Тя се опита да издърпа ръката си, но той я задържа.
— Бен… — Тя не знаеше какво да каже. Една част от съществото и искаше да изкрещи шумно, че го обича. Друга част обаче бе уплашена. След Скот и след помятането тази част от нея не искаше отново да бъде наранена и лековерна. Та тя едва успя да оцелее след първото си разочарование. Благодарение на Джейсън продължи да живее, а сега и сина и го нямаше. Струпването на прекалено много вълнения и пречеше да разсъждава с яснота. Как можеше да ги изрази с думи?
Не и се наложи да го направи. Той пусна ръката и и се отдръпна. Гласът му премина в шепот.
— Е, време е да тръгвам. Хари и останалите навярно вече ме чакат.
Той се обърна с гръб към нея. Личеше му, че е оклюмал. Тя понечи да каже нещо, за да го утеши. Искаше и се да го помоли да не я разочарова. Щеше ли обаче това да бъде справедливо. Тя не каза нищо.
Когато Ашли отиде в пещерата на умбо, видя, че там бяха Хари и тримата ловци, които щяха да се включат в екипа на Бен. Хари изглеждаше удивително бодър и свеж за човек, който бе работил цяла нощ. Бяха дошли и други членове на племето. Моамба разговаряше с Тругула. Други селски старейшини нямаше. Ашли се зарадва, че не видя Синджари.
— Успяхме! — каза Хари, целият сияещ.
— Наистина ли успя да поправиш оста? — попита Бен с развълнуван глас.
— Ела сам да се увериш. Няма да повярваш — отвърна Хари и му даде знак да го последва. Отправиха се към мястото, където се намираше Майкълсън, надвесил се над една от пластмасовите шейни.
Ашли забеляза, че към алуминиевата моторна на бяха закачени още четири, флуоресциращи. Ловците бяха прибрали всички изоставени шейни, включително и тази на Вилянуева. Тя погледна жълтата шейна на мъртвия си приятел и я полазиха тръпки. Реши, че това е лоша поличба. Огледа труда на Майкълсън. Той приключи затягането на едно въже и така се образува малък влак.
— Това бе идея на Денис — поясни Хари и повдигна голямата шейна, като внимаваше да не докосне двигателя. — Погледни внимателно. Тази малка част превръща шейната в най-скъпото возило на планетата.
— Добре е направена — каза Бен и подсвирна от удивление. Ашли също я огледа. Частта сияеше на слабата светлина.
— Това дали наистина е направено от материала, за който си мисля? — попита тя.
— Позна — потвърди Хари. — Ос от чист диамант.
— Дали ще издържи? — попита Бен с известно съмнение.
— Проверих я няколко пъти на якост. — Хари повдигна рамене. — Стори ми се, че ще свърши работа. Пък и имаме ли избор? Или ще я използваме, или ще трябва да се мъкнем със собствена тяга на пластмасовите шейни.
— Чудесно, мой човек, ще пътуваме в разкош — усмихна се Бен, като поглади диаманта с пръст.
— Значи вече сте готови за път — каза Ашли и се отдръпна, за да може Хари да намести шейната на стартова позиция. Почувства се смутена. Отдавна знаеше, че те ще отпътуват. И все пак мисълта, че Бен ще я напусне и тя ще остане сама, и може би дори ще загине, и се стори прекалено страшна. Побоя се, че може да се разплаче. Бен усети настроението и и я прегърна.
— Не би трябвало да чакаме повече — рече. — Вече трябва да пестим всяка минута.
В отговор Ашли просто кимна. Не каза нищо. Бе я страх, че може да не издържи.
Хари даде знак на ловците да заемат местата си и им посочи шейните. Очевидно той щеше да поведе групата, тъй като познаваше най-добре моторизираната шейна. Бен щеше да заеме втората шейна и да помага за успокояването на тримата нервничещи ловци, незапознати с този вид транспорт.
