Сега или никога

тактично встрани. Полицейски фотограф снимаше погребението, имаше и телевизионен екип. Госпожа Уокър изпищя и съпругът й я прегърна. Двамата се облегнаха един на друг, измъчени и отчаяни.

Хари стисна очи. Не можеше да гледа повече. Напомни си, че има да върши работа тук. Не беше необичайно убиецът да отиде на погребението на жертвата си. По-късно щеше да попита семейството дали не са забелязали непознати сред тълпата. Но се съмняваше в това. Убиецът щеше да бъде прекалено шокиран и разтърсен от промяната в обичайния му начин на действие и нямаше да направи нещо рисковано и необмислено.

Когато всичко свърши, двамата с Росети се върнаха в управлението. От лабораторията пристигнаха нови резултати: по черните дантелени бикини бяха открити косми, които не бяха на жертвата. По чаршафите бяха намерили коси — от бял мъж, сиви, боядисани в черно. Можеха да направят ДНК тест от тъканта в корена на косъма, но това щеше да отнеме време.

— Като че ли ще се окажеш прав, Професоре — промърмори Росети обнадеждено, когато тръгнаха да говорят с шефа си.

След това отидоха да пийнат бира в един бар, без да говорят много. По-късно се срещнаха с шефа на полицията и кмета в студиото на местната телевизия. Снимаха шефа им за новините в шест, където той трябваше да съобщи, че серийният убиец е нанесъл нов удар.

На екрана се появи усмихнатото лице на Сузи, последвано от снимки от погребението този следобед. После кметът издекламира речта си за безопасността на града, за това, че имат вече доказателства и очакват скоро да арестуват убиеца. Хари и Росети стояха почтително отзад с мрачни физиономии и пистолети, издуващи саката им.

Веднага след това Хари се обади на Майра, гледачката на кучето, и я помоли да се погрижи за Скуийз. После взе първия полет за „Ла Гуардия“.

Преди да отлети, той се обади на Мал и й остави съобщение: „Сега е шест и трийсет и след малко се качвам в самолета. С малко късмет ще бъда при теб около осем и петнайсет. Знам, че те предупреждавам твърде късно, но се надявам да те намеря у вас. Той се поколеба, после добави: Имам нужда от теб, Мал“.

Точно когато Хари се качваше на самолета, мъжът се прибираше от работа вкъщи. Той махна с ръка на един съсед, докато бавно караше по улицата, после зави по алеята у дома си и влезе в гаража. Мина през обичайната система от врати и заключвания, после огледа стаите за нещо тревожно. Този път в очите му имаше притеснение, като че ли очакваше да открие двойка полицаи, претърсващи дома му за доказателства.

Онова, което го притесняваше, беше ножът. Ясно си спомняше, че го сложи в джоба си, преди да излезе. Но сега не можеше да го открие. Чудеше се къде ли може да го е изтървал. Беше претърсил колата, проверил бе по пътя от гаража до дома си. Можеше да го е изтървал в дома й, на улицата, където и да е. А ако беше така, полицията вече го беше открила.

Той влезе в кухнята разтревожен, отвори хладилника и се вгледа в оскъдното му съдържание, сякаш очакваше ножът да се окаже там, където го държеше винаги.

Наля си водка на воля в една висока чаша, като този път пропусна леда, после отиде в дневната и пусна телевизора.

Новините от света се въртяха пред него, докато отпиваше от водката си. Беше гладен, защото не успя да отиде да вечеря, разтревожен за ножа. Беше си взел един сандвич. Върна се в кухнята, отвори го и отхапа, после застана отново пред телевизора.

Ето я и нея. Сузи Уокър го гледаше право в очите. Той преглътна парченце сирене, което беше заседнало на гърлото му.

— Кучка — изстена той, — мръсна, евтина кучка. Виж само какво ме принуди да направя.

Той все още сипеше обиди върху нея, когато се появиха снимките от погребението. После показаха шефа на полицията и кмета. Мъжът зяпна, когато чу, че имали определени доказателства, че човекът, убил сестра Уокър, е същият, който е убил и трите студентки.

— Движете се внимателно из този град — предупреди кметът всички жени. — Не ходете сами. Внимавайте, а ако излизате, движете се на групи. Очакваме, че убиецът няма да остане още дълго на свобода. Всичко сочи, че той ще бъде арестуван много скоро.

Краката му се подкосиха и той се отпусна на един стол. Сандвичът тупна незабелязан на безупречния килим и остави петно.

Той облиза пресъхналите си устни и си каза, че те сигурно лъжат. Дори и ножът да бе у тях, по него нямаше отпечатъци — беше го измил и подсушил внимателно. А и носеше гумени ръкавици. Не беше оставил никаква следа, сигурен бе в това. Опитваха се да успокоят страховете на обществеността, като казваха, че арестът е неизбежен. През онази нощ не го видя друг, освен Сузи. Имаха единствено ножа, а той беше чист.

Въздъхна облекчено. Блъфираха. Беше абсолютно сигурен, че не знаеха самоличността му.

Той изключи телевизора, после забеляза сандвича и петното от горчица по килима. Като ругаеше под носа си, забърза към кухнята, за да вземе препарата за почистване на петна. Мразеше бъркотиите.

Глава 34

Мал щеше да затанцува от радост, когато чу съобщението на Хари. Отмени уговорката си с приятели за театър и се втурна да купи нещо за ядене.

Когато Хари пристигна, тя беше в кухнята и приготвяше салатата. Той излезе от асансьора в коридора с венециански огледала и светли килими и тя изскочи да го поздрави.

Облечен бе в черното кожено яке, джинсите и синя риза. Беше небръснат, с разбъркана тъмна коса и уморени очи. Тя си помисли, че това е най-привлекателният мъж, на когото е имала късмета да попадне. Но онова, което каза, беше:

— Радвам се, че си направил такова усилие… от шивашка гледна точка, Хари.

Той изохка.

— Остави ме на мира, Малоун. Идвам направо от работа, пропътувах стотици километри, за да те видя.

— Е, тогава се надявам, че харесваш онова, което виждаш.

Той я изгледа от горе до долу, а тя се завъртя пред него и му изпрати най-хубавата си усмивка. Беше облечена в дълга копринена пола на малки сини цветчета, които подхождаха на очите й, и стегнато черно поло. Краката й бяха боси и на лакираните й с розов лак пръсти бяха налепени лепенки. Бяла готварска престилка покриваше голяма част от нея и тя направо искреше от оживление.

— Престилката ми харесва — призна той внимателно, — особено ако това означава, че ти готвиш.

— Готвя.

Искаше му се да излапа нея, не вечерята. Тя не преставаше да го гледа. Той каза:

— Дорис ми се скара, че не ям както трябва. Каза ми, че имам нужда от някоя добра жена, която да ми готви.

— Дорис ли го каза?

— Да. Казах й, че това ще се отрази зле на бизнеса на Руби, но тя ми каза, че щяло да се отрази добре на холестерола ми.

Погледна го шеговито.

— Сега като се разбрахме по този въпрос, би ли влязъл? — Тя отстъпи и махна с ръка навътре. — Моят дом е и твой, детективе.

Той тръгна към нея и спря.

— От шивашка гледна точка и от всяка друга изглеждаш… прекрасно — прошепна той, като докосна лицето й и я целуна по носа. — Наистина си прекрасна, въпреки че миришеш на чесън.

— Е, поне не е на лекарство против пришки.

Той я притисна до себе си и я целуна както трябва.

Тя имаше чудесното усещане, сякаш потъна в прегръдките му. Не усещаше нищо друго, освен устните му върху своите и стегнатото му тяло.