весела по-весела да раздава половината от храната си на малкото куче, а другата половина на Скълкър, щипвайки носа му от време на време, докато тя самата ядеше, и да разпалва искрица от въодушевление в безучастните очи на Линтоновци — мъжделив отблясък от нейното омайно лице. Те явно бяха изпаднали в глупав възторг. Тя ги превъзхожда тъй безкрайно много — тях и всички други хора по света, нали, Нели?
— Тая работа ще стане по-дебела, отколкото си мислиш — рекох в отговор на Хийтклиф, като го покрих и загасих фенера. — Ти си непоправим и господин Хиндли ще бъде принуден да отиде до крайност. Ще видиш, че ще постъпи така.
Предсказанието ми се сбъдна дори в по-голяма степен, отколкото желаех. Това нещастно приключение разяри Ърншоу. А господин Линтон дойде да ни посети на другия ден, за да изглади недоразумението, и държа такава лекция на младия господар за пътя, по който бе повел семейството си, че той реши да погледне сериозно на нещата. Хийтклиф не яде бой, но му казаха, че ако каже само една дума на госпожица Катрин, непременно ще бъде изпъден. Госпожа Ърншоу обеща здраво да държи юздите на зълва си след завръщането й в къщи, и то с увещание, не с груба сила. Опиташе ли със сила, тя щеше да разбере, че е невъзможно да успее.“
СЕДМА ГЛАВА
„Кати остана пет седмици в «Тръшкрос Грейндж» — до Коледа. Глезенът й беше вече оздравял напълно, а и държането й се подобри значително. Госпожата често я посещаваше през това време и започна реформаторските си усилия, опитвайки се да повдигне чувството й за собствено достойнство, като я ласкаеше и й даваше хубави дрехи, които тя приемаше с готовност; тъй че вместо в къщата ни да нахлуе някакво малко и гологлаво диваче, което се спуска да прегръща всички ни до задушаване, от едно хубаво черно пони слезе една много важна личност с кестеняви букли, които се спускаха надолу изпод украсената й с пера боброва шапка, и с дълга дреха за езда, която тя трябваше да привдига с две ръце, за да може да влезе тържествено. Хиндли я свали от коня и радостно възкликна:
— Кати, че ти си цяла красавица! Едва ли щях да те позная. Сега изглеждаш като истинска дама. Кажи, Франсис, нали Изабела Линтон не може да се сравни с нея?
— Изабела няма нейната природна хубост — отвърна жена му, — но тя трябва да внимава сега, та да не подивее отново. Елен, помогни на госпожица Катрин да си вземе нещата. Чакай, мила, ще разрошиш къдриците си. Дай да ти отвържа шапката.
Свалих й палтото за езда и под него лъснаха една великолепна карирана копринена рокля, дантелите на бели гащи76 и лачени обувки; и макар че очите й искряха от радост, когато кучетата припнаха към нея, за да я посрещнат, тя едва смееше да ги погали, за да не изпоцапат великолепните й дрехи, като се умилкват около нея. Тя ме целуна нежно. Бях много набрашнена, понеже правех коледните торти, та не идеше да ме прегърне. След това потърси с поглед Хийтклиф. Ърншоу наблюдаваха загрижено тая среща, като мислеха, че ще им помогне донякъде да разберат доколко основателни са надеждите им да разделят двамата приятели.
Отначало никой не можа да види Хийтклиф. Ако той бе небрежен в облеклото си преди заминаването на Катрин, видът му се бе влошил десетократно оттогава насам. Никой освен мен нямаше дори добрината да го нарече «мръсно момче» и да го накара да се измие веднъж на седмицата, а на неговите години децата рядко проявяват влечение към сапуна и водата. И тъй, без да говоря за дрехите му, изкарали тримесечна служба в кал и прах, или за гъстата му невчесана коса, кожата на лицето и ръцете му беше отчайващо замърсена. Имаше защо да се крие зад пейката, като видя една тъй блестяща и привлекателна девойка да влиза в къщата, вместо, както бе очаквал, някакво грубовато копие на него самия.
— Нима Хийтклиф не е тук? — запита тя, като свали ръкавиците си и показа пръстите си, избелели от бездействие и затворен живот.
— Можеш да се покажеш, Хийтклиф — извика господин Хиндли, който се радваше на смущението на момчето и бе доволен от това, че то трябваше да се представи в такъв отблъскващ вид. — Можеш да дойдеш и да посрещнеш госпожица Катрин с добре дошла, както другите слуги.
