сериозен.
От думите на вожда Синджари сякаш се смали.
— Обясни ни, Моамба — продължи Борада, — как се е случило това и как трябва да го спрем.
Моамба кимна и се отправи към изхода на залата. Останалите членове на съвета го последваха. Стражите дадоха знак на Ашли и групата и да тръгнат след старейшините.
— Знаех си, че старецът няма да ни предаде — каза Бен на Ашли.
— Все още не сме се измъкнали оттук — отвърна Ашли, но за пръв път се почувства обнадеждена. Племето познаваше чудесно пещерната система, така че с негова помощ може да се озоват в базата Алфа час по-скоро. Нагоди крачките си към тези на старейшините, макар да и се искаше да ги подкани да вървят по-бързо.
След като прекоси няколко тунела и се изкачи по вито стълбище, прокопано в скалата, съветът се озова в пещера, която едва можеше да го побере. За да надзърне в нея, на Ашли се наложи да се промъкне между стената и Тругула, който миришеше на мокро куче.
— Къде сме? — прошепна Ашли.
Хари повдигна рамене и неволно бутна Тругула с рамото си. В отговор водачът на ловците изръмжа нещо сърдито. Хари присви очи и се наведе към Ашли.
— Само не искай от мен да ти преведа това.
— Ти за пръв път ли идваш в тази пещера? — попита Ашли.
— Да. Тази част от селището принадлежи на религиозната секта. Твърде затворени хора. Аз обикновено си стоя при ловците.
Ашли примига и се опита да види Моамба. Всички погледи бяха съсредоточени върху него.
Нещо светна със силен блясък в краката на стареца, но тя не успя да открие източника на светлината.
— Повдигни ме — обърна се тя към Бен.
Той и помогна да стъпи върху прегънатото му коляно и да се повдигне. Тя застана на един крак, като се подпря с едната ръка на рамото на Бен, а с другата, на стената, за да запази равновесие. Главата и се издигна високо над тълпата, така че видя цялата фигура на Моамба. Хари започна да превежда думите му.
— Доведох ви тук, защото на всички ви е добре известно значението на тази пещера. Това е домът на умбо, на мъжкото начало — каза Моамба и посочи нещо с тоягата си.
Там върху каменен пиедестал бе положено нещо, познато на Ашли. Нещо, което блестеше ярко на слабата светлина. Сякаш я събираше и връщаше обратно във вид на сияйни стрели. Бе кристален идол, висок около половин метър. Диамантен. Подобен на този, който и бе показал Блейкли преди няколко месеца. Този обаче имаше ясна изпъкналост под голия си кръст. Бе близнак на другия, само че от мъжки пол.
— Това е умбо — заяви Моамба. — Тук му е мястото и тук трябва да остане. За да защищава нашия свят. Не му е по силите обаче да го защищава сам. Той е само половината от цялото. Другата половина, она, женският дух, я няма.
— Вярно е — обади се Синджари. — Пришълците я откраднаха.
— Не са я откраднали. Първото ни селище бе опразнено. Нямало е как да знаят, че тя бе нашата връзка с далечното ни минало. Тя бе оставена там, за да помогне на нашите прадеди да ни открият в новото ни селище. Сега я няма. Равновесието между умбо и она бе нарушено от хора, които не познават нашите обичаи, и смути силите, осигуряващи целостта на нашия свят. Това взаимодействие трябва да бъде възстановено.
— Ще се постигне, като убием нашествениците — заяви Синджари. Огледа се наоколо, за да види реакцията на останалите, но видя само разтревожени лица.
— Не е така — каза Моамба. — Равновесието може да бъде възстановено единствено като се върне она на мястото и.
Логиката на стареца изглеждаше безупречна. Така я възприе и Ашли, макар и да не повярва в нито една дума от чутото. Старейшините около нея, включително и вождът на племето, закимаха в знак на съгласие. С изключение на един от тях.
Синджари отиде в центъра на пещерата. Кокалестото му тяло започна да се тресе от вълнение.
