя искрици светлина по преминатия път. Наистина, носителят на светлина представлява благословия за всичко, което го заобикаля. Неговото служене е постоянно и непрекъсваемо от случайностите на външните условия. Но и напрежението е голямо, защото общото състояние на човечеството е все още дотолкова далече от светоносността, че разликата във вибрациите на аурите е твърде голяма и изисква често непомерно изразходване на психическа енергия. Затова подвигът на носителя на светлина е толкова тежък. Но слънцето не може да не свети — такава е природата му. Така и носителят на светлина не може да не свети и да разсейва мрака със своята светлина. Светът се крепи от тях — носещите светлина на света. Да почетем Майката на Огнената йога, да почетем Светлия Гуру, дали своята свелина на планетата и хората.
(в 12 ч. през нощта). Ако Учителят иска да открехне някой център, а ученикът проявява страх или равнодушие, или нежелание, то със своето отношение той свежда до нула цялата работа на Учителя. Необходимо е пълно и отворено желание с цялото сърце да се върви насреща към Учителя и само то ще даде резултат.
346. (23 декември). Сине мой, възможностите се усилват и растат в ежедневния ритъм. Това е и мостът в бъдещето, тъй като ритъмът, утвърден на Земята, ще продължи и в Тънкия свят, и по-нагоре. Той ще доведе до полагащото се. Целият проявен свят се държи на ритъма, тъй като ритъмът е основата на съществуващото. Дажи и при отделянето на тънкото тяло може да се забележи, че сърдечният ритъм не се прекратява, а обратно — усилва се по напрежение. Ритъмът се съпровожда с пулсация или вълни на нарастване и спадане. Всяка вълна има гребен и впадина, като движението на вълните е спирално, тъй като те са разгънати във времето. Това са основите на пространственото движение. Всичко се намира в движение. На тези закони на движението е подчинен и животът на човечеството — същите тези спирални движения напред във времето, същите подеми и спадове на енергията, същата цикличност на явленията. То е тясно свързано с космичния ритъм, проявен в движението на планетите и Земята. Всичко взаимодейства едно с друго. Става обмен на енергията. Сегашният цикъл, утвърждаващ смяната на расите, се намира на гребена на своетонапрежение. От тук многото промени в целия свят и множествотонови течения. Променя се обликътна планетата и лицата на народите. Бъдещето стои пред света като решаване на съдбата на планетата. Това бъдеще е сияйно и светло, но родовите мъки на планетата, раждаща се в това ново бъдеще, са тежки. Кулминацията на цикъла ще донесе разрешаване на най-сложните и най-трудни проблеми на днешния век и стихиите ще влезат в бреговете си. Ще се възцари мир. И новото слънце ще изгрее над новата земя, а старото ще изчезне изцяло от живота и повече няма да бъде присърце на човека и няма да се споменава.