Зърнала приятеля си за миг във временното ми скривалище, Катрин се спусна към него, за да го прегърне. Тя веднага го целуна шест-седем пъти по бузата, после спря, отдръпна се и прихна да се смее, възкликвайки:
— Изглеждаш толкова смръщен и сърдит, и тъй… тъй смешен и мрачен, но то е защото съм свикнала с Едгар и Изабела Линтон. Кажи, Хийтклиф, нима си ме забравил?
Тя имаше известно основание да постави въпроса, защото лицето му бе станало дваж по-мрачно от срам и гордост, и той стоеше като истукан.
— Ръкувай се с нея, Хийтклиф! — снизходително рече господин Ърншоу. — Разрешава ти се да правиш това от време на време.
— Не искам! — отвърна момчето, успяло най-сетне да развърже езика си. — Няма да стоя, за да ми се смеете. Няма да търпя това!
И той щеше да си отиде, но госпожица Катрин пак го сграбчи.
— Не исках да ти се присмивам — рече тя. — Просто не можах да се стърпя. Хайде, Хийтклиф, дай поне да се ръкуваме. Защо се цупиш така? Ти просто ми се стори някак особен. Всичко ще се оправи, ако си измиеш лицето и си вчешеш косата, но сега си тъй мръсен!
Тя се загледа загрижено в мръсните пръсти, които държеше в своите, а също и в роклята си, която положително не бе разкрасена от допира с неговите дрехи.
— Нямаше нужда да ме докосваш — отвърна той, като проследи погледа й, и бързо отдръпна ръката си от нейната. — Ако съм мръсен, то си е моя работа, а аз обичам да ходя мръсен и ще ходя мръсен.
При тия думи той побягна през глава от стаята. Това разсмя господаря и господарката, а сериозно обезпокои Кати, която не можеше да разбере защо забележките й го накараха да кипне по този начин.
Пошетах на новодошлата, сякаш бях нейна камериерка, сложих тортите във фурната, развеселих хола и кухнята с буйни огньове, както подобава за Бъдни вечер, и най-сетне се наканих да седна и да се позабавлявам, като изпея сама няколко коледни песни, без да обръщам, внимание на думите на Джоузеф, който гледаше на веселите мелодии, които подбирах, почти като на обикновени песни. Той се бе оттеглил в стаята си, за да се моли насаме, а господин и госпожа Ърншоу забавляваха Кати, като й показваха разни пъстри дреболии, които тя да подари на малките Линтоновци в знак на благодарност за тяхната любезност. Бяха ги поканили да дойдат в «Брулени хълмове» и поканата бе приета при едно условие: госпожа Линтон бе поискала нейните любими дечица да бъдат грижливо държани настрана от «онова лошо момче, което псува».
И тъй, останах сама. Вдишвах приятния аромат на затоплящите77 се подправки и се радвах на блестящите от чистота кухненски съдове, на излъскания стенен часовник, обкичен с див чемшир, на сребърните кани, наредени в голям поднос и готови да бъдат напълнени с греяна бира за вечерята, и повече от всичко друго на безукорната чистота на онова, което беше лично моя грижа — изтърканият и добре изметен под. Мислено се порадвах на всеки предмет, после си спомних как старият Ърншоу идваше, когато всичко е почистено, как ме наричаше добро момиче и пъхаше един шилинг в ръката ми като коледна почерпка. Оттам мислите ми се насочиха към неговата слабост към Хийтклиф и опасенията му да не би момчето да бъде пренебрегнато след смъртта му, а това, естествено, ме накара да се размисля върху сегашното положение на нещастното момче и вместо да пея, реших да си поплача. Скоро обаче ми стана ясно, че ще е много по-разумно да се опитам да изправя някои от неправдите, които се вършеха спрямо него, отколкото да проливам сълзи за тях. Станах и излязох навън, в двора, за да го потърся. Той не беше далеч. Заварих го да почиства лъскавите косми на новото пони в конюшнята и да храни другите животни съгласно възприетия ред.
— Побързай, Хийтклиф — казах му. — В кухнята е тъй уютно, а Джоузеф е горе. Побързай и дай да те пременя както трябва още преди да излезе госпожица Катрин, и тогава двамата ще можете да си поседите сами край огнището и да си поприказвате надълго и нашироко, докато дойде време за лягане.
Той продължаваше да си гледа работата и дори не извърна глава към мен.
— Хайде, ще дойдеш ли? — заподканях го аз. — Има малко торта, почти ще стигне за двама ви, а все ще отиде половин час, за да се подокараш.
