Измина още една година, преди да посмее да се върне в Сиатъл и да продължи учението си в университета. Не плака за бебето си. Болката й беше прекалено дълбока за сълзи и тя зарови спомена в ума си така, както правеше с всички лоши неща, които й се бяха случили.
Глава 45
Не наруших клетвата си — каза Мал на Хари. — Никога не се върнах в онзи дом. Никога повече не я видях. Първите години бяха най-трудни. Не мога да ти кажа какво означава да загубиш детето си по този начин, да знам, че е жива и толкова близо, че бих могла да я докосна. Но тя е тяхна дъщеря. Те се нуждаеха от нея толкова, колкото и тя от тях. Те й дариха сърцата и обичта си, споделиха живота си с нея. Никой никога не узна истината за баща й. — Тя погледна Хари, сякаш търсеше одобрението му. — Нямах избор. Това беше единственият начин тя да получи свобода.
Очите й бяха потъмнели от страданието. Хари осъзна цялата битка, през която беше преминала, вината и отчаянието, с които е трябвало да се справи, като все се е питала дали е постъпила правилно. Мал беше изживяла всички онези години сама и необичана и беше платила ужасна цена.
Той я придърпа в прегръдките си и я притисна до себе си, като я люлееше леко. Тя се вкопчи в него разтреперана. Не можеше да плаче, сълзите й отдавна бяха изплакани. Усети как пръстите му докосват затворените й клепачи, после устните му леко се плъзнаха по дългите й мигли. Преместиха се на скулите, на меките тръпнещи устни. Очите й все още бяха затворени. Нямаше сили да го погледне, не можеше да понесе съчувствието.
Той разкопча блузата й и я съблече, после полата й. Пръстите му проследиха извивката на врата й, гърдите й под бледото бельо от сатен — леко като бриз. Свали бельото й и плъзна ръка по тялото й.
Наклони глава към нея.
— Красиво — прошепна той в ухото й. — Ти си красива жена, Мал.
Устните му потърсиха нейните и ги покриха с безкрайно нежни целувки.
В спалнята той се съблече бързо и седна на леглото до нея. Взе ръцете й и я придърпа към себе си.
— Отвори очи, Мал — промълви настойчиво. — Искам да ме гледаш. Погледни ме.
Не искаше да го прави, не можеше да понесе онова, което щеше да види там.
— Погледни ме, Мал — нареди той. — Трябва да ме погледнеш.
Той държеше ръцете й. Нямаше начин да избяга. Бавно тя повдигна клепачи. Слабото му, красиво лице се появи пред късогледите й очи — разбърканата му тъмна коса и челюстта му с набола вече брада. Погледът му беше настойчив, разпореждаше се с нея.
— Погледни ме в очите, Мал — каза той и стисна силно ръката й.
Не искаше да я загуби точно сега.
Тя повдигна глава гордо, стисна мрачно устни и се приготви да му каже, че няма нужда от съчувствие. Искаше само справедливост. После погледна в красивите му сиви очи и не можа да отмести погледа си. Те я държаха така здраво, както и ръцете му, докато се любеха.
Тя осъзнаваше силата и красотата на тялото му осъзна ваше, че очите му и казват нещо. Енергията му преливаше в пръстите и, изпълваше усещанията й, но въпреки това той не помръдваше. Не я целуваше, не се опитваше да я люби. Очи те му се разпореждаха с нея, поглъщаха я и крайниците й сякаш се размекваха, докато тя се почувства безтегловна плуваща сред пространство, изпълнено със сребристо сияние. Осъзнаваше и виждаше само очите му и нежността в тях.
Той се наведе напред и прошепна в ухото й:
— Това е любов, Мал. Докосване на мислите и телата. Аз те приемам в ума и сърцето си и искам и ти да направиш същото.
Тя ахна тихо и пулсът й запрепуска, когато той се наведе отново да я целуне — леко и безкрайно нежно.
— Усещаш ли, Мал? Сега чувстваш ли я?
Той целуна врата й, плъзна устните си по извивката на рамото й, по гърдите и по корема. Напредваше сантиметър по сантиметър, докато тя извика от желание.
Беше готов за нея, бавен и нежен — искаше тя да знае, че той я обича, че сексът трябва да бъде такъв: мъж и жена в пълна хармония един с друг, хармония на мислите и телата им.
Но и след края той не се отдръпна от нея. Галеше изпотеното й тяло и целуваше лицето и врата й.
— Сега усещаш ли? Знаеш ли вече какво е любовта? — прошепна той.
— О, Хари! — Беше останала без дъх от внезапната радост, която я изпълни. — Обичам те, Хари — въздъхна тя.
Лежаха с преплетени тела в някакво собствено сребристо пространство. Тя вече нямаше тайни.
След малко той се отдръпна, отиде в кухнята и й направи чаша от любимия й чай. Донесе й го внимателно и го сложи на нощната масичка. Тя му благодари с усмивка.
— Аз трябва да ти благодаря — каза той скромно.
— Никой не би трябвало да преминава през онова, което ти се е случило. Никой не би трябвало да преживява подобни неща, а след това да ги съживява с думи. Но има един важен въпрос, който искам да ти задам. Сигурна ли си напълно, че това е същият мъж, когото търсим?
— Да — отрони тя тихо. — Името му е Уил Итън. После въздъхна с облекчение. Най-после всичко излезе наяве.
— Ще имаме нужда от помощта ти, Мал, ако искаме да го заловим, преди да е убил отново.
Този път тя не се поколеба. Знаеше, че може да му има доверие.
— Ще помогна — съгласи се и го погледна. Въздъхна тихо, но Хари вече добре осъзнаваше какво точно са й стрували тези думи.
Глава 46
Машината за сензации подлудя.
През тази седмица Малъри Малоун ще направи сензационни разкрития в предаването си. Не можеха да кажат точно какви, но щели да бъдат много лични. И за разлика от обичайните предавания на запис, това щяло да бъде на живо и без публика в студиото.
Новината не беше известена и пред екипа на „Малмар продакшън“. Дори Бет тънеше в неведение.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? Каквото и да е то? — попита тя Мал разтревожено, когато най-после четвъртъкът дойде.
Смяташе, че Мал изглежда ужасно — със сенки под очите от липсата на сън, замаяна от големите количества кофеин и напрегната като навита пружина.
Мал обикаляше из празното студио като котка в клетка, която търси начин да се измъкне. Погледна Бет и видя загрижеността в очите й.
—
Стресната, Бет хвана Мал за ръката.
— Недей, Мал. Отмени предаването… все още има време. Имаме на запис достатъчно предавания, можем да пуснем някое от тях.
— Трябва да го направя.
Мал обикаляше из студиото, но не забелязваше нищо в него. Виждаше единствено картините, които бяха в главата й.
Половин час, преди да започне предаването, Хари влезе в студиото. Той я видя как седи сама в полумрака, докато около нея се вихреха последните приготовления. Очите й бяха затворени, а главата й беше отпусната назад, сякаш си почиваше. Но по стиснатите й ръце разбра, че не е така.
Отиде до нея, сложи ръце на раменете й и се наведе да я целуне по бузата. Очите й се отвориха и тя промълви с благодарност:
— О, Хари, ти си тук…
Той приседна до нея.
— Всичко е уредено. Всички линии се прослушват, включително и домашния ти телефон, а в дома ти има
