В гласа й прозвуча облекчение.
Хари прекъсна разговора и каза на Росети:
— Като детектив би трябвало да знам това, но как един обикновен човек може да открие телефонен номер, които не е в указателя?
— Лесно — отвърна Росети между хапките поничка с желе. — Ще го вземе от приятел.
— Кой приятел ще вземе да раздава телефонния ти номер, като знае, че го няма в указателя?
Росети се беше подпрял на бюрото си. Безупречният му вид беше отишъл по дяволите. Беше небръснат, панталоните му бяха измачкани, ръкавите му бяха навити, а копринената му вратовръзка висеше развързана на врата му. Той погледна Хари несигурно.
— Професоре, ако искаш да откриеш някой номер, който не е в указателя, просто си показваш значката и толкова. Какво, по дяволите, ти става?
— Не става дума за мен, Росети. А за убиеца.
Росети се надигна рязко. Той беше чул разговора на Хари и сега нещата се вързаха.
— Той има телефона на Мал?
— Някой го има. Моя също. — Хари сви рамене. — Разбира се, може да е и съвпадение… два различни номера, два пъти мълчание… Но една и съща жена отговаря на тези номера, Росети, и това ме притеснява.
Разтревожен, той набра телефонната компания и ги попита при какви условия биха съобщили номер, който не е в указателя. Отговориха му, че само при спешен медицински случай, и то ако това е удостоверено от лекар. Но не бяха съобщавали нито неговия телефонен номер, нито телефонния номер на госпожа Малоун.
— Значи ти си прав, Росети — въздъхна Хари. — Може да са взети само от приятел.
— Като говорим за приятели, рожденият ден на Ванеса е след няколко седмици. Ще дойдете ли на празненството?
— В никакъв случай не бих го пропуснал. — Хари вече изскачаше навън.
— Бързаш, а? — извика Росети след него, но Хари само се разсмя.
Когато пристъпи собствения си праг след двайсет минути, той си помисли, че е сбъркал къщата. Беше свикнал да го посрещат тишината и празнотата на къща, която остава неизползвана през дълги периоди от време. Сега беше изпълнена с уханието на огън в камината и нещо готвено в кухнята и с любовна песен на Шаде. Почувства се като съпруг, който се завръща след дългия работен ден.
— Скъпа, прибрах се — извика той на шега.
Мал показа глава през вратата на кухнята.
— А, ето те, мили — отвърна тя.
Кучето стоеше до нея. Протегна се, първо опъна крака, после изтегна гърба си и накрая пристъпи бавно към Хари.
— Обичай мен, обичай кучето ми, нали така беше — каза Хари удивен. Тук си само от няколко часа, Скуийз вече се е променил.
— Не е истина. — Тя се скри в кухнята. — Той беше на дълга разходка, хапна добре и сега е мързелив, това е всичко. Не се тревожи, той все още те обича.
Тя стоеше до печката и бъркаше нещо в неръждаема тенджера. Той се приближи зад нея, прегърна я и целуна врата й.
— Ами ти?
— Аз още не съм била на дълга разходка, нито съм хапнала добре — отвърна му двусмислено.
Той погледна супата в тенджерата.
— Ммм, ти ли я направи?
— Ами. Един магьосник я направи. Заедно с цялата ти вечеря.
Той се разсмя и я завъртя към себе си.
— Защо не си яла? Вече минава девет.
— Без теб не бях гладна.
— Споменах ли, че се радвам да те видя? И че изглеждаш добре в джинси?
Тя се разсмя.
— Е, да, сега си подхождаме.
Той тръгна към банята и викна през рамо:
— Имам изненада за теб. Напомни ми да ти кажа по-късно.
След като се нахраниха, изведоха Скуийз на разходка. Докато слизаха по стълбите, Хари вдиша дълбоко свежия въздух.
— Започва да мирише на лято — каза той.
— А как точно мирише лятото?
— О, на листа, на зеленина… на влага.
— Току-що подрязана трева и прясно окосено сено? — напомни му тя.
Той се усмихна.
— Точно. О, почти забравих. Изненадата.
Тя забави крачка и го изгледа в очакване.
— Ще бъда свободен в събота и неделя. Росети ще поеме цялата работа, а аз си вземам почивка.
Лицето на Мал засия от онази усмивка, която стопляше сърцето му. Тя уточни:
— Искаш да кажеш, че съм с теб през цялото време и нямам избор?
Той я прегърна и продължиха напред по стръмните улици. Кучето тичаше пред тях, като правеше малки кръгчета.
— Смятах да отидем във фермата на Джордан и да прекараме два дни на тишина и спокойствие. Имаш нужда от това, Мал. Бог знае, че и аз също.
Върнаха се обратно до площад „Луисбърг“, обсъждайки как ще тръгнат рано, за да се възползват максимално от времето, което можеха да прекарат заедно. С ъгъла на окото си Хари забеляза металносиво „Волво“, спряно наблизо, но единствената му мисъл беше, че в Бостън сигурно има най-много коли „Волво“. После мисълта му се върна към Мал и към факта, че тази вечер тя щеше да спи в неговото легло.
— Също като трите мечки — каза тя с усмивка. — Ако включим и Скуийз.
Глава 39
Когато в шест часа на следващата сутрин се качиха в „Ягуара“ и тръгнаха към фермата „Волвото“ все още беше там. Хари реши, че сигурно е на някой съсед. Светът наистина беше малък.
Когато поеха на север по магистралата, той забеляза, че ги следва тъмно „Волво“. Независимо с каква скорост караше, „Волвото“ си беше там, в задното огледало.
Хари се намръщи, но не каза нищо на Мал, която се беше наместила удобно на седалката и седеше със затворени очи. Той се замисли за мълчанията по телефона и реши, че сигурно са обикновени грешки. Серийният убиец просто не беше достатъчно умен, за да се сдобие с телефонен номер, който не е в указателя. Той залагаше на бавните, но сигурни неща. Неочакваното завръщане на Сузи Уокър го беше хвърлило в паника и го беше принудило да направи нещо необичайно за него. Той подготвяше действията си през период от време и никога не действаше импулсивно. И точно затова един ден щяха да го заловят.
Наближаваха мястото, откъдето щяха да излязат от магистралата, и Хари даде мигач. Зави и погледна какво става в задното огледало. „Волвото“ продължи напред и той си отдъхна. Каза си, че се превръща в параноик и изхвърли случката от ума си.
Мъжът в металносивото „Волво“ караше доста зад тях, за да не го забележи Хари. Предния ден по телевизионните новини беше видял, че е пристигнала Малъри Малоун. Вече знаеше всичко, което можеше да се узнае за детектив Хари Джордан. Стараеше се да опознае и да разбира враговете си, така контролираше нещата. Знаеше по коя отбивка ще поеме Хари и затова изостана достатъчно по пътя за фермата на Джордан.
Мал си помисли, че Хари е прав за лятото. Слънцето прежуряше, когато излязоха от „Ягуара“. Вече
