Сега или никога

пробиваше път навсякъде.

— Старото ни момче изчезна с моята приятелка — оплака се Хари на Мифи.

Тя тъкмо проверяваше дали всичко върви както трябва.

— Не се тревожи, Хари. За вечерята ще трябва да я върне. Тя седи тук, точно до теб. — И пъргаво премести картичката на Джак на съседната маса. — Сега Джак седи до Биди Белмънт, която е по-стара и от него и е глуха като пън. Ще трябва да повтаря всяка дума по два пъти. Това ще го поуталожи.

Разсмяха се и Хари я прегърна.

— Някой да ти е казвал, че си единствена между всички жени? — попита той, като все още я прегръщаше.

— Баща ти, в деня, когато ме помоли да се омъжа за него. Но като се замисля сега, не си спомням отново да го е споменавал, след като казах да. Сигурна съм, че тук някъде има поука — добави тя.

Икономът удари един месингов гонг, обявявайки с това, че вечерята е готова, и гостите се запътиха към масите сред уханието на рози и хубава храна.

— Ето те и теб — каза Хари, когато Мал се появи, хванала под ръка чичо Джак.

Старчето повдигна вежди невинно.

— Погрижих се Малъри да си прекара добре, Хари. Не можех да я оставя сама сред похотливата тълпа наследници на Пийскът и Джордан. — Той потупа собственически ръката на Мал и тя му се усмихна. — Надявам се да седя до теб, мила.

— Не, не седиш до нея — каза Хари твърдо. — Седиш до Биди Белмънт.

Джак изпъшка.

— Майка ти отново ме наказва.

— Тя очаква всеки мъж да изпълни дълга си. Това е нейно празненство в края на краищата.

— Ще се видим по-късно, Джак — извика Мал след него, докато той се запъти към съседната маса с дълбока въздишка.

— Ревнувам — каза й Хари.

Тя се разсмя.

— Той изглежда като филмова версия на доброжелателен, богат чичо.

— Мога да те уверя, че е играл тази роля с доста дълга поредица от млади племеннички.

— Това му придава още по-голямо очарование. Разкошен е.

— Хей, помниш ли ме? Аз съм мъжът, с когото дойде.

— Мъжът, с когото имам среща?

— Съвсем същият.

Те заеха местата си край масата. Той се наведе и й прошепна:

— Липсваше ми.

Тя му хвърли един палав поглед и той видя смеха в очите й.

— Никога не съм мислила, че ще те чуя да си признаеш, детективе.

— Аз съм човешко същество.

Тя го погледна шеговито, после се обърна към съседа си от дясната страна. После поднесоха хайвера — три различни вида, върху леко разбити яйца — и вечерята започна.

Мал беше сигурна, че й е приятно, защото дори не се замисляше за това. Нито за миг не си зададе въпроса, които често си задаваше по другите празненства: „Това наистина ли е забавно? Какво правя тук?“

Никога не беше присъствала на подобно голямо семейно тържество, където всеки се познаваше с всеки. Бяха преминали заедно през раждания, сватби и смърти, като неотклонно присъстваха както на погребенията, така и на празненствата. Те вероятно дори не се замисляха за това. В техния кръг това просто се правеше. Би заменила целия си успех само да можеше да бъде част от този живот от рождението си.

Погледна Хари, който слушаше с интерес спора за достойнствата на ритрийвърите и пойнтерите като ловни кучета. Той се обърна, срещна погледа й и се усмихна окуражително.

— Добре ли си? — прошепна в ухото й.

— Не бих могла да се чувствам по-добре.

Той погледна не много скъпия си, но практичен часовник.

— Скоро ще започнат танците. Ако имаше програма, както едно време, щях да запиша името си за всеки танц.

— Дори и за валсовете?

— Да не мислиш, че не знам как се танцува валс?

— Мисля, че това не влиза в изискванията за полицай от отдел „Убийства“.

— О, спомни си, че преди това бях адвокат. А преди това бях ужасен младеж, изпращан от майка си на уроци по танци, за да може да придружава младите дами по разните забави.

Тя поклати глава учудено.

— Нямат ли край способностите ти?

— Непрекъснато се трупат все нови — потвърди той нескромно.

Музикантите започнаха да свирят. Майка му излезе първа на дансинга, заедно с брат си и двамата се завъртяха под звуците на „Димът влиза в очите ми“ на Джеръм Кърн, а останалите заръкопляскаха.

— Това е нейната песен — поясни Хари, като взе ръката й и поведе Мал към дансинга. — Нейната и на татко. Тя винаги танцува първо на нея, в негова чест.

„Колко прекрасно“, помисли си Мал с нотка завист. След миг беше в прегръдките на Хари — едната му ръка беше на кръста й, другата стискаше леко нейната. Танцуваха в мълчание. Очите й бяха полупритворени, а на лицето й имаше замечтано изражение.

— Танцуваш добре — прошепна той.

Тя го погледна.

— Бъди сигурен, че не съм се учила в младежките си години.

— А къде?

— Вземах уроци. Вземах уроци по всичко.

Той я изгледа удивен.

— Уроци как да живееш?

Тя кимна.

— Докато бях дете, никой не ме научи на обноски. Все едно че бях расла в гората с вълците.

Той я притисна по-силно. Косата й гъделичкаше носа му и той си помисли, че тя прилича на златни нишки. Кожата й имаше лекото, изплъзващо се ухание на цвете, което причиняваше странно въздействие на усещанията му. Мелодията свърши, но той задържа ръката й.

— Искаш ли да се разходиш из градината с мен, Малоун?

Тя кимна и двамата тръгнаха ръка за ръка.

Мифи и чичо Джак ги наблюдаваха, докато се отдалечават.

— Какво мислиш за нея? — попита тя.

— Чудесна млада жена. От най-висша класа. Вижда се веднага.

— Стой далече от нея, човече — предупреди го тя. — Имам големи надежди, ако Хари успее да се откъсне от работата си за повече от половин минута.

— Трябва да е много глупав да не го направи — въздъхна Джак. — Дяволски глупав, бих казал — добави той с възхищение.

Хари поведе Мал през градината, за която майка му се грижеше с толкова любов. По дърветата имаше малки бели лампички, а покрай потока бяха поставени хартиени китайски фенери. Докато се разхождаха из градината, Мал прочете всички имена на табелките, въпреки че розите бяха все още едва напъпили.

— Старомодните рози са ми любими — каза тя. — И аз гледам няколко на терасата, но вятърът и замърсеният въздух ги правят на нищо.

— Трябва да кажеш на майка ми. Ще й стане приятно, като разбере, че и ти се занимаваш с цветя. Една от многото ти дарби.

Музиката се носеше заедно с топлия бриз. Той се загледа в Мал. Тя все още гледаше розите и той внезапно изпита желание да я прегърне.