— Здравей, Скуийз, доброто ми момче. А добричък ли си наистина? — говореше му тя обичливо.
Кучето я последва в кухнята, където тя остави кошницата с продукти.
Огледа с доволна усмивка, радваше се, че е в дома на Хари. Кухнята беше безупречна. Най-вероятно не беше стъпвал там от седмица.
Мал даде на Скуийз новата му играчка за дъвкане и отвори хладилника. Разсмя се при вида на съдържанието му: кутия с полуизядена, престаряла пица, нискомаслено мляко с изтекъл срок на годност (значи Хари все пак се интересуваше от тези неща, въпреки яйцата и шунката при Руби), остатъци от китайска храна и половин дузина бутилки със сода. Плюс две бутилки от любимото му шампанско. Точно това очакваше.
Тя изхвърли остарялата храна и сложи вътре вкусните неща, които беше донесла от Ню Йорк.
Скуийз отново я последва, когато тя отиде да надникне в спалнята на Хари. На нощната масичка имаше книга — неотваряно копие на Елмър Леонард. Тя се усмихна при мисълта, че детективът чете криминалета. Хари вероятно нямаше много време за четене преди сън. Той дори нямаше време за сън. Беше сигурна, че заспива веднага, щом сложи глава на възглавницата. Опита леглото. Беше твърдо, както и предполагаше.
Разопакова нещата си, сложи ги до неговите в гардероба и закачи черните си кожени панталони и вълнената си пола до старите му дънки и два чифта панталони. Погледна етикетите — „Армани“ и „Гап“.
В банята направи място за лосионите и кремовете си, после сложи четката си за зъби до неговата.
Доволна, тя си помисли, че всичко е като в истински дом. Сякаш тя и Хари бяха двойка.
Телефонът иззвъня и Скуийз хукна покрай нея, като лаеше срещу него. Тя вдигна слушалката.
— Винаги лае така — обясни Хари. — Сигурно си мисли, че отговаря. Понякога ми се иска наистина да можеше да го прави.
Тя се разсмя.
— Здравей, детективе. Трябва да направя самопризнания. Разследвах детектива. Надникнах в хладилника, гардероба и банята.
— Значи не са ми останали никакви тайни.
— Никакви.
— Е щом още си там, сигурно съм успял да мина проверката.
— Изцяло и несъмнено. — Тя притисна слушалката до бузата си, сякаш прегръщаше Хари. — Къде си?
— В общината, но ми се иска да съм на съвсем друго място. Ще се оправиш ли там сама?
— Разбира се, че ще се оправя. Освен това съм със Скуийз. Той не може да те замести, но все пак е възхитителен.
— Като теб, Малоун. Между другото, обадих се на Мифи. Тя ще те покани на чай.
— Майка ти ще ме покани на чай? Детективе, това звучи сериозно.
Той се разсмя.
— Внимавай, Малоун. Освен това, Мифи много рядко е сериозна. Виж, трябва да вървя. Ще се видим веднага, щом успея да избягам оттук. Но не съм сигурен кога. О, викат ме. Ще ти се обадя пак, Мери Малъри Малоун.
Тя затвори телефона и той веднага иззвъня.
— Ето те и теб, мило момиче… — Беше Мифи.
Мал веднага си представи сияйната й усмивка, сякаш говори на някого до себе си, а не по телефона.
— Хари ми каза, че идваш за почивните дни и че ще бъдеш съвсем сама, и аз си казах, е, добре тогава, Мифи, просто трябва да поканиш Малъри на чай.
Последва пауза, докато Мифи си поеме дъх и погледне часовника си.
— Мили Боже, нима вече наистина е толкова часът? Мила, вече е време да пийнем по нещо, не мислиш ли? Знаеш ли какво… можем да имаме и двете. Защо не отскочиш тук още сега? Нали знаеш, че живея точно зад ъгъла, на „Маунт Върнън стрийт“.
