време. Хайде, Малоун, размяната не е почтена.
Очите на Мал срещнаха неговите за миг. В този момент те имаха същия израз, както на срещата или в „При Руби“, когато тя му връщаше портрета по описание.
— Забрави — каза тя. — Това е всичко. Аз съм най-безинтересната жена на планетата.
Внезапно тя се промени. Изглеждаше изгубена и отчаяна. Хари поклати глава. Просто не можеше да разбере.
След малко тя повдигна брадичка и му отправи онази омайваща усмивка, от която лицето й засияваше.
— Просто се шегувам, Хари. Само се шегувам.
Сервитьорът отнесе чиниите им и те останаха за миг загледани един в друг.
— И защо беше пълното психологическо проучване върху мен? — попита той. — Няма вероятност да се появя в предаването ти, въпреки че не разбирам защо пък не. Но те предупреждавам, че все още не съм се отказал.
Тя прокара пръсти по столчето на чашата си и промълви тихо:
— Може би ме е интересувало кое движи мъж като теб. Какви са били истинските ти мотиви да ме поканиш на вечеря.
— А какво ще кажеш за твоите мотиви да приемеш поканата ми?
Очите им се срещнаха.
— Просто се чудех какъв ли си в действителност — изрече тя невинно.
Хари прокара ръка по наболата си брада.
— Трябва ли да разбирам, че това е било съвсем абстрактна мисъл? Или че смяташ да ме опознаеш по- добре, Малоун?
Тя отново му отправи лека, хладна усмивка.
— Просто се шегувах, детективе. Не можах да устоя.
Той въздъхна със съжаление.
— Аз се надявах на сексуален подтекст.
Той се загледа в нея, докато тя се хранеше съсредоточено. Изглеждаше така, сякаш живееше от чист въздух и заруменели ябълки, а не от истинска храна.
— Ядеш така, сякаш отдавна не си се хранила както трябва.
— Не съм. През последната седмица бях на хиляда и двеста калории дневно. А когато бях дете, никога не получавах добра храна. Понякога не получавах никаква. Предполагам, че това е причината сега да й се наслаждавам така.
Тя най-после беше разкрила нещо за себе си — малък пробив в защитната й броня. Той й каза:
— Изненадваш ме. Представях си, че идваш от един от онези хубави домове, за които всички мечтаем. Нали знаеш, с майка в кухнята, която готви страхотно, баща, който коси ливадата, стреля по кутийки със синовете си или води семейството си за риба. Ти си сред момичетата, които подкрепят училищния отбор, после ставаш кралица на красотата и всички момчета се надпреварват с предложения да те отведат на бала.
— Хубав образ. — Тя се облегна назад, с ръце, кръстосани пред гърдите. — За съжаление, не всички сме родени със сребърна лъжица в устата като теб, Хари Джордан.
— Истина е, но никой от двама ни няма причина да се срамува.
Тя се засмя скептично.
— И как можеш да знаеш? Сигурно дори не си знаел каква е другата страна на живота, преди да станеш полицай.
— Това означава ли, че ти си живяла от другата страна?
— Обсъждах въпроса по принцип. Работата ми е да знам как живее и другата половина.
— Моята също.
Тя го погледна замислено.
— И какво прави човек като теб през свободните вечери?
— Ти ме познаваш изцяло. Защо ти не ми кажеш?
— Отдаваш се на нощен живот… в онези малки дупки, клубове за салса, които, изглежда, харесваш. Танцуваш добре, познавач си на доброто вино. Наслаждаваш се на хубавата храна в очарователни ресторантчета като „Арлет“, а жените те намират привлекателен.
— Пак се връщаме на това…
Тя отново му отправи онзи самоуверен, невинен поглед.
— Чудно как ли тази тема все изскача. Виж, детектив Хари, много ми е неприятно да разваля магията помежду ни, но трябва да повторя постъпката на Пепеляшка. Ще записвам предаване утре сутринта и имам нужда от сън.
— Жалко. Смятах, че тъкмо започвам да те опознавам.
— Наистина ли това си мислеше?
Тя му хвърли един закачлив поглед през рамо и се отправи към тоалетната.
Той поклати глава, докато я гледаше как се отдалечава между масите. Не това си мислеше, разбира се. Всъщност смяташе, че не знаеше за нея много повече, отколкото при влизането им тук.
— Няма нужда да ме изпращаш до дома — каза тя по-късно, докато чакаха за такси пред ресторанта.
— Винаги изпращам жените до входната врата.
— Нещата са се променили от времето на майка ти, детективе. Сега жените са независими. Хващат си таксита сам-самички.
Той я погледна раздразнено.
— Можеш да говориш каквото си искаш, но са ме възпитали на добри маниери.
— О? Момчето на мама?
— Като убиеца? Нали се сещаш?
— Обеща да не говорим за работа — напомни му тя мрачно.
— Аз съм човек, който спазва обещанията си.
Таксито пристигна. Той й отвори вратата, после седна до нея. Тя не се възпротиви. Даде адреса на шофьора и се смълча, загледана през прозореца.
Чудеше се какво ли е да бъдеш обичана от мъж като Хари Джордан. Мъж, със старомодни маниери. Мъж, който спазва обещанията си. Мъж, чието мускулесто бедро усещаше до себе си.
Хари усещаше леката, тревиста миризма на парфюма й. Очите му проследиха античната й огърлица с лунен камък до мястото между гърдите. Прочисти гърлото си и наруши мълчанието.
— Благодаря за прекрасната вечер, госпожо Малоун.
Тя го изгледа продължително.
— За мен беше удоволствие, детектив Джордан.
— Отново обратно към официалностите — поклати тъжно глава той. — Но пък и ти не ми предложи да те наричам Малъри.
— Не съм, нали.
Погледът й беше откровен.
Таксито спря, Хари излезе и й отвори вратата.
— Ще трябва да свикнеш с маниерите ми, ако ще правим това отново — каза той.
Тя го изгледа недоверчиво, но не отговори, докато се изкачваха по стълбите към жилището й.
— Няма да има по едно питие преди лягане, предполагам? — каза той със съжаление. — Ще записваш утре рано онази програма.
— Точно така.
— Е, тогава лека нощ.
— Лека нощ, детектив Джордан.
Хари стоеше с кръстосани ръце и я наблюдаваше как влиза във фоайето. Тя спря, поколеба се за миг, после се обърна и се върна при него.
— Кажи ми нещо, Хари. Онзи път, когато ти се обадих по телефона… защо дишаше толкова тежко?
Той прокара пръсти през косата си и се усмихна.