— Моамба още веднъж доказа мъдростта си — рече и се извърна към тълпата. — Ясно е, че трябва да убием пришълците, оцелели след нападението на краканите, и да си възвърнем она. Да я върнем на мястото, където трябва да бъде!
Думите му бяха последвани от одобрителни възгласи, но не се чуха удари с тояги по пода. Това, изглежда, го смути. Той удари силно с тоягата си, сякаш се опитваше да подкани останалите да сторят същото.
Моамба обаче не позволи на одобрителните възгласи да продължат. Хари следеше думите му.
— Гневът на уважавания Синджари, изглежда, го е заслепил и го е накарал да забрави един важен закон на племето. — Моамба се обърна към якия вожд. — Борада, кажи ни какво се случи, след като ти изпусна трефероши от обора и те унищожиха посевите ни.
— Заедно с баща ми поправихме обора и засадихме повторно изпотъпканите площи. Това ни отне три цели дни без почивка.
— Точно така. Бе ти дадена възможност да поправиш грешката си. Пришълците заслужават и на тях да се предостави такава възможност. Нека те поправят собствената си грешка.
Сред тълпата отново се чуха одобрителни възгласи. Дори и Тругула удари по земята с тояга в знак на съгласие. Синджари обаче не бе готов да се признае за победен.
— Пришълците не са от нашето племе — рече. — Нашите закони не важат за тях. Какво може да им попречи да избягат, като вземат она и оставят нашия свят да загине?
— Те наистина са различни — съгласи се Моамба. — Достатъчно е човек да ги погледне, за да види това. Различията обаче са незначителни — добави. После обърна тоягата си към Ашли, Хари и Бей. — Елате при мен.
Какво ли ще стане? Ашли реши, като отчиташе пит-булската настойчивост на Синджари, че ще бъде опасно да се окажат отдалечени от единствения изход, преграден от целия съвет и от стражите.
Бен помогна на Ашли да стъпи на земята и разтри крака си.
— Добре, че не си с обуща с високи токове — оплака се той.
— Бен, ние направо ще рискуваме живота си, ако отидем там.
— Довери се на стареца — каза Бен. — Той ще ни измъкне от това положение.
Бен се промуши през тесния проход, направен от тълпата, като спря за миг само колкото да хване Ашли за ръката и я поведе със себе си. Зад тях тръгна и Хари.
Когато се оказаха изправени пред стена от втренчени в тях очи, Моамба застана между нея и Бен и отново започна да говори. Хари продължи да им превежда.
— Тези чужденци могат да се сторят странни и дори грозни на някои от нас. Някой обаче би могъл да реши, че и Тругула с неговите белези и рани също е странен и дори неугледен, но това не му пречи да бъде един от нас… Важното у хората е състоянието на духа — добави и се потупа по гърдите с тоягата. — В това отношение не сме толкова различни.
Моамба направи пауза и посочи с тоягата си Хари.
— Ето един чужденец, който доказа доблестта на своя народ. Доказа, че този народ заслужава ил-джан не по-малко от нашето племе. Ето още един чужденец, притежаващ способностите на хери-хути. — Този път обърна тоягата към Бен. — Тази способност е дар от боговете. Щяха ли нашите духове да дарят някого с тази способност, ако не го смятаха достоен за нея?
Накрая той посочи с тоягата си Ашли.
— Боговете ни разкриха доброто у тези хора и по друг начин. Пришълецът с дарбата на хери-хути пося семето си в нея по време на последния сън. — Моамба постави ръка върху корема на Ашли. — Семето пусна корени и боговете я благословиха с дете. Дете, заченато тук, в нашето село. Ново дете на племето.
Ашли примига няколко пъти, вгледана в ръката върху корема и. Този човек се шегуваше! После погледна Бен. Бе зинал от удивление.
— Това, че боговете ги благословиха с дете, означава, че са ги признали за достойни хора. Кои сме ние, за да ги съдим?
