Но на екрана отново се беше появило лицето му и водката се стичаше по неговата коса и неговите очи. Той стисна чашата по-силно и дори не забеляза, когато тя изпука и се счупи.
Подробностите за убиеца бяха повторени отново заедно с телефонния номер на полицията. Мал каза:
— Моля ви, ако мислите, че познавате този мъж, ако имате каквато и да е информация, не се колебайте, звънете на този телефон. Или просто се обадете на местното ви полицейско управление и говорете с тях.
Тя благодари на семействата за съдействието им и каза, че онова, което ги е накарало да оставят настрана личната си мъка и да разкрият душата си пред цяла Америка, е било тяхното желание, необходимостта убиецът да бъде заловен, за да не може да убива отново.
— Когато дойде време — продължи Мал, — те искат дъщерите им да се помнят като живи хора, а не просто като жертви. Защото фактът, че са жертви, ги свързва с техния убиец. Той е направил от тях жертви. А всички те са били прекрасни млади жени в разцвета на живота си. И нека никой от нас не го забравя, когато дойде време този ужасен мъж да бъде осъден. Помнете, те не са жертви… те са нашите деца.
Мал отправи поглед към очите на зрителите си. Погледът й беше изпълнен с чувства, когато тя, дълбоко развълнувана, завърши тихо:
— Родители, пазете децата си. Млади жени, моля ви, пазете се, внимавайте. Няма да бъдете в безопасност, докато този мъж не попадне зад решетките.
После лицето й беше заменено със здраво стиснатите ръце на Джема и Гарет Янг. След това и те изчезнаха и се появиха надписите с участниците в предаването.
— Лъжлива кучка — изрева мъжът и скочи на крака. — Мръсно, лъжливо нищожество! Аз решавам кой ще живее и кой ще умре, не ти!
Той стоеше, разтреперан от ярост, а лицето му беше почервеняло. Краката му попаднаха върху счупените стъкла, когато той пристъпи напред. Погледна надолу и видя кръв по килима. Шокиран отстъпи назад. Вторачи се в кървящата си ръка, после в останките от чашата. Дори не беше осъзнал какво е направил. Запрепъва се назад с панически вик. По неговия килим имаше кръв, неговата кръв…
Хукна към кухнята, пусна водата и пъхна кървящата си ръка под студената вода. После я огледа разтреперан. Отиде до едно чекмедже, взе пинсети и извади малките парченца стъкло. След това отново огледа раната. Не беше дълбока, нямаше нужда от шевове. Уви малко бинт около нея: Не се тревожеше от инфекция. Знаеше, че водката ще подейства антисептично.
Той взе препарата за почистване на петна, коленичи на пода и започна да търка изцапаното. Но колкото повече търкаше, толкова по-лошо ставаше. Победен, той скочи на крака. Не можеше да го преживее, просто нямаше начин. Ако не успееше да почисти петното, щеше да смени целия килим. Изправи се, като се олюляваше леко, и погледна телевизионния екран. Бяха започнали новините и той отново видя собствените си очи. Отново говореха за него, за това, което беше направил. Отново.
Портретът по описание, разбира се, не приличаше никак на него, с изключение на някои подробности, височината и теглото.
Беше прав, като смяташе, че ще направи Сузи Уокър звезда. Беше дал на всички момичета техните петнайсет минути слава. Медиите ще изоставят всичко много скоро, ако никого не арестуват и убийствата престанат. Беше сигурен в това. Винаги постъпваха така.
Но Малъри Малоун беше друго нещо. Тя никога не изоставяше случай. Трябваше да се направи нещо с нея.
Изгаси телевизора, угаси осветлението и с тежка стъпка се качи на горния етаж. Трябваше да обмисли нещата. Имаше нужда от съвет.
Когато се изкачи на площадката, той извади ключа, който висеше на сребърната верижка под ризата му. После отключи вратата на онази особена стая и влезе вътре.
