— Човек би казал, че и лек полъх на вятъра би го прекършил — рече Бен.
— Не подценявайте този изрод. Именно той убеди вожда, че вие двамата трябва да бъдете убити. Съобразителен мръсник е. Знае как да се възползва от хорските страхове и да извлича полза от тях.
Вождът удари три пъти с тоягата си по пода и едва след това седна.
Хари се намести между Бен и Ашли, за да може да им превежда.
Ашли предположи, че тяхната съдба ще бъде първата точка от дневния ред, обаче сгреши. Първата точка бе свързана с прибирането на реколтата. В течение на дълго време се умува дали трябва да се разреши на копитния добитък да пасе по нивите още един месец. След дълги спорове, по време, на които Моамба задряма, бе взето решение да се пристъпи към прибирането на реколтата веднага.
Ашли се поразкърши, очаквайки сега да започне да се обсъжда съдбата им. Отново сгреши. Единствената жена, членуваща в съвета, Джусири, се изправи, за да вземе думата. Един от стражите и помогна да стане, вероятно от уважение към големия и корем.
Ашли започна да пристъпва от крак на крак. Какво щеше да стане по-нататък? Безкрайното очакване започна да я дразни. Дори и Бен даде признаци на нетърпение.
Видя как Джусири отиде до малкия отвор в средата на пещерата. Останалите старейшини я обкръжиха. Мнозина от тях не скриваха удовлетворението си.
Ашли зина от удивление, когато видя това, което последва.
— Това е грозно — коментира Бен и захапа устната си. Джусири бръкна в торбата на корема си с две ръце.
С напрегнато лице, но и с гордост в погледа, тя измъкна оттам кафеникаво пъстро яйце с размерите на яйцето на щраус. Коремът и веднага спадна. Останалите старейшини започнаха да удрят с тояги по пода и да издават одобрението си с викове. Тогава Джусири внимателно положи яйцето в малкия отвор. Отворът представляваше гнездо, съобрази Ашли. Гордата майка отстъпи крачка назад.
— За Бога! — възкликна изумената Ашли. — Та те не са просто двуутробни! Те снасят малките си!
— Какво? — попита Бен, който все още не бе променил изражението на лицето си.
— Говорихме за това с Линда. Те снасят яйца, досущ като краканите. Те са бозайници, които снасят яйца. Смята се, че представляват еволюционна връзка между влечугите и бозайниците, като са наследили черти и от едните, и от другите. Снасят яйца като влечугите, но са окосмени и кърмят малките си като бозайниците. Доскоро се предполагаше, че това е задънена улица на еволюцията.
— Тази група май се е отклонила от улицата — вметна Бен.
— Какво правят сега? — обърна се Ашли към Хари.
— Това е церемония, свързана с именуването. Джусири предлага детето си на племето.
Ашли видя как Моамба с усилия се надигна от възглавницата и отиде при яйцето. Коленичи и постави внимателно двете си ръце върху него.
— Какво прави? — попита Ашли. Въпросът и бе отправен към Хари, но и отговори Бен:
— Опознава яйцето и детето, което е в него. Ашли го погледна озадачено. Той обаче поклати глава, сякаш сам не знаеше как бе успял да научи това.
Моамба се обърна към майката, без да отлепва ръце от яйцето. Усмихна и се и промърмори нещо.
— Детето е здраво — преведе Хари.
Сетне Моамба рязко се изправи, като насмалко не изтърва яйцето извън гнездото.
— Усетих го! — каза Бен, като подскочи до нея. — Досущ като нероден младенец е, когато рита!
— Какво си усетил? — попита Ашли. Бен отново просто поклати глава.
Ашли видя как Моамба още веднъж положи ръце върху яйцето с по-голяма нежност отпреди. Ръцете му затрепераха, очевидно не само вследствие бремето на годините. Отново се обърна към Джусири, чието лице сега бе загрижено. Със сълзи на очи и каза нещо.
Тълпата нададе радостни викове и започна да удря с тояги по пода.
— Какво става? — обърна се Ашли към Хари. Бе нетърпелива да чуе превода. Бен обаче отново го изпревари.
