— Може би е от романтичното осветление или пък от музиката, но се чудя дали никакво обвързване включва целувка? Само между двама стари приятели, разбира се.
Тя пристъпи към него.
— Технически погледнато, не сме стари приятели. А и устната договорка е обвързваща.
— Ти очевидно не си прочела дребния шрифт. — Той плъзна ръка около кръста й и я притисна нежно до себе си. — Кажи ми целувал ли съм те по-рано?
Очите й срещнаха неговите и тя почувства онова особено стягане на сърцето.
— Така ми се струва. Приятелска целувка, естествено. Преди устната договорка и клаузата никакво обвързване.
— Май открих равностоен юридически противник — промърмори Хари, навеждайки се към нея.
Тя го прегърна, искаше й се той да я притисне по-силно, усещайки топлината на ръката му върху голия си гръб.
Дочуха гласове, които се приближаваха, и бързо се отдръпнаха един от друг, преди група гости да премине покрай тях.
— Тук човек не може да се уедини — прошепна Хари недоволно. — Както и да е, този договор няма да издържи в съда.
— Защо не?
Той се усмихна.
— Защото съм син на баща си и ще се договоря с теб за взаимни отстъпки.
— Какви отстъпки?
— Допълнителни целувки при поискване.
Тя се разсмя, но той спря смеха й с дълга целувка, която разпрати по тялото й малки, копринени тръпки. Добре че клаузата никакво обвързване я предпазваше, защото тези целувки на Хари й бяха много приятни. Но към тях се приближаваха хора. Той взе ръката й и те се върнаха в къщата.
— Израснал съм в тази къща — поде той, докато минаваха през силно осветената дневна към библиотеката, облицована с дървена ламперия.
Мал се огледа с интерес. Рафтовете бяха затрупани със стари издания на класическа литература, както и с романи. Засенчените лампи хвърляха приятна светлина, дивани, покрити с обикновен жълт лен, заобикаляха камината, където вместо огън имаше огромен букет от градински цветя. Над камината висеше картина на голяма дореста кобила, а между рафтовете с книги бяха сложени и други картини, най-вече на коне и кучета.
Сърцето на Мал се сви, като си помисли, че това е истинският вариант на измисления свят, създаден в дома й.
— Голямата картина е на Кон — каза Хари. — Любимката на татко. А ритрийвърът е… Куче.
Тя вдигна ръка неразбиращо.
— Чакай малко. Кон? Куче?
Той повдигна рамене.
— Баща ми казваше, че няма време да измисля имена, а и бездруго, щом повикаше животните, те идваха. Изненадан съм само, че не са ме кръстили Момче. Въпреки че като се замисля, той доста често ме наричаше Син. — Усмихна й се. — И ти смяташ, че си имала проблеми…
— Бих се примирила с момиче, ако това означаваше да съм отгледана тук — отвърна с копнеж. — Мразеше ли го?
— Разбира се, че не съм го мразил. — Идеята за това сякаш го удиви. — Той ми беше баща… имаше си свой характер. Може и да нямаше време да измисля имена на животни, но се грижеше добре за тях. Както и за мен.
— Значи си го обичал? Въпреки че заради него си пропилял футболната си кариера — добави тя.
— Хайде, Малоун — прекъсна я той развеселено. — Не ме интервюираш в предаването си. — Взе една снимка в сребърна рамка. — Това е той — посочи Хари и й я подаде. — Самият той.
Мифи се появи внезапно на вратата.
— О, Хари, показваш къщата на Малъри. Колко хубаво. — Тя се понесе усмихната към тях. — Хари прекара детството си тук, нали знаеш. А аз прекарах тук медения си месец. Тогава не поисках да отида никъде. Сега, когато остарях, наваксвам загубеното време. Не успявам да стигна достатъчно бързо до всички онези далечни страни.
Тя видя, че Мал държи снимката.
— А, това е Харълд. Моята единствена истинска любов. Липсва ми здравата — добави тя със съжаление.
Мал погледна Хари въпросително.
— Това означава, че той страшно много й липсва — обясни й. — Израз, който майка ми често използва.
— Трябва да напишат песен с такова заглавие — промълви Мифи замислено.
Мал се засмя и погледна снимката. Нямаше съмнение кой е бащата на Хари.
Мифи сякаш прочете мислите й.
— Няма шанс Хари да е осиновен, нали? — Тя се разсмя. — Баща му винаги казваше, че е истинска издънка на старото дърво.
Взе няколко други снимки от купищата, сложени по масички и рафтове, и започна да обяснява кои са хората на тях и какви са роднинските им връзки.
— Доста е объркано. Семейство Пийскът е толкова старо и има толкова много клонове. Семейство Джордан е почти толкова ужасно.
Мифи върна снимките в красиви рамки по местата им и попита:
— Ами твоето семейство, мила? Надявам се, че не е толкова голямо, колкото нашето. Само си помисли…
Тя се спря навреме, уловила предупредителния поглед на Хари. Отново прибързваше. Канеше се да каже: „Само си помисли колко огромно ще бъде сватбеното тържество“.
Мифи се разсмя весело.
— Прости ми. Хари все ми казва, че съм много бъбрива. В края на краищата, вие двамата едва се познавате, нали?
Мал погледна развеселено Хари през рамо, докато Мифи я хващаше под ръка, за да я поведе към верандата. Той повдигна рамене и я погледна невинно, сякаш не знаеше какво иска да каже майка му, въпреки че беше точно обратното.
Реши, че е време да измъкне Мал, преди майка му да започне наистина да любопитства.
— Наближава време за тортата, мамо — извика той. Тя погледна красивия диамантен часовник на ръката си — още един отдавнашен подарък от съпруга й.
— Точно така. Колко прекрасно.
Хари я наблюдаваше учудено, когато тя се втурна в къщата, за да се увери, че тортата й ще се появи точно навреме.
— Всяка година това представление се повтаря. Но с всяка година тя му се радва все повече и повече, кълна ти се.
— Чудесна е — прошепна Мал. — Толкова… жизнена.
Мифи Джордан беше пълна противоположност на собствената й майка.
Изглежда, всички познаваха ритуала в полунощ, защото се запътиха в една и съща посока. Застанаха в кръг, светлината беше намалена. Икономът удари силно гонга дванайсет пъти и тортата беше поднесена. Беше жълта, разбира се, с украса от жълти рози. Музикантите засвириха и всички запяха „Честит рожден ден“, докато Мифи духаше свещите. След това тя отряза първото парче.
— Както всички знаете, първото парче е за Харълд, който е там, в Рая. Наслаждавай му се, скъпи. А второто парче, разбира се, е за скъпия ми син Хари.
Тя продължи да разрязва тортата си и да изрежда имената, като добавяше шеги и мили думи.
Докато я наблюдаваше, Мал се почувства отново като малкото момиченце в киното. Тя беше на едно омагьосано място, където всички носеха красиви дрехи и прекрасни бижута; животът беше чудесен и всички живееха щастливо. Само че този път това беше действителност и й бяха позволили да участва.
