ден.
— Може би не — каза загадъчно Хари. — Да се измъкнем оттук. Трябва да отидем при Денис. Започвай да планираш действията си.
— Хари, помоли Моамба да ни помогне да подготвим плана си — предложи Бен. — Той познава добре тези пещери.
Хари се обърна с няколко думи към Моамба, като си помагаше с жестове. Старецът му отвърна нещо и поклати глава. Хари преведе чутото.
— Отговори ми, че му предстои да свърши много неща, които ще ти обясни по-късно. Превеждам ти обаче доста свободно. Буквално каза, че ще те „сънува“ по-късно.
— Да тръгваме — въздъхна Бен. — Днес ни предстои много работа.
Когато си тръгна, извърна се отново към Моамба.
Очите на стареца буквално го пронизваха. Тази нощ навярно ще имам интересни сънища, помисли си Бен, докато следваше Ашли към изхода.
Когато се озова в пещерата на ловците, Ашли огледа изумено проснатото там тяло на Вилянуева. Бе твърде изненадана, за да може да каже нещо. Почти бе забравила за хората, с които се раздели в диамантената пещера. Бе решила, че те там са в по-голяма безопасност от нея. Като видя дупките от куршуми в челото на тюлена, съобрази, че тук опасностите не бяха свързани само с пещерите и техните обитатели.
— Това навярно го е сторил Халид — каза Майкълсън.
— А Линда? — попита Ашли. — Ловците видели ли са я?
— Не знам. Не разполагам с преводач — отвърна майорът. Кимна към брат си, който бе започнал оживен разговор с един ловец на име Томарсу. — Да се надяваме, че Хари ще научи някакви подробности за случилото се.
Ашли се изтормози, докато гледаше мъртвешки бялото лице на Вилянуева. Когато отмести поглед встрани, забеляза нещо. В купчина от захвърлени предмети съзря нещо познато, флуоресциращо в зелен цвят. Шейната и. Смяташе, че вече я е изгубила. Забеляза, че до нея бе оставена и червената шейна на Бен.
Бива ги да оползотворяват всичко, помисли си. Това всъщност бе напълно естествено за местните хора, след като разполагаха с толкова малко ресурси.
Разговорът между Хари и Томарсу стана по-шумен и оживен. Ашли обърна поглед към тях. Хари бе започнал да прегъва пръстите си, сякаш броеше. В един момент, като че ли отчаян, той сви ръката си в юмрук и прекрати разговора.
— За какво спорихте? — попита го Ашли, когато той се завърна при групата.
— Говореше безсмислици — отвърна Хари. — Започна да ми описва нещо, което прилича на престрелка. Шумът от нея привлякъл ловците към диамантената пещера. Когато отишли там, заварили само този мъртъв войник.
— Вилянуева — уточни Ашли. — Беше от нашия екип.
Хари кимна утвърдително, но смръщените му вежди продължаваха да издават загриженост.
— Когато го попитах за съдбата на другите двама, той каза, че ги проследили до една пещера, където имало водопад, и видели как те си устройват там бивак.
— Значи Линда е жива, така ли?
— Сега чуйте най-странното. Когато го попитах колко души са били, той каза, че четири.
— Четирима? — попита Бен.
— Точно така. Зададох му този въпрос няколко пъти. Отговорът му бе категоричен четирима — каза Хари и протегна четири пръста.
Отговорът му смути Ашли. Независимо от всичко, което се бе случило в последно време, — тя държеше да знае…
— И къде са сега тези четирима души?
— Томарсу каза, че влезнали в един тунел, който миришел на смърт, и неговите хора не се решили да ги последват.
— На смърт?
— Точно така се изрази. — Хари повдигна рамене. Известно време всички мълчаха. Ашли наруши мълчанието.
— Както и да е. Да не се занимаваме сега с това, нека по-добре съсредоточим вниманието си върху непосредствените ни проблеми. Хари, ти загатна, че може би ти е известен по-бърз начин да преминем през тунела.
— Може би — оживи се Хари. — Стига да успея да го подкарам. Ела да го видиш. — Поведе Ашли и останалите в една съседна пещера, малка като кутийка. — Не е много широка — призна, — но съм си у дома.
В един ъгъл бяха струпани дебели зелени възглавници и смачкано одеяло. Останалата част от мебелировката на килийката на Хари се състоеше от пъстър набор от примитивни инструменти и остриета на копия и от нещо продълговато, покрито с мушама. Ашли се намръщи, тъй като усети силна миризма на бензин. Бензин?
Хари ги последва и се промуши покрай нея.
— Всички останали в базата Алфа са електрически — обясни той. — Бръмчащи играчки и толкоз. Аз обаче монтирах на моята двигател с вътрешно горене. На мен ми трябва мощ.
Сетне хвана края на мушамата.
— След като бяхме нападнати, моите приятели, ловците, я докараха от последния ни лагер — продължи. — Беше доста потрошена, но аз я постегнах.
Дръпна мушамата и под нея се оказа транспортна шейна. Една от големите.
— Направих я от алуминий, за да бъде по-лека. Блейкли ми позволи да я донеса тук, тъй като тогава не знаехме, че ще трябва да отделим по-голямо внимание на боеприпасите. От много акъл дойдох тук всичко на всичко с един пищов. Какъв глупак бях!
— Тази шейна изправна ли е? — попита Ашли. Не и се искаше разговорът да се отклонява в друга посока.
— Почти. Можеше да се сгъне и да стане по-лесно преносима, но блокира в разгънато състояние. Това обаче не би трябвало да е проблем, тъй като пътят води право нагоре. Двигателят е изправен, но разполагам с един-единствен резервоар с гориво, така че от дълго време не съм го запалвал. А вероятно ще се наложи да донастроя едно-друго.
— Има ли достатъчно бензин, за да стигнем горе? — попита Бен, който коленичи до шейната и започна да я разглежда отблизо.
— Би трябвало да има предостатъчно.
— Хари едно време се занимаваше със състезателни мотоциклети — каза Майкъл сън. — Разбира от мотори.
Ако казва, че ще тръгне, значи наистина ще тръгне.
— С нейна помощ ще спечеля няколко часа — прецени доволен Бен.
— Има само един проблем — сподели Хари. — Предната ос е изкривена. Ако успея да я оправя, всичко ще е наред. Няма да е зле обаче да си изготвите и един резервен план. За всеки случай.
— Добре — прие Ашли. — След като аз съм единственият заложник, който трябва да остане тук, предлагам с Бен да замине който и да е друг, само не и аз. Колкото по-малко хора тук бъдат застрашени от опасност, толкова по-добре.
— Не, госпожо! — възрази Бен. — Ще пътувам сам. Сам ще се оправя.
— Ще ти трябват подкрепления — отвърна Ашли. — Все още нямаме представа колко кракани се разхождат из базата Алфа.
— Тя е права — обади се Хари. — Съветът позволи малка група ловци да те придружат. След като с брат ми сме официални кръвни братя с ловците, можем да дойдем с теб. Повярвай ми, подкрепления наистина ще ти потрябват. Мога да привържа вашите леки пластмасови шейни към моята. Ще ви изтегля набързо чак на върха.