— Детето е хери-хути — каза. — Притежава способността да вижда и да говори с разума си — добави. После се обърна към Ашли. — Самият аз наистина почувствах как детето се размърда.
Моамба се изправи. Бе толкова радостен, че не се възползва от патерицата си. Удари с тояга по пода, за да успокои тълпата. След като оживената глъчка премина в тих шепот, проговори отново. За да придаде по-голяма сила на думите си, удари още два пъти с тоягата.
— Назовавам това дете Тушама — преведе Хари. — „Този, който вижда нашето бъдеще“. Тълпата отново се оживи. Името на Тушама бе произнесено от множество присъстващи.
— Е, поне ще са в добро настроение, когато дойде време да решават съдбата ни — каза Бен.
— Надявам се това да не стане причина за отсрочка на решението — каза Ашли. — Не ми се иска да изгубя още един ден.
Сакатият Тругула сякаш бе разбрал думите и, с удар на тоягата си помоли за внимание и предложи да се вземе решение за съдбата на Ашли и Бен. В отговор на това мнозина, включително и Борада, кимнаха в знак на съгласие.
Сетне мършавият като кост Синджари с удар на тоягата си поиска да вземе думата. Преводът на Хари смрази пришълците.
— Вярно е, че днешният ден е изпълнен с радост. Не можем обаче да забравяме, че е изпълнен и със скръб. Нима плачещите вдовици са малко?
Думите му отрезвиха останалите.
— Това са демони, които искат да ни унищожат — каза Синджари и ги посочи с дълъг мускулест пръст. — Започнахме да измираме още в момента, когато те дойдоха и оскверниха нашия свят. Опитахме се да другаруваме с тях — той кимна в посока към Хари, — но въпреки това продължаваме да измираме. Според мен е знаменателно това, че тъкмо в момента, когато решаваме да убием демоните, се появява нов хери-хути. Това е божествена поличба. Трябва да прогоним демоните от нашия свят! Без да се бавим!
Няколко глави закимаха в знак на съгласие с думите на Синджари.
Ашли присегна към гърба си и натика пистолета за по-сигурно по-дълбоко в пояса си. Започна да оглежда препятствията, стоящи по пътя между нея и изхода.
С удар на тоягата си Моамба взе думата.
Бен се поуспокои, след като реши, че Моамба ще говори в тяхна защита. Присегна към Ашли и стисна ръката и.
— Той ще ги вразуми — каза.
Моамба изчака шумът на тълпата да утихне, преди да проговори. Синджари с присвити очи дращеше по тоягата си. Очевидно бе изнервен. След като обаче Моамба произнесе първите си думи, на мършавото лице на Синджари започна да се появява една все по-широка усмивка, разкриваща много зъби. Хари започна да превежда.
— Синджари е прав, когато казва, че много от нашите защитни прегради се сринаха. Че много от нашите хора загинаха. Разсъждавах дълги часове по този въпрос, като се молех на боговете и търсех напътствията на нашите прадеди. В резултат на това стигнах до един-единствен отговор. — Моамба посочи с тоягата си Бен и Ашли. — Синджари е прав! Причината е в тях!
Глава 28
Майкълсън се бе надвесил над арсенала си и го оглеждаше; една сгъваема карабина, един десантен Калашников 47, два пистолета и четири кутии с муниции калибър 34. Защо ли не бе взел и един гранатомет за тази мисия? Тъжно поклати глава.
Намръщи се, тъй като си даде сметка, че при каквато и да е битка, нямаше да имат шанс да излязат живи от тази пещера. Приклекна и лицето му се изкриви от болка, тъй като коляното му се обади.
Зад гърба му една двойка се съвкупяваше, без въобще да се крие от останалите ловци, и техните охкания и стонове нарушаваха тишината. След като през миналата нощ той преспа тук заедно с Хари почти успя да свикне с тази непосредственост. През нощта също стана свидетел на бурна изява на подобни страсти. Въпреки това той предпочете да им даде гръб. Започна да наблюдава един от воините, който правеше нещо в ъгъла.
