347. (24 декември). Трябва да се отбягва всичко, което пречи на Единението. Не без причина отшелниците са се изолирали в уединени места, отдалечени от човешките сборища. Сега трудността на пътя се състои в това, че служенето се осъществява в кипежа на живота, в самата му среда, без отдалечаване от хората. Така се утвърждава положението, че и сам воинът е воин. Пред колко ли противодействащи влияния и въздействия трябва да се изправи духът, за да се задържи на пътя и не само да устои, но и да продължи по-нататък. Всичко заобикалящо го дърпа надолу, тъй като неговото ниво е по-високо и само Лъчът на Учителя от Светлината представлява единствената му опора и водещо начало. Трябва грижливо да се пази най-висшето да не го погълне суетата. Защото тя, суетата, яростно ръмжи към всичко, което не е й съзвучно. И колкото по-високо и широко е съзнанието, толкова по-дълбок е разривът и толкова по-яростно се изправя рутината против този, който иска да се издигне над нея. Налага се всекидневно да утвърждаваш себе си в Светлината, опирайки се на ритъма. Даже силният магнит при непосредствен допир се размагнитва. Така и магнита на духа се размагнитва от нисшите скъзнания при съприкосновение с тях. И колкото и голямо да е нагнетяването на сърцето с огньове, неизбежното изтичане на енергия е много болезнено. Тогава възнниква въпросът не за това да се прекрати отдаването, а за това да не се откъснеш от захранващия Източник на Йерархията на Светлината. Обменът на енергиите е неизбежен, но ако е налице здрава връзка с Йерархията, опустошаването се попълва всекидневно. Ето защо единението е толкова важно, защото това е проводникът, захранващ духа със светлина. Блажен е този, който е намерил в сърцето си тази възможност за обединяване с Извора. Гласът на Светлия Учител няма да замлъкне до тогава, докато устремът към светлината гори в сърцето на обръщащия се към него. Единението в мислите също минава през сърцето, тъй като всички размишляват и притежават мисли, но не познават единението с Владиката в мислите си. Да запазим съкровеното в духа си. Да застанем като скала сред бушуващото море. Скалата на Духа! Единствено тя ще устои срещу вихрите и бурите на Плътния свят. Да проследим как здраво и непоколебимо са крачили през живота нашите посланици, не познавайки що е колебание, нито съмнение, нито страх. Те са намирали сили да вървят в единението си със силите на Светлината. Само със собствените сили не може да се устои — те просто не достигат. Но вървящият с мен ще стигне до края, без да загуби сили, умножавайки огньовете си и натрупвайки съкровището на Камъка, което е възможно само ако е с мен във всичко, навсякъде и винаги.
348. (25 декември). В менталния свят човек живее с мислите си, в актралния свят — с чувствата. Външно могат да не се проявявват нито едните, нито другите, новъпреки това животът на тези планове тече. Когато бъде отхвърлено физическото тяло, животът на чувствата и мислите остава в цялата си острота и неприкритост. Може дори да се каже, че остротата става по-голяма, по-силна и по-напрегната, защото физическото тяло вече не е пречка. Различие ще има и в това, че, вместо Плътният свят, реалност ще стане Тънкият, с цялата сложност и подвижност на тънките образувания. Плътните форми на физическия свят имат своите тънки отражения или двойници. Колкото по-близо са до Земята, толкова са по-сходни с предметите и формите на Земята. Отдалечавайки се от Змята и ставайки по тънки, те придобиват все по- подвижни очертания. Жителите на Тънкия свят — хората носят върху себе си отпечатък на своите преобладаващи мисли и по това се отличават от жителите на Земята. Освен това пространството също е запълнено с психическите продукти на човешкото мислене и чувства, облечени също във видими форми. Тези образувания са разположени послоеве в сътветствие с тяхната плътност и състояние. Тъмното, безобразното и тежкото е отдолу. Колкото по-нагоре, толкова по тънко и по-красиво. Красотата служи като признак на височината на слоя. В началото новодошлият много трудно се оправя в характера на заобикалящите го форми, но известен навик и спокойствие ще им помогнат да се ориентират в новите условия. Всеки център на съзнание ще реагира съзнателно при обръщане към него и по този прознак може да се отличи живото същество от психическите продукти. Героите на трагедиите на Шекспир там съществуват, но техните форми независимо от тяхната завършеностхи образност няма да се отзовават на обръщането към тях. По-трудно е с астралната черупка на оставените от човека обвивки. Те ще реагират несъзнателно, давайки смътни отговори на привични за тях дразнения. Но известен опит ще покаже