Чуваше я как се движи из кухнята. Лъч светлина се промъкна под вратата на спалнята. Той погледна прозорците, но отвън имаше решетки. Провери банята — прозорецът беше прекалено малък. Беше попаднал в капан.
Чу, че тя е в коридора. Върна се бързо в спалнята и влезе в гардероба. Сърцето му препускаше, по гърба му се спусна ручейче пот — пот от страх. Никога по-рано не беше заставал лице в лице с никое от момичетата си. Плановете му винаги бяха безпогрешни. Всичко беше под негов контрол.
Мушна ръка в джоба си, извади малкия нож и махна пластмасовата опаковка. Остана абсолютно неподвижен зад вратата на гардероба, с ножа, приготвен в ръката му. И зачака.
Глава 24
Мал и Хари бяха в лимузината, на път за Бостън. Той държеше ръката й и пееше заедно със Сантана, като поклащаше рамене и бедра.
Мал го наблюдаваше с усмивка. Действително беше пълен с изненади.
— Това ли трябва да очаквам в „Салса Ани“?
— Ъъ. Това е нищо. Само почакай да те изведа на онзи дансинг, който, между другото, е голям, горе- долу, колкото масата, на която вечеряхме. Там се танцува бедро до бедро, Малоун. Ще ти хареса.
— Ще видим.
— По-приятно е от самотно легло в „Риц — Карлтън“.
— Откъде знаеш?
Той се замисли.
— Права си. Не знам. Никога не съм спал в „Риц“… сам или с някого.
— След като ми изясни този въпрос, дали можем да намалим малко това нещо?
Той й се усмихна.
— Искаш нещо по-спокойно, а?
Тя се разсмя. Беше толкова глупав, че направо й се искаше да го прегърне.
— Не съм сигурна, че си заслужаваше да си тръгнем от фермата на Джордан заради „Салса Ани“.
— Направо трябваше да те измъквам оттам. Хареса ти, нали?
— Празненството беше чудесно.
— Искаш ли да си определим среща за шейсет и шестия й рожден ден?
Тя се разсмя и той додаде:
— Между другото, майка наистина хареса подаръка ти. А освен това беше искрена и за останалото, което каза.
Мал подари на майка му тъмносин кожен албум. Мифи й благодари с целувка и каза:
— Скъпа, ще го запазя за снимките на моите внуци. Когато имам този късмет, разбира се.
И изгледа многозначително и двамата.
— Опитах се да отклоня мислите й — извини се Хари, — но тя е много упорита по този въпрос. Като всички майки.
— Не и като моята.
Той стисна ръката й, но този път не попита нищо. Нямаше намерение да разваля настроението й.
Вече шофираха през града. Когато наближиха улицата, където се намираше заведението, Хари каза на шофьора да ги остави на ъгъла.
— Никога няма да го преживея — обясни й той, когато тя го изгледа въпросително. — Неумолимият полицай от отдел „Убийства“ пристига в модно заведение с лимузина.
— Също като филмова звездичка — добави тя с презрителна усмивка и той се разсмя.
Очукана метална врата, боядисана в яркочервено, беше поставена направо в стената на стар склад. Навън пушеха няколко души. Някои от тях му махнаха дружелюбно, но имаше и такива, които се измъкнаха. Хари ги проследи с поглед, но тази вечер категорично не беше на работа. А и се чувстваше твърде добре, за да се тревожи за дребните търговци на наркотици. Щеше да ги остави на собствения им порок. Вълна от музика ги заля, когато отвориха вратата. Той пое дълбоко въздух и затвори очи.
— Страхотно, нали — извика в ухото на Мал.
Тя само го погледна удивено.
Групата музиканти беше поне от дузина човека с електрически китари, флейти, цигулки и пиано, което непрекъснато забързваше ритъма на латиноамериканската мелодия. Дългокрака кубинка с миниатюрна зелена поличка от сатен, която едва покриваше бедрата й, неспиращи дори за миг, и с още по-миниатюрно бюстие, пееше на испански и танцуваше буйно. Цялото място вибрираше от живот. Хари плъзна ръка около кръста й и поведе Мал към дансинга.
— Но аз не знам как се прави това — възпротиви се тя.
— Дръж се за мен, Малоун, и аз ще ти покажа — подвикна той и я притегли към себе си.
Росети ги наблюдаваше от балкона в далечния ъгъл.
— Само погледни, Ванеса — изуми се той. — Ами че това е Професора… и то с приятелка. За Бога — добави той зашеметен. — Професора е със смокинг. А тя изглежда като от реклама на „Армани“.
Те се надвесиха над парапета и се загледаха.
— Проклет да съм, ако приятелката не е госпожа Малоун — добави той с усмивка. — Професора наистина знае как да пази тайна. Хванахме на място нашия прекалено зает да ходи на срещи работохолик.
— Звучиш така, сякаш ти си Шерлок Холмс, а той е Мориарти — подметна Ванеса и се усмихна.
Росети я изгледа сърдито.
— Чувала ли си старата приказка за онзи, който е бил прекалено умен за собственото си добро?
Той я сграбчи за ръка и я повлече надолу по стълбите.
— Къде отиваме? — възкликна тя, като стискаше металния парапет и се опитваше да не изостава въпреки високите си токчета.
— Ще поздравим детектива и приятелката му.
Той я придърпа на дансинга, като се приближаваше към Хари.
Хари се усмихваше на Мал, като я държеше на ръка разстояние.
— Така ли? — каза тя.
Беше прехапала устни, докато се опитваше да го следва.
— Предполагам, че човек се нуждае от латинска кръв за това — промърмори тя, като отметна глава и се остави на музиката.
— Добре изглеждаш, Малоун — надвика музиката Хари. — Само че се очаква да го правиш в по-голяма близост до мен.
— Охо, и къде отива договорът ни?
Тя отново беше в прегръдките му. Усещаше силното му тяло, притиснато до нея.
— Така по-добре ли е? — осведоми се тя и се сгуши още по-близо.
— Става.
Беше му приятно да усеща тялото й до своето, движенията на бедрата и под тънкия плат. Всъщност харесваше я цялата…
— Какво става, Професоре? Добре ли прекарваш?
Хари изпъшка. Повдигна глава и погледна Мал.
— Детектив Росети — представи го той раздразнено.
— Смята се за Шерлок Холмс — добави Ванеса.
— Здравей, Ванеса — неохотно се обърна към нея Хари, без да отдръпва ръката си от кръста на Мал.
— Да не пречим на нещо? — погледна ги невинно Росети.
И двамата изглеждаха възбудени и щастливи, нейната коса беше разбъркана.
— Малъри Малоун, запознай се с детектив Карло Росети. А това е Ванеса, която ще навърши двайсет и една само след няколко седмици.
— И двамата сте поканени на празненството — кресна Ванеса. След това възкликна: — Ау, ти си онази Малъри Малоун! Хей, страхотна си…
