през люка.
Минаха няколко секунди.
Звукът от механическо безредие отвътре промени силата си, и бавно, тежко, огромната стоманена рампа започна да се вдига от „Хранителната зала в Харъдз“. Звукът, който и акомпанираше, беше звукът от хиляди напрегнати развълнувани хора, които бяха напълно пренебрегнати.
— Задръжте го!!!!
Един мегафон изрева от едно такси, което спря с пищене на ръба на вълнуващата се тълпа.
— Това беше — изрева мегафонът, — голямо научно откритие. Да. Постижение — поправи се той. Вратата се отвори и един малък човек, произхождащ някъде от околностите на Бетелгиус, изскочи от колата, облечен в бял костюм.
— Задръжте го!! — изкрещя той и този път размаха една къса ръбеста черна пръчка с лампички по нея. Те мигаха кратко, рампата поспря и после, подчинявайки се на сигналите на Палеца (за който половината инженери в Галактиката постоянно се опитваха да открият начини за заглушаване на сигналите му, докато другата половина постоянно се опитва да открие нови начини за заглушаване на заглушаващите сигнали), бавно започна да се спуска надолу.
Форд Префект извади мегафона си извън таксито и започна да кряска над тълпата.
— Направете път — викаше той, — направете път, моля, това е голямо научно постижение. Ти и ти, вземете оборудването от таксито.
Напълно наслуки той посочи към Артър и Фенчърч, които си проправиха път през тълпата и бързо се скупчиха около таксито.
— Добре, искам да разчистите път, моля, за няколко бройки важно научно оборудване — боботеше Форд. — Просто стойте спокойно. Всичко е под контрол, няма нищо за гледане. Просто това е голямо научно постижение. Важно научно оборудване. Разчистете път.
Гладна за нови вълнения, очарована от тази отсрочка на разочарованието, тълпата ентусиазирано се отдръпна и започна да се разтваря.
Артър беше малко изненадан, когато видя какво е написано на кутиите с важно научно оборудване, които лежаха на задната седалка на таксито.
— Сложи си палтото отгоре — измърмори той на Фенчърч, докато и ги подаваше. Той бързо извади и голямата количка от супермаркета, която също беше сложена на задната седалка. Постави я на земята и заедно натовариха кутиите в нея.
— Разчистете пътека, моля — отново извика Форд. — Всичко е под идеален научен контрол.
— Той каза, че ти ще платиш — каза таксиметровият шофьор на Артър, който извади няколко банкноти и му плати. Чуха се далечни звуци от полицейски сирени.
— Отдръпнете се оттук — извика Форд, — и никой няма да бъде наранен.
Тълпата се отдръпваше и отново се затваряше зад тях, докато те бутаха разтраканата количка по отломъците към рампата.
— Всичко е наред — продължаваше да реве Форд. — Няма нищо за гледане, всичко свърши. Всъщност нищо от това не се е случило.
— Разчистете пътя, моля — избумтя един полицейски мегафон от задната част на тълпата. — Станала е кражба, разчистете пътя!
— Постижение8 — извика Форд в надпревара с тях. — Научно постижение!!
— Полиция! Разчистете пътя!
— Научно оборудване! Разчистете пътя!
— Полиция! Пуснете ни да минем!
— Уокмени! — изкрещя Форд, извади половин дузина миниатюрни касетофони от джобовете си и ги хвърли в тълпата. Получените като резултат от това секунди на пълно объркване им позволиха да стигнат с количката до ръба на рампата и да се качат на нея.
— Дръжте се здраво — измърмори Форд и пусна бутона на Електронния си палец. Зад тях голямата рампа се размърда и бавно започна да се вдига нагоре.
— О’кей, деца — каза той, докато многохилядната тълпа бягаше под тях и те тръгнаха навътре по наклонената рампа към вътрешността на кораба, — като че ли тръгваме по пътя си.
ГЛАВА XXXIX
Артър Дент беше раздразнен от продължителното си събуждане от звука на пушечен огън.
Внимавайки да не събуди Фенчърч, която все още успяваше да остане заспала, той се плъзна през сервизния люк, в който си бяха устроили някакво място за спане, слезе по стълбата и навъсено тръгна да кръстосва коридорите.
Те бяха клаустрофобично тясни и зле осветени. Светещите устройства бръмчаха раздразнително.
Обаче не беше това.
Той спря и се наведе назад, понеже една мощна летяща бормашина прелетя покрай него и се отправи надолу в мрачния коридор с гаден писък, като от време на време се блъскаше в стените му като объркана пчела.
И това не беше.
Той се провря през една херметична врата и се озова в един по-обширен коридор. Лютив дим се носеше от единия му край, така че той тръгна в другата посока.
Той стигна до един обзорен монитор, вграден в стената до плоскост от кален, но вече лошо издраскан кристал
— Ще го изключиш ли, ако обичаш? — попита той Форд Префект, който се мотаеше пред него по средата на куп части от видеооборудване, което беше взел от витрината на един магазин от Тотънхам Корт Роуд, като преди това беше хвърлил една малка тухла в нея. Около него имаше и гадна купчинка празни кутии от бира.
— Шшшшшт! — изсъска Форд и се взря с маниакална концентрация в екрана. Той гледаше „Великолепната седморка“.
— Само малко — каза Артър.
— Не! — изкрещя Форд. — Точно стигаме до хубавата част! Слушай, накрая си доставих всичко подредено — ниво на напрежението, линейни връзки, всичко, и това е хубавата част!
С въздишка и главоболие Артър седна зад него и изгледа хубавата част. Той изслуша Фордовите бухания, викове и „йеееей!!“ толкова търпеливо, колкото можа.
— Форд — каза той накрая, когато всичко свърши и Форд търсеше „Казабланка“ измежду няколко касети, — как дойде, като…
— Това е големият филм — каза Форд. — Това е филмът, заради който се върнах. Понятно ли ти е, че не съм го гледал до края? Винаги го пропусках. Гледах го до половината в нощта преди да дойдат Вогоните. Когато те унищожиха всичко си помислих, че никога повече няма да мога да го гледам. Хей, какво стана с всичко това?
— Просто живот — каза Артър — и издърпа една бира от един пакет.
— О, пак това — каза Форд. — Мислех си, че може да бъде нещо такова. Предпочитам такива неща — каза той, докато на екрана примигваше барът на Рик. — Как дойде като какво?
— К’во?
— Ти започна да питаш „как дойде, като…“.
— Как дойде, като толкова мразиш Земята, че… о, няма значение, нека просто гледаме филма.
— Точно така — каза Форд.
ГЛАВА XL
Остана още съвсем малко за разказване.
Отвъд това, което беше известно като Безграничните Светлополета от Фланукс, докато не бяха открити Сивите Обвързани Пълета, които се простират зад тях, се простират Сивите Обвързани Пълета. Зад Сивите