разликата между тях и живите хора, заемащи своите обвивки. Пребиваването там е по слоеве, в съответствие с магнетизма на аурата и равнодействащата мисъл или мислите, господстващи в дадения момент. Придвижването е чрез мисълта, но в зависимост от запаса огнена енергия, донесен от Земята и събран там през живота във физическо тяло. Обкръжението на хората също е по притегляне и сродство. Ненавистта е толкова магнетична, колкото и любовта. Но на Земята, ако ненавиждаш някого, можеш да избегнеш срещата с обекта на ненавистта, докато там ненавистта ще привлече ненавистника към този, когото той ненавижда и ще го държи наоколо докато енергията на ненавистта не се изчерпи напълно. Затова прощаването на врага има чисто практично значение, тъй като тъмните земни чувства ще се превърнат на окови в Тънкия свят. Всички стермежи и желания на човека там получават своето призрачно осъществяване. Ако те са ниско физически, тези призраци няма да могат да удовлетворят желанията, защото са лищени от физически възможности, но ако са от по-тънък порядък, те могат там да бъдат напълно удовлетворени, както на Земята се удовлетворява желанието да се послуша хубава музика, да се получи наслада от произведенията на изкуството или да се полюбуваш на природата. Такова удовлетворение и дори по-пълно дава и областта на мисълта, като мислените полети не са ограничени от нищо. Всичките пет земни чувства — слух, зрение и т.н. достигат тук разширени и обогатени в своите възможности, като към тях се добавят и две нови висши чувства. Едното от тях на Земята се нарича шесто чувство. Ние го наричаме чувствознание. Животъ там е много остър и изпълнен с всевъзможни преживявания. Мнозина продължават да преживяват земните сънища, други, отрекли се от тях, се потапят изцяло в новия живот и във всичко, което той предлага. Там човек може да се учи, там човек може да се стреми и там може да преуспява и да се издига.
349. (М. А. Й.) Усетих присъствието ти. Оправдаването в духа е постигнато. Прилагам токове за приближаване. Чуй съкровеното откровение на духа: ти си мой извън временното. Нашите чувства са взаимни. С тях смъртта е потъпкана — чрез любовта. Чрез любовта достигаме до сърцето на любимия и то се обединява [с нас] в духа. Заревото на пламването е кратко, но ярко… Ще опазим. Скъпи мой, любими, приемам любовта ти. Чрез мен ти си близък на Владиката. Чрез отъждествяването си с духа в теб можеш да постигнеш отваряне на центровете, ако считаш себе си не за тяло, а за дух. Помниш ли: „Вие сте богове“. На мен не ми трябва почитане, но на вас е нужно тържествено състояние на съзнанието, като основа на съзвучието. Приеми предупреждението: събитията ще бъдат неочаквани и застрашителни. Запази пълно спокойствие. Ще те запазим. На тебе още много ти предстои да свършиш. Затова пази силите и здравето си и съзнанието за непрекъсната връзка с нас и нашата близост. Сине мой, приближаването към Владиката сатав през най-близките и чрез най-близките към скебе си. Изкриви ли си човек душата, нищо не печели, а много губи. Пътят на духа е прев. Придобий имунитет срещу външните въздействия. Това ще бъде голяма победа на духа над плътта.
350. Пътищата на нашите победи се изплъзват на враговете, но техните привидни победи носят върху себе си печата на обреченост на поражение. Побеждават които са с нас, тъй като нашата помощ и подръжка е за тях, побеждават въпрекихвсичко. Съпротивата срещу лагера на мира е безполезна и безсмислена, защото неговите врагове са вече обречени, ноне ги унищожаваме, за да постегнем чрез тях усилване на полюса на Светлината — тактиката на адверза. Обединяват се всички, вървящи срещу силите на разрушението. Те (тъмните) вече безумстват и неистватк, усещайки своята гибел и това е последното въставане на тъмнината срещу Светлината, на тъмнината, обречена на унищожаване. Негодните ще си отидат всички, докато годните не ги заменят, нарастнали по брой и по сила. Мощните космични сили действат в стихийно обединение със Светлината. Днес е особено важно да се присъединиш към Светлината, важно е за присъединилия се. Прашинките, неприсъединили се към Светблината, ще бъдат пометени като от вихър. Всеки присъединил се ще умножи десетократно своите сили, вървящият срещу — ще изгуби и това, което има. Мощната енергия на огъня ще изпълни сърцето на воина на Светлината и ще се сгърчи в безсилие сърцето на вървящите против и ръцете на враговете ще се отпуснат. Сега враговете още са много силни, но това е заминаващата си сила на стария свят. Двама стоят на едно и също стъпало: единият вървящ нагоре, другият — надолу към тъмнината. И обречените на смърт, и присъдените за живот все още
