в края на краищата беше по цял ден в бара, пиеше много помии с боклученца вътре и много пъти беше поръчвал питиета за сводниците, главорезите и музикалните шефове, които сега не можеха да си припомнят кой е той.
Той доста спокойно прочисти гърлото си и обърна джобовете си. В тях, както той знаеше, нямаше нищо. Той остави лявата си ръка да лежи леко, но здраво върху полуотворения капак на чантата си. Безтелесната ръка поднови натиска върху дясното му рамо.
— Виждаш ли — каза барманът и лицето му като че ли злорадо се поклащаше пред лицето на Форд, — известен съм като човек, който размисля. Виждаш това, нали?
„Това е“ помисли си Форд. Нямаше нищо друго за това. Той беше спазил правилата, беше направил откровен опит да си плати сметката, това беше отхвърлено. Сега съществуваше опасност за живота му.
— Добре — каза спокойно той, — щом така си известен…
С внезапна, светкавична бързина той отвори чантата си и шляпна на масата своя екземпляр от ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ и официална карта, че той е регионален сътрудник на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ и му е абсолютно забранено да върши това, което прави в момента.
— Искаш ли подробности?
Лицето на бармана се вкамени на половин потреперване. Ноктите на птицата спряха на половината бразда. Ръката бавно отпусна хватката си.
— Това — каза барманът с едва дочут шепот, който излезе от пресъхналите му устни, — ще уреди всичко, сър.
ГЛАВА V
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ е мощна организация. Влиянието и, обаче, беше толкова изумително, че редакторският му колектив трябваше да състави стриктни правила за предотвратяване на неправилното отношение към него. Така че на никой от регионалните и сътрудници не беше разрешено да приема каквито и да е услуги, намаления или преференциални отношения от всякакъв вид в замяна на редакторски услуги, освен ако:
(а) са направили откровен опит да си платят за услугата по нормален начин;
(б) в противен случай животът им е изложен на опасност:
(в) наистина го искат.
Откакто позоваването на третата точка предизвика уволнението на сътрудника, Форд винаги предпочиташе първите две.
Той излезе на улицата с бърз ход.
Въздухът беше задушаващ, но му харесваше, защото беше задушаващ градски въздух, пълен с вълнуващо неприятни миризми, опасна музика и звуци от войнствена полицейска пасмина.
Той носеше чантата с леко полюляващо движение, така че да може бързо да отвърне на някого, който би се опитал да я вземе, без да го попита. Тя съдържаше всичко, което той притежаваше, а то в момента не беше много.
Една лимузина препусна по улицата, носейки се между купчинките горящи боклуци, като подплаши едно старо товарно животно, което се притаи, изпищя, препъна се точно до прозореца на един магазин за билкови лекарства — от това се включи виещата му алармена система, после се разкара надолу по улицата и после припадна на стъпалата на един малък ресторант за спагети, за където знаеше, че ще го фотографират и ще го нахранят.
Форд вървеше на север. Той си мислеше, че вероятно е тръгнал към космодрума, но си го мислеше преди малко. Сега знаеше, че върви през част от града, където намеренията на хората често се променят доста рязко.
— Искаш ли да прекараш добре? — попита го един глас от един вход.
— Откакто се помня — каза Форд, — правя това. Мерси.
— Богат ли си? — попита друг глас.
Той се обърна и разтвори ръце със широко движение.
— Изглеждам ли бигат? — попита той.
— Не знам — каза момичето. — Може би да, може би не. Може би ще забогатееш. Предлагам много специални услуги за богати хора.
— О, така ли? — попита Форд заинтригувано, но внимателно. — И какви са те?
— Казвам им, че е чудесно да си богат.
От един прозорец високо над тях изригна картечен огън, но това беше само заради някакъв баскитарист, застрелян защото е изсвирил погрешна нота три пъти поред, а баскитаристи в Хан Долд Сити се срещат под път и над път.
Форд спря и се втренчи в тъмния вход.
— Ти какво? — попита той.
Момичето се засмя и пристъпи малко извън сянката. Беше висока и имаше този израз на самоовладяна срамежливост, с който всеки би се гордял, ако можеше да го повтори.
— Това е коронният ми номер — каза тя. — Имам Майсторска степен по социална икономика и това може да бъде много убеждаващо. Хората много го обичат. Особено в този град.
— Гууснаргх — каза Форд Префект. Това беше специална Бетелгиуска дума, която той употребяваше в случаи, когато знаеше, че трябва да каже нещо, но не знаеше какво точно да бъде то.
Той седна на едно стъпало, извади от чантата си една бутилка от тази стара Джанксова ракия и една хавлия. Той отвори бутилката и избърса гърлото и с хавлията, което имаше точно противоположния ефект на това, което се очакваше, защото старата Джанксова ракия веднага изтреби милионите микроби, които бавно си строяха доста сложна и развита цивилизация по вонящите лекета върху хавлията.
— Искаш ли? — попита той, след като цапна порядъчно количество.
Тя сви рамене и взе предложената и бутилка.
Те поседнаха за малко, като миролюбиво слушаха глъчката от охранителните системи в блока до тях.
— Тъй като се случва, съм притежавал много пари — каза Форд, — така че ако някога успея да посъбера малко, може и да дойда да те видя.
— Може, ще съм тук — каза момичето. — Но колко е това много?
— Заплата за петнадесет години.
— За?
— Написването на две думи.
— О, Заркуон — каза момичето. Коя от двете то отне толкова време?
— Първата. Веднъж проумях, че втората ми дойде наум през един следобед.
Някакви голями части от електронен барабан излетяха от един прозорец високо над тях и се разбиха на улицата пред тях.
Скоро стана ясно, че някои от охранителните системи в блока зад тях са пуснати преднамерено от някакво полицейско племе с цел привличането в засада на друго. Някакви коли с виещи сирени се появиха на това място, само за да се окажат обстреляни от хеликоптери, които се появиха, раздирайки въздуха между високите като планински кули блокове.
— Всъщност — каза Форд, който сега трябваше да надвиква врявата, — не беше точно така. Аз написах ужасно много, но те просто го съкратиха.
Той извади своя екземпляр от ПЪТЕВОДИТЕЛЯ от чантата.
— После планетата беше унищожена — изкрещя той. — Наистина смислена работа, нали? Въпреки това те трябва да ми платят.
— Ти работиш за това нещо? — изкрещя момичето.
— Да.
— Велик номер.
— Искаш ли да видиш това, което написах? — извика той. — Преди да бъде изтрито? Новите поправки ще бъдат осъществени по мрежата тази вечер. Все някой трябва да е открил, че планетата, на която прекарах петнадесет години от живота си, сега е разрушена. Досега все пропускаха това, но не може вечно