Даде адреса на Мал и допълни:
— С нетърпение очаквам да се видим отново.
— Аз също — отвърна Мал.
Разсмя се, когато осъзна, че това са били единствените думи, които е успяла да изрече, освен ало. Докато оправяше червилото си, си помисли, че никога няма да има проблем със запълване на мълчаливите паузи в разговори с Мифи Джордан.
Джинсите и равните й обувки някак не й се струваха подходящи за чай на Бийкън хил. Преоблече се бързо в къса плетена пола и бежови обувки с ток, среса се, пръсна си малко парфюм и извика Скуийз.
Заедно с кучето тя пресече площада и продължи напред, като се радваше на разходката. Целият район беше пълен е малки улички и покрити е бръшлян сгради. Антикварните магазини я изкушаваха, кафенетата и барчетата я привличаха и тя си обеща, че на следващия ден ще огледа района както трябва.
Глава 38
Къщата на Мифи Джордан беше в старогръцки стил, построена от избледнели червени тухли, с бели колони, високи прозорци с черни капаци и красиви балкони от ковано желязо. Беше малко навътре от улицата, а пред нея имаше градинка, морава — гладка и зелена като маса за билярд, и ниска желязна ограда. Изглеждаше така, сякаш винаги е била на това място, част от американската история, както и от семейната история на рода Джордан.
Скуийз застана пред вратата, без да му се казва, и Мал предположи, че двамата с Хари идват често тук.
— Дом, далеч от дома, а, Скуийз? — каза тя и позвъни. Мифи отвори толкова бързо, сякаш чакаше зад вратата.
— Мила Малъри — отправи й Мифи сияйната си усмивка, — колко хубаво, че те виждам.
Целуна я сърдечно по двете бузи и й подаде кърпичка. Мифи беше облечена със синя копринена риза, плетена сиво-синя пола и ниски елегантни обувки. Мал се зарадва, че се е преоблякла, макар и да подозираше, че Мифи не е жена, за която тези неща имат значение.
Два еднакви бежови мопса с черни нослета дотичаха с ококорени от радост очи при вида на Скуийз. Те заподскачаха около него, но той седна на задните си крака с вид на краска особа на посещение и само от време на време благоволяваше да ги погледне.
— Виж ги само тези глупавички същества — възкликна Мифи раздразнено. — Човек би си помислил, че досега са се научили, че Скуийз не се занимава с миниатюрни кучета не ги забелязва дори. Но те пак се натискат, умиращи за внимание. — Тя се разсмя. — Понякога наистина ги разбирам как се чувстват.
Тя поведе Мал през елегантното преддверие, по витата стълба към моята малка всекидневна, както я наричаше.
— По-уютна е от голямата всекидневна долу — обясни, докато въвеждаше Мал в прекрасната стая на втория етаж с високите прозорци и изящните железни балкони, които Мал беше видяла отвън.
Стаята беше обзаведена в нюанси на любимото на Мифи жълто. Стените бяха в светложълто, с изящни бели корнизи, които приличаха на украса върху торта. Тъмнозлатисти завеси се спускаха до пода. Светлозеленият килим беше напръскан с миниатюрни цветчета. Диваните и креслата бяха тапицирани в тютюнево и зелено. Антиките бяха зашеметяващи, изключително скъпи и идеално поддържани. Изящната рамка на помътнялото старо огледало, което висеше над мраморната камина, беше резбована през седемнайсети век в Англия. По стените имаше все портрети на жени, датиращи отпреди сто години.
Мифи й махна с ръка да седне. Върху един поднос бяха подредени сребърен чайник, хубави порцеланови чаши на цветчета и различни сладкиши с плодове. Върху един плот от палисандрово дърво, резбован през осемнайсети век, чакаше втори поднос — с чаши и кристален съд за лед.
— Е, Малоун, чай или джин?
Мифи я погледна с очакване.
Мал избра чай с лимон. Скуийз седна до нея, а от двете му страни застана по един малък, душещ мопс.
