Сега или никога

— Тъкмо си тръгвах измърмори тя и взе чантата си. — Радвам се, че се запознахме, детективе.

Зад гърба му тя направи одобрителна физиономия и каза безмълвно, само с устни: „Страхотен е“.

Тя продължи да се смее, докато чакаше асансьора. Мал не покани Хари да седне и той се подпря лениво на стената, с ръце в джобовете, и се вгледа в нея.

— Малко прекалено настойчив сте за богаташ детектив — рече тя мразовито. — Би трябвало да знаете кога да приемете не за отговор. Особено от дама.

— Не се предавам лесно, госпожо Малоун — съгласи се той с усмивка в гласа. — Всъщност дойдох да ви поканя на вечеря. Лична покана. Няма нищо общо с работата ми.

Тя му хвърли недоверчив поглед.

— Сините ми очи са ви сломили, а?

— Именно… а и харесахте кучето ми.

Мал се разсмя.

— Искате да кажете, че ми предлагате още една вечеря „При Руби“?

Очите му се спряха върху нейните. Бяха дълбоки и хубаво оловносиви. Тя виждаше всяка тъмна точица в тях. Сведе поглед, за да се откъсне от привличането им.

— Знам един малък френски ресторант. Мисля, че той ще допадне на мадам. Бихте ли се присъединили към мен, моля?

Може би това моля я накара внезапно да каже да. Или красивите му сиви очи. А може би, защото се чувстваше самотна, а той я караше да се смее. Но постави едно условие:

— Никакви разговори за работа.

— Обещавам.

Той сложи ръка на сърцето си. Изглеждаше искрен и тя се съгласи през смях да се срещнат в осем и трийсет в бистро „Арлет“.

Глава 13

Като си припомни старото кожено яке на Хари, Мал се облече неофициално с черни панталони и пуловер. Още щом влезе в „Арлет“, разбра, че е сгрешила. Мястото беше малко и много шик, с високи прозорци, изчистен декор и интересни картини по стените. И Хари Джордан беше издокаран.

Той я чакаше на малкия бар. Изглеждаше като нещо средно между Харисън Форд и Джон Кенеди в сакото, което тя би се заклела, че е на „Армани“, в ленените панталони и фината бяла риза. Беше си сложил дори вратовръзка.

— Радвам се, че дойдохте — посрещна я той с такъв вид, сякаш наистина го мислеше. — Страхувах се, че ще се откажете.

— Очевидно не сме на една и съща дължина на вълната — отвърна тя, подразнена, че са я хванали в крачка. — Ако знаех, щях да се облека подходящо.

Той въздъхна престорено.

— Смятах, че знаете „Арлет“. Това е най-модерното място.

— Разбира се. Като „При Руби“.

Той й се усмихна, докато ги придружаваха до една маса, близо до прозореца.

— Следващия път може би ще оправим нещата. От шивашка гледна точка, искам да кажа.

— Следващия път! — Тя седна и го изгледа въпросително. — Не прибързваме ли малко?

— Аз съм голям оптимист при планирането.

Мал се разсмя и отстъпи. В очите му имаше палави искрици, а на устните му трептеше усмивка.

Седнал срещу нея, Хари си мислеше, че тя е най-привлекателната жена, която е виждал някога… въпреки че носът й беше малко големичък, сините й очи бяха прекалено раздалечени, а брадичката й беше малко по-закръглена от необходимото. Но устата й беше разкошна — с пълни устни, които й придаваха уязвимост. Освен това около нея сякаш имаше някакво златисто сияние. Харесваше му самоуверената й енергичност и интелигентността в очите й. И острият й ум. Всъщност тя цялата му харесваше. Дори ушите й. А той беше особено придирчив към ушите. Нейните бяха красиви. Малки и прилепнали към идеално оформената й глава.

Жалко, че се сдърпаха така за портрета по описание, защото вечерята можеше да му донесе доста повече удоволствие.

Той извика сервитьора и поръча шампанско, без да я попита. Тя повдигна вежди изненадано.

— Ако не го обичате, мога да поръчам нещо друго — успокои я той. — Просто искам да опитате това. Открих го във Франция и се оказа, че е едно от най-добрите.

— Ами ако предпочитам мартини?

— Поръчайте си.

— Ясно. Вие сте мъж, който поема отговорността.

Той сложи лакти на масата и подпря брадичка на юмруците си. Наклони се към Мал и я погледна в очите.

— Само когато съм сигурен, че и другият го иска.

Мал също подпря брадичка и го погледна. Забеляза, че около оловносивото зениците му имат по-тъмни пръстени. Смяташе, че е привлекателен. Жалко, че беше толкова дързък. Освен това беше сигурна, че прави всичко заради портрета по описание. А тя не искаше да има нищо общо с него. Иначе можеше и да го хареса.

Каза му предизвикателно:

— И така, кажете ми, детективе, защо всъщност ме поканихте?

— Смятах, че това ще бъде добра възможност да се опознаем.

Тя му се усмихна лукаво.

— По-добре внимавайте. Аз може и да знам за вас повече, отколкото си мислите. Все пак, тъй като сте човек, който обича да носи отговорност, защо не поръчате и за двама ни?

Той повдигна вежди изненадано.

— Оказвате ми твърде голямо доверие.

— Доверие е дума, която не съществува в речника ми.

Той я погледна недоверчиво, но тя само се усмихна. Хари даде знак на сервитьора, направи поръчката и отново се обърна към нея.

— Детективе, е доста формално обръщение за хора, които споделят едно кулинарно удоволствие — отбеляза той. — Освен това ще ми е много неприятно, ако някой си помисли, че съм тук по работа. Бихте могли да ме наричате Хари.

Сервитьорът наля шампанското и тя отпи. После погледна Хари одобрително.

— Определено познавате вината.

— Както и някои други неща — съгласи се той.

— Хм, не може да се каже, че сте скромен, детективе.

— Не и за нещата, в които съм сигурен. И казахме, че ще бъде Хари, нали така?

Тя наклони глава замислено.

— Не съм сигурна, че ще свикна да те наричам Хари. Но пък няма да ми се налага, тъй като това ще бъде нашето първо и последно споделено кулинарно удоволствие, както ти изтънчено го нарече.

— Не ми е приятно да си мисля, че това ще бъде първата ни и последна среща, госпожо Малоун.

— Госпожо Малоун?

Той повдигна вежди.

— Бихте ли предпочели мадам?

Тя се разсмя.

— Не знаех, че чувството за хумор влиза в изискванията за детектив.

— Не влиза, но не сте ми предложили да ви наричам Малъри, госпожо Малоун?

Тя вдигна тост.

— За теб, Харълд Пийскът Джордан Трети. Наследник на известно, богато адвокатско семейство от висшата класа. — Тя го погледна и в сините й очи искреше смях. — Син на един от най-големите адвокати на времето си. Експерт по разпитите в съдебната зала, известен със способността си да намери законова