са на едно стъпало на планетния живот, но колко различна е тяхната съдба. Тъмнината ще унищожи себе си в последния си опит да унищожи живота на Земята чрез самата Земя.
351. (Дек. 27). Сине мой, свидетелсгтвувам сам за идващата победа на Светлината над тъмнината и силите на мира над силите на злотао и разрушението. И както и да наричат себе си тези, които са на страната на мира и тези, които са за война, вълните на Светлината са над първите и на тъмата над вторите. Разривът се задълбочава, за да стане в крайна сметка непроходима пропаст между двата полюса. И ще дойде време, когато пропастта вече няма да може да се премине. Земята стремително се носи към този момент на окончателно разделяне на човечеството. Но драматизмът на ставащото на планетата още не се осъзнава. Мнозина все още се хващат за мъртвите формули на изопачените религии, но няма да намерят в тях спасение. Думите, зад които са се крили по-рано, вече няма да спасят. Ще спасят само делата. И ако думите, колкото и прекрасни и красиви да са, са лъжливи и са на страната на разрушението и човекоубийствата, значи са изказани от привържениците на тъмнината. Но ако думите са искрени, от които и уста да произхождат и са на страната на мира и против войната, тези думи са на войните на Светлината и на тези, които са на тяхна страна. Приятели са всички, които са за мир, врагове са мвсички, които са против мира. Разделението ще става още по-рязко. И много служители на църквата ще се окажат на страната на тъмнината, а много противници на църквата — на страната на Светлината. Разделянето става по светлосянката, а не по някакви други, каквито и да са външни признаци. Мнозина, неочаквано за себе си, ще се окажат в лагера на тъмните и много — в стана на силите на Светлината. Чертата ще се прокара по линията на сърцето. И тези хора, чиито сърца са изпълнени с ненавист, отмъщение, жажда за кръв и унищожаване на себеподобните, те не са от Светлината, а са от тъмнината. Страната, вдигнала знамето на всеобщия мир, тя ще победи, защото е на страната на Космичната мощ и еволюцията на планетата.
352. (28 декември). От една страна свобода на волята, а от друга — желязната неизбежност на кармата. Съзнанието на човека е между тези два полюса. Но кармата не може да ограничи духа и неговото отношение към своето течение. Съзнанието на човека се намира или в свобода, или в робство по отношение на проявите на кармата, като свободата на избор винаги остава за него. Във всеки даден момент, каквато и да е кармата, е възможно да се създава всякакво отношение към нея. Така например, изплащайки кармичния дълг, можеш или да скърбиш, или да се радваш — зависи от самия човек. Кармата е властна над своята сфера, но има област на духа, където нейната власт свършва и където господства духът. Ще наречем това явление преодоляване на кармата. Кармата се оставя от човека в покой, но се утвърждава собственото отношение към нея, санкционирано от волята. Мъдрият не тъгува и не се радва прекалено, тъй като кой може да каже какво носи със себе си дадената скръб или радост, или това, което ги предизвиква. Много често се радват на това, което впоследствие донася нещастие и обратно. Затова е най-добре да се утвърждава равновесие и, издигайки се над потока от безкрайните явления, да се държи съзнанието над двуполюсните прояви на астрала, тоест, да се утвърждава истинско безстрастие.
353. (29 декември). Отварянето на центровете може да се предшества от очакване, което може и да не пречи, ако е спокойно и наситено с доверие към водещата ръка. При усещане на външните условия дори лекото приотваряне може да се окаже твърде тягостно, тъй като земните условия са грапави. Всичко ще дойде в своето време и нужното обкръжение ще бъде създадено, и необходимото уединение, и изолацията от хората. Излъчванията на много хора са много тежки и много обременяват. Но кармичните срещи са неизбежни, а също и преминаването на нужния опит. Нищо не учи така, както личният опит — трудностите от него се изкупват с придобиваното знание. Суровото дознание на човека е задача не от лесните. А когато стане твърде тясно и тежко, мислете, че това е само сън или земна Майя. Трудният период на земно бездомие е необходим за освобождаване от разбирането за дом, а трудният живот — за по лесно откъсване от Земята. Всичко се върши за благото. Нека се радваме на мъдрото водачество на Светлия Учител.