Глава 36
Когато предаването приключи, атмосферата в студиото беше натежала от чувства. Всички се бяха просълзили, дори екипът, който беше гледал всичко и по-рано, на репетицията. Всички, освен Мал и семействата, които успяха да се въздържат, защото бяха решили да разкажат историите си и да се залови убиецът.
Мал беше сигурна, че никога няма да забрави стиснатите ръце на родителите на Самър Янг. Образът на преплетените им пръсти беше символ на смелост. Те сякаш се опитваха да се убедят, че все още са заедно, че все още може би имат възможност да продължат да живеят, въпреки че животът никога повече нямаше да е същият. Отчаяният поглед в очите им говореше за личната им болка, но решителността в гласовете им показваше непоколебимостта им да открият зловещия изнасилван и убиец, който наричаше себе си човек.
Мал се надяваше, че всички, които са гледали предаването тази вечер, няма да забравят това.
Все още нестабилна след емоционалното напрежение на предаването, тя пренебрегна собствената си умора и прекара известно време със семействата на жертвите. Отново ги поздрави за смелостта и решимостта им и им благодари за помощта.
— Но всъщност ние трябва да ти благодарим, Малъри — каза госпожа Уокър с усмивка, от която лицето й засия, и внезапно заприлича на дъщеря си. — Ако не беше ти, ние, родителите, сигурно никога нямаше да успеем да кажем какво мислим. Сега всички тези хора ще узнаят какво е, когато нещо подобно се случи с дъщеря ти. И може би това ще помогне, когато убиецът бъде заловен и изправен пред съда, жертвите да не бъдат изгубени сред съдебните битки. Те ще си останат истински хора, убити от някого заради собственото му ужасяващо удоволствие.
— Няма да бъдат забравени — обеща Мал мрачно. — Повярвайте ми, аз ще се погрижа за това.
Тя извика Хари. Той не говори с тях за убиеца, защото реши, че едва ли биха понесли нещо повече. Бяха благодарни, че най-после могат да кажат довиждане и да бъдат откарани до хотела им.
— Смятаме да направим нещо като клуб — сподели с Хари бащата на Самър Янг. — Нали разбирате, за хора, изгубили децата си по този начин. Можем да се срещаме, да си говорим. Нещо като групова терапия, предполагам.
Кафявите му очи гледаха мрачно, а под тях имаше сивкави сенки. Изглеждаше така, сякаш не е спал от седмици. Хари му пожела да успее, после каза лека нощ на всички.
Когато всички си отидоха, Мал се отпусна на твърдото диванче. Лампите бяха загасени и тя седеше в полумрак. Подпря глава на коленете си, защото внезапно й прилоша. Умората я обгърна като тежко одеяло, усещаше краката и ръцете си, сякаш бяха от олово. Не би могла да се изправи, дори и да се опитваше да го направи.
Хари седна до нея и сложи ръка върху меката й коса. Плъзна пръсти по врата й и започна леко да я масажира.
— Справи се, Мал — отрони той тихо. — Никои не би успял да го направи по-добре. Полицейският телефон ще се скъса да звъни. Прекрасна си.
Тя поклати глава уморено.
— Родителите бяха прекрасни, не аз. Можеш ли да повярваш Хари? Колко са силни, колко смелост имат. — Сълзите отново заплашваха да потекат и тя преглътна. — Заради тях се моля да успеете да го заловите.
— Ще успеем.
Тя се облегна на рамото му напълно изтощена. Беше изкарала деня на кофеин, кока-кола и сникърс — неща, които обикновено не ядеше — и сега си плащаше цената. Кръвната й захар се беше покачила и тя се люлееше между депресия и истерия.
— Не знам ти какво мислиш — продължи Хари, — но денят беше изтощителен, а ти не си яла. Запазил съм маса в едно малко ресторантче. Храната е хубава и никой няма да ни безпокои.
Тя се обърна и го погледна. В сивите му очи се четеше нещо, което не беше свикнала да вижда. В тях имаше нежност, съчувствие, загриженост. Но и нещо по-дълбоко.
— Какво ли щях да правя без теб? — промърмори тя.
