— Това не са случайни убийства — продължи Хари. — Този човек е прецизен. Той е много организиран убиец. Знаел е точно какво прави. Мисля, че е знаел къде са живеели жертвите му, техните ежедневни навици, в какви часове са заниманията им и кога има вероятност да бъдат сами.
Очите на Мал се разшириха и тя потръпна леко.
— Искате да кажете, че ги е дебнел!
— Така предполагам.
— Това е ужасно — изрече тя мрачно. — Един маниак на свобода, сред всички тези училища. Той може просто да се огледа и да си избере. Нямате ли поне някаква следа?
— Експертите работят по доказателствения материал — влакна, косми, сперма. Ще имаме ДНК само след няколко седмици, а аз съм сигурен, че ще се потвърди връзката с двете предишни нападения. А и студентите са нащрек сега. Предупредени са да не излизат, след като се стъмни. В училищата има хора, които придружават младите жени до жилищата им. Това ще помогне за известно време.
— Мислите, че ще има и друго нападение?
— Сигурен съм. Психолозите от ФБР имат вече психологическия му профил. Казват, че търсим мъж с дълбока психоза против жените. Отрязването на косите им е символично, така той им отнема женствеността. Изнасилването доказва надмощието му над тях, а прерязването на китките вероятно го води до оргазъм, до който иначе не може да достигне. За него това вероятно е миг на върховно надмощие. Жените са безпомощни, те изпитват болка… те умират, докато той живее.
Ужасените й очи срещнаха неговите.
— О, Боже мой…
Кимна й мрачно.
— Е, сега виждате защо трябва да го хванем, преди да е ударил отново. Според досегашната му практика, предполагам, че ще изчака… може би няколко месеца. Ще проучи обстановката, ще си избере жертвата, ще я проследи, може би дори ще влезе в дома й, за да усети присъствието й, миризмата й. Като животно, което дебне жертвата си. Той е методичен. Точно затова винаги е успявал.
— Защо мъжете правят такива неща?
Хари сви рамене.
— Проучванията показват, че всички убийци от този тип идват от проблемни домове… където има наркотици, алкохол, престъпления и други такива неща. Често има и психично заболяване в рода им. Те вероятно са били подложени на сериозно емоционално и физическо насилие през детството си. Обикновено са имали деспотични майки, които са ги унижавали и системно са ги осакатявали. Като резултат, те са се превърнали в сексуално объркани възрастни, неспособни да създадат зряла, уравновесена връзка с друг възрастен.
— Смятате, че историята на нашия убиец е такава?
— Иска ми се да знаех.
Хари прокара пръсти през все още мократа си коса. Мал си помисли, че той изглежда така, сякаш току-що излиза от банята.
— Обществото винаги смята, че убиецът изглежда като чудовище — продължи той. — Но е факт, че в повечето случаи той изглежда като всеки друг на улицата. Според психологическия профил нашият убиец вероятно живее свой нормален живот. Което означава, че е човек с дълбока психоза, но е способен да си сложи маска на нормалност. Живее сам, по-скоро в къща, отколкото в апартамент, защото се нуждае от уединение, за да влиза и излиза незабелязано. Има прилична външност и е много подреден в ежедневния си живот. С добра работа е, вероятно не е работник. Може дори да е с високо положение в обществото. Върши си добре работата, няма приятели и е маниакално подреден.
— Значи не търсим някой чудак или пропаднал скитник, обикалящ улиците. Търсим обикновен мъж, когото съседите и колегите смятат за съвсем нормален. Не по-различен от вас или който и да е мъж в Бостън.
— Игла в купа сено — съгласи се той.
— Имате късмет, че сте направили портрета по описание.
— И още нещо. Последната жертва, Самър Янг. Преди да умре, тя успя да ни каже две подробности. Че има тъмни втренчени очи. И меки ръце.
— Значи със сигурност не се занимава с физически труд.
— Не е много вероятно.
— Тя каза ли още нещо?
— Да. Нарече го копеле. Точно преди да умре.
Мал беше потресена. Отмести очи от него и отпи от бирата. Гледа дълго портрета, а Хари се загледа в нея. Харесваха му завитите крайчета на миглите й. Беше толкова сладка.
— Това е нарисувано по описание на двамата рибари? — точни тя най-накрая.
— Да. Светлината от фенерите им попаднала върху него секунда преди той да изчезне. Но полицейският художник нарисува очите според описанието на Самър.
Гласът на Мал беше по-студен и от бирата й.
— Страхувам се, че не е много, детектив Джордан. Информацията не е точна. И със сигурност не е достатъчна, за да се направи от нея предаване по националната телевизия. Съжалявам, но не мога да ви помогна.
Тя взе якето и чантата си и стана.
Хари беше зашеметен и не можеше да отмести поглед от нея. В един миг тя беше готова да излезе на екрана и да спаси останалите млади жени от ужасна участ. В следващия миг захлопна вратата в лицето му.
— Почакайте само минутка.
Гласът му беше прегракнал. Под масата Скуийз повдигна глава и изджавка тихо.
Хари скочи на крака. Тя се извърна, но той я сграбчи за рамото.
— Какво стана?
— Какво искате да кажете?
Той я пусна и тя забързано мушна ръце в джобовете си, като отбягваше погледа му.
— Отначало се заинтересувахте от историята. После изведнъж се отказахте. Иска ми се да знам защо.
Тя повдигна рамене.
— Оставих ви да ми разкажете историята, детективе. Изслушах ви. Взех решение. Това е начинът, по който работя. Не е приятно човек да получава отказ, Хари Джордан, разбирам го.
Тя оправи чантата си, като все още отбягваше погледа му.
— В това няма нищо лично, разбира се.
После мина покрай напуканите червени маси, излезе от ресторанта и се качи в лимузината, която я очакваше.
Глава 10
Мал се взираше упорито в дъжда през прозореца на колата, като си внушаваше, че не бива да мисли за това. По време на полета за „Ла Гуардия“ прочете четири дълги статии в последния брой на „Венити феър“, но ако някой я беше попитал по-късно, тя не би успяла да каже и дума за тях.
Никога досега не бе се радвала толкова при вида на собствената си врата. Затвори я зад себе си и се облегна на нея с разтуптяно сърце, сякаш беше бягала дотук.
Икономката й беше оставила лампите светнати и сега Мал се огледа около себе си с благодарност за спокойния си дом. Събу обувките си и се запъти по коридора към спалнята си.
Чистите памучни чаршафи бяха вече застлани на огромното легло, покрито с пухкави възглавници и мека кашмирена завивка. Мал нямаше търпение да се пъхне в леглото си.
Тя разкопча сивата си пола и я съблече. После пусна и блузата си на бледия килим. Бельото й последва останалите дрехи и тя се отправи към банята, облицована с розов мрамор.
Откри кибрит и запали свещите с аромат на люляк, поставени между папратите, после пусна крана. Облегна се на хладната мраморна мивка и се погледна в огледалото. Беше шокирана, когато откри, че