354. (30 декември). (М. А. Й.) Любими мой, свидетелствувам с опита на целия си живот, че няма никой на Земятя и в Световете, който да ни е по-близък от Владиката. Да се утвърди най-близък подход към този Фокус на Светлината означава да се намери тясната пътека, водеща към Живота и да се тръгне по нея. Мнозина ли са я намерили? И дори намерилите вървят ли? Трудностите на ученичеството са спряли мнозина, слабостта на волята е отвела настрани останалите и само единици вървят след Владиката. Затова е и пусто наоколо и са малко спътниците. Тръгналите бързо в началото напред след това изведнъж угасват и отстъпват от хкъдето са дошли. Това са всички онези, които нямат собствени натрупвания икоито са били тласнати напред от светлината на другите. Необходими са нечовешко упорство, устойчивост и твърдост. Но ако няма натрупвания от миналото, как може да се изяви това, което липсва? Избраните са малко и затова над всеки от тях е щитът на Светлината. Опитът научава да се разбере, че трудностите са само стъпала на познанието, а животът — най-добрата школа. Всеки нелек урок отваря вратите към познанието на това, на което учи и е като заплащане за това, което по друг път е невъзможно да се усвои. И ето че настъпва момент в живота на ученика, когато започва да го радва всичко, което е спрегнато с познанието на живота, дори най-тежките му уроци. Как иначе може да се упознае човекът, освен по жизнения му опит. Теоретичното знание не е действено, тъй като не дава отложения в Чашата. Но знанието, придобито по опитен път, става част от познаващия дух и остава с него завинаги. Безпомощността на хората и твърдостта и непоколебимостта по Големия път зависят от това, че всеки има в себе си натрупвания от миналото, но в различна мярка. Дори и при двама редом вървящи сравнението е немислимо. Само Учителят знае кой колко е натрупал и кой какво е донесъл. Той вижда и знае и неговото съждение е неоспоримо. Би ли могъл някой да претендира за близост с Владиката, ако няма натрупвания или заслуги, свързващи с миналото. Така се утвърждава от всекиго нишката на връзката, сребърната нишка на Светлината. С такива връзки сме свързани и ние с всеки, който ни е близък по дух. Може никога в дадения живот да не се срещнем в тяло, но духом да сме близки и по-близки отколкото тези, които са се срещали в тяло и са били наблизо. За пример не ходете далече, а гледайте наблизо. Претенцията за близост, не основаваща се на предишни заслуги и служене, ще се разпръсне като дим. Нито уверенията, нито думите, нито биенето в гърдите, нито ярките емоции на астрала, нито възторжените полети, нито въздишките, нито молитвите — нищо няма да помогне, ако няма натрупвания и връзки, продължаващи от минали векове. Да придобива това за първи път не всеки е склонен и оттук толкова неутвъдени здраво и не можещи да върват. Каква загриженост изисква всеки донесъл! Наистина, той получава по съзвучие всичко, което може да вмести и умножава съкровището, донесено в себе си и със себе си. Така разделяме новодошлите: на придобили и донесли със себе си, на устремени в търсене към залежите и нанищо не донесли. С последните е най-трудно, защото сред тях (а те са много) в състояние да вървят ще бъдат единици. Но всеки трябва да бъде посрещнат и на всекиго да се даде, но според съзнанието на обърналия се. И не чакайте, не чакайте нито признателност, нито благодарност, нито дори добро отношение за сътвореното добро. Трябва да сте готови за проява на най- черна неблагодарност и вражда, защото пътят на бягството е лъкатушен. С една дума, трябва да сте готови на всичко, за да срещнете в пълно въоръжение многообразните прояви на човешката природа. И въпреки всичко да държите високо светилника на Светлината.
Информация за текста
© 1960 Борис Абрамов
© Никола Берчев, превод от руски
