В този момент Синджари удари с тояга по земята.
— Твърдиш, че този… нашественик е хери-хути. Отде да знаем дали е така?
Мълчанието бе прекъснато от Борада.
— Достатъчно, Синджари. Да се обвинява в лъжа Моамба, който е служил на нашето племе в течение на поколения, е грубост, която няма да позволя. Отстранявам те от по-нататъшното обсъждане на този въпрос. — След тези думи докосна рубинения накрайник на тоягата си с устни.
Тълпата издаде възглас на удивление. Ашли погледна въпросително Хари. Той се наведе към нея.
— Подобно нещо се случва тук много рядко. Тукашното общество е много отворено за свободното слово. Такова запушване на устата се смята за голямо наказание.
— Дано устата на Синджари си остане запушена — промърмори под нос Ашли и нетърпеливо се размърда. Какво щеше да реши съветът? Щеше ли да ги накаже със смърт, или да ги оправдае? Успял ли бе Моамба да ги убеди? Тя погледна корема си и преглътна. Моамба наистина можеше да бъде много убедителен.
Оказа се, че Борада не бе приключил изказването си.
— Вярвам на Моамба. Смятам, че на чужденците трябва да се предостави възможност да поправят грешките си. Ти знаеш ли къде се намира она? — обърна се към Бен. Хари побърза да преведе думите му.
Бен кимна утвърдително.
— Ще я върнеш ли на мястото и?
— Ще направя всичко, което е по силите ми — отвърна Бен.
— В такъв случай ще гласувам екзекуцията да бъде отменена, в случай че тази мисия бъде изпълнена успешно. И аз обаче имам някои резерви, подобни на съмненията на Синджари. Нуждая се от гаранция. Самката ти ще остане тук, докато изпълниш мисията си. Ако това не бъде сторено в рамките на един ден, тя ще загине — приключи вождът и удари с тоягата си по пода.
След тези думи старейшините сториха същото в знак на съгласие. Всички с изключение на Синджари, комуто бе забранено да изказва мнение, и на Моамба. Старият хери-хути просто изгледа първо Бен, а после, Ашли. И двамата видяха, че очите му бяха изпълнени с тъга, когато в крайна сметка повдигна тоягата си и удари с нея три пъти по пода. По този начин даваше израз на своето съгласие.
Глава 29
— Не мога просто така да я оставя тук — Бен се обърна към Моамба. Останалите старейшини вече бяха напуснали пещерата на умбо и в нея бяха останали само неколцина въоръжени стражи. Бен погледна към Ашли. Тя се бе привела над сияещия образ на умбо и изучаваше фигурката. В поведението и продължаваше да надделява любопитството на антрополога. Ръката и затрепера, когато докосна с пръст фигурката.
— Съжалявам, но не ми бе по силите да направя повече — каза Моамба. Думите му бяха преведени от Хари. — Разполагаш с днешния ден, за да се подготвиш щ да събереш група ловци. След това ще имаш още един, за да върнеш она. Ако не, Борада ще убие Ашли. И нероденото ти дете.
— Искаш да кажеш, че тя наистина е бременна? — попита Бен и разтри слепоочията си с краищата на кръстите.
Той кимна утвърдително.
— Значи ще ставам баща… — произнесе Бен и поклати глава. Събитията се развиваха твърде бързо. Ветровете вееха от най-различни посоки.
Старецът се приближи до Бен и произнесе нещо гърлено достатъчно тихо, за да може Хари да го разбере, след което докосна челото на Бен. От този допир цялото същество на Бен се изпълни с усещане за мир и спокойствие, сякаш бе взел хладен душ след горещ ден под австралийското слънце. Бен въздъхна. Как успя да направи това? Моамба се отдалечи.