Ашли застана встрани, за да не пречи на заминаващите, които товареха последните пакети и изслушваха последните указания. Моамба се приближи до нея и протегна ръка. Тя го погледна в очите. Той се опита да и вдъхне кураж, като леко я стисна за рамото.
След като всичко бе готово, Бен се завърна при нея. Заниманията му по отпътуването му на пръв поглед го бяха подмладили, но в очите му се четеше тъга.
— Обещавам ти, че ще разбера какво става с Джейсън. И че ще се завърна.
Тъй като ръката на Моамба, положена на рамото и, и придаде увереност, тя намери сили да отговори.
— Знам, че ще го сториш, Бен. Вярвам в теб.
След тези думи за пръв път осъзна, че наистина му вярваше. Че му бе поверила живота си. Че му бе поверила сигурността на своя син. Очите и се изпълниха със сълзи, които се стекоха по лицето и.
Той бързо я целуна по бузата, а сетне се обърна и отиде при шейната си.
Ашли пристъпи крачка напред. Не можеше просто така да се разделят, без да му каже какви чувства изпитва към него.
— Бен! Искам да знаеш, че…
Думите и бяха заглушени от запаления двигател на моторната шейна. Тя плавно навлезе в тунела, като повлече зад себе си цялото влакче.
Тя видя как Бен навлезе в тунела върху жълтата шейна на Вилянуева. Притисна ръце към гърдите си и усети как сърцето и се сви.
— Бен. Аз те обичам — прошепна.
КНИГА ПЕТА
ЗАВРЪЩАНЕ В АЛФА
Глава 31
Линда се промъкна през пространството между скалата и пода. Бе твърде уморена, за да признае пред себе си, че отново става жертва на клаустрофобията в това тясно пространство. В момента километрите камъни над главата и я измъчваха по-малко от сърбежа в очите, болката в мускулите и жалкото положение, в което се намираше.
Бяха изминали два дни, откакто с Джейсън бяха пленени от Халид. Темпото, което той наложи, бе изтощително съвсем кратки почивки, никаква обедна почивка, кратка почивка за закуска и студена суха храна за вечеря. Бе оставил на нея и Джейсън сами да решат дали могат да го следват. Бе я предупредил, че няма да спира, за да ги изчаква. След като трябваше всеки два часа да пренастройва кода върху изпълнения с взрив колан на Джейсън, не можеха да си позволят да изостават. И така цялото време употребяваха в нагаждане към темпото на Халид.
С едно последно усилие Линда се отблъсна от скалата и се изправи на крака. Тунелът тук бе по-широк. Задушливият пушек се бе разнесъл и вече почти не се усещаше, така че се дишаше по-леко. Именно това разреждане на дима бе причина за бясното темпо на Халид. Ако димът се разсееше напълно, преди да разберат как да достигнат базата, щяха да са наистина загубени.
Съществуваше още една причина да се радват на пушека. Досега нито един-единствен хищник не бе препречил пътя им. Линда каза, че вероятно пушекът действа на хищниците като репелент, и Халид мълчаливо се съгласи. При това на лицето му неизвестно защо се изписа тревога и той ускори темпото.
Линда се раздвижи и намести кърпата върху носа си. Светлината на фенерчето на каската и пробиваше мрака пред тях. Халид бе спрял на няколко метра напред и наблюдаваше нещо, намиращо се на пода. Бе стиснал Джейсън за ръката. Какво бе това?
— Ела насам — каза и Джейсън.
Тя се доближи плътно до него и видя какво бе привлякло вниманието на Халид. В центъра на тунела бе разположена петдесетсантиметрова метална кутия, от която излизаха дебели кабели, изчезващи в мрака. Върху кутията бе разположен мрежест овал, наподобяващ миниатюрна сателитна антена.
— Какво е това? — попита тя.
— Това е една от тези специални радиостанции на доктор… на доктор Блейкли — поясни момчето. Изговарянето на името на убития човек го бе смутило. — Тези кабели би трябвало да ни отведат до базата.