Успокоен, Бен започна да разсъждава трезво, а не под натиска на емоциите си. Трябва да планира действията си. Селските старейшини му бяха предоставили цял ден, за да си изработи стратегия. Пътешествието дотук бе доста продължително. Дори и да разполагаше с карта, за отиването до пещерата Алфа ще му е необходимо повече от ден. Бен се обърна към Хари.
— Ти сигурен ли си, че преводът ти бе точен? Само един ден ли ни предоставят? Двайсет и четири часа?
— Почти. Тяхното денонощие се нарича кукуру и всъщност продължава двайсет и шест часа.
— Това е добре. Печелим два часа. Предполагам, че не ти е известно да има по-кратък път към базата Алфа.
— Знам един такъв път, но той ще ни отнеме поде ден и половина. И това при положение че не попаднем на кракани. Самият аз бях решил да се завърна в базата, след като ми зарасне ръката и се посъвзема, но Денис ме изпревари.
Моамба внезапно удари с тояга по пода. Изглеждаше смутен. Даде им знак да се доближат до стената. Там с известно затруднение произнесе няколко думи на английски.
— Ще покажа… бърз път… нагоре — рече. Очевидно бе схванал смисъла на техния разговор.
Моамба отиде до отсрещната стена и натисна с края на тоягата си една каменна изпъкналост. Тя се прибра в стената и след малко част от привидно монолитната скала се отвори като врата.
— Тайна врата! — възкликна Бен, наведе се и надникна в разкрилия се пред очите му тунел. — Води към още едно от тези тесни тунелчета. — Даде знак на Ашли да се приближи.
Моамба застана настрана с Хари и двамата започнаха да разговарят оживено.
— Трябваше да съобразя — каза Ашли, като коленичи до Бен. — Светилищата на много култури разполагат с тайни помещения и проходи.
Ашли приклекна, сякаш разочарована от мисълта, че може да изпусне една важна антропологическа връзка. После внезапно скочи.
— Боже мой, каква съм глупачка!
— Какво има?
— За тунела ми е думата. Мога да отгатна накъде води.
Удивеният Бен я изгледа въпросително.
— Сега сме в пещерата на мъжкия дух. Готова съм да се обзаложа, че в светилището на женския дух в пещерата Алфа съществува друга такава тайна врата, която е останала незабелязана от нас. Става дума за нещо като символичен девствен канал, свързващ мъжкия с женския дух.
— Искаш да кажеш…
— Искам да кажа, че оттук има пряка връзка с горната пещера.
— Сигурна ли си в това? — попита обнадеждено Бен. — Ако си права, бихме могли да избягаме оттук. Да се измъкнем всички на свобода.
— Не бива да правим това — отвърна Ашли. — С малките си тела те ще ни настигнат за броени секунди, не бихме имали никаква възможност да избягаме. Освен това Моамба и неговите хора се опитват да ни приемат. Става дума за едно изключително важно изпитание на контакта между нашите народи. Не искам да ги разочаровам. Като антрополог не мога да си позволя да разруша връзката, която те се опитват да създадат с нас.
— Ами ако…
— И дума да не става — прекъсна го тя. Бен обаче видя, че очите и са изпълнени с болка. Че едва се удържа да не влезе в тунела, за да отиде да търси своя син.
На няколко крачки от тях Хари и Моамба вече бяха приключили разговора.
— Бас държа, че няма да ми повярвате — каза отривисто Хари, за да привлече вниманието им. — Няма да ми повярвате, но този тунел… — …води направо към базата Алфа — довърши мисълта му Ашли.
— Откъде разбра? — понита Хари. От удивление на челото му се появиха бръчки.
— Просто в един момент съобразих, че съм антрополог — отвърна кисело Ашли. — Какво друго научи от Моамба?
— Ако съм го разбрал добре, тунелът е дълъг около петдесет километра.
Бен погледна тунела. Прецени, че ще трябва да се издигнат на около три километра и половина.
— Придвижването ще бъде дълго — предположи той. — Вероятно ще отнеме по-голямата част от един
