— Засега — да. Отворете.
Той чу как ключалката щрака и след миг вратата се отвори. Пред него бе застанала дребна блондинка с права коса. Хубавият и някога костюм сега висеше върху отслабналото и тяло като върху закачалка.
— Санди? — Бен разпозна Секретарката на Блейкли. — Добре ли си?
— Слава Богу, че си тук! — каза тя, затича се към него и го прегърна.
Нобкоби се доближи до Бен и промърмори нещо, като сочеше към вратата.
Санди едва сега забеляза голия дребен ловец. Очите и се разшириха и пръстите и стиснаха с все сила ръката на Бен. Леко изписка и се отдръпна.
Бен даде знак на Нобкоби да излезе навън, за да не я плаши повече. После хвана Санди за ръката и я поведе към офиса на Блейкли.
След като влязоха в него, Бен отиде до касата, където се съхраняваше диамантената фигурка. Идолът на племето мими-суи. Не знаеше как да я отвори, но в базата щяха да се намерят достатъчно експлозиви и взриватели за целта. Хари знаеше къде се намират тези неща и как да се използват. Къде обаче бе сега Хари?
— Какво беше това… това създание? — попита Санди, след като седна в едно кресло.
— Приятел е. Един от жителите на пещерата.
— Как… Искам да кажа, кога…
Той се доближи до нея.
— Историята е много дълга, но можеш да ми повярваш, че е приятел. Няма да ти стори нищо лошо.
Тя притисна ръце към гърдите си и потрепера.
— А ти как така остана тук? — попита Бен. — Защо не се евакуира заедно с другите?
От погледа и пролича, че тя го взе за обезумял.
— Нямаше никаква евакуация. Те ни нападнаха внезапно. Не остана време за евакуация. Всички са мъртви.
— Как така? Нима отгоре не изпратиха подкрепления?
— Радиовръзката бе прекъсната почти веднага. В деня след нападението чух двигателя на асансьора и отидох да погледна какво става.
Лицето и побеля, когато разказа какво се бе случило.
— Асансьорът бе пълен с войници. Те обаче нищо не знаеха — каза и погледна Бен с изпълнени със скръб очи. — Нищо не знаеха! Шумът привлече дузини от тези създания. Когато вратата на асансьора се отвори, войниците бяха буквално накъсани на парчета. — Санди закри лицето си с ръце. — След това никой не направи опит да слезе.
Бен кимна с разбиране.
— При положение, че Мак Мърдо е на края на света, няма нищо учудващо — каза. — Вероятно ще им бъде нужна поне седмица, за да предприемат контраофанзива. Дотогава ще трябва да разчитаме само на себе си.
Санди започна да хлипа.
— Ще се справим. — Потупа я по ръката, опитвайки се да я успокои.
— Всички избягаха оттук — проплака тя. — Останах сама. Нищо не можах да направя.
— Какво стана с Блейкли?
— Когато го видях за последен път, бягаше оттук заедно с момчето Джейсън.
— Знаеш ли дали са успели да стигнат до безопасно място? — попита Бен с разтуптяно сърце.
— Нямам представа какво се е случило. Заключих се тук. Обаче писъците… Писъците продължиха цели дни. След това настъпи тишина. Нищо не се чуваше. Абсолютно нищо. Това нещо, безмълвието, беше най- страшното — каза тя и го погледна. — Реших, че съм оцеляла само аз.
— Б, не си само ти — отвърна и той и се изправи. Какво щеше да каже на Ашли? Погледна часовника си. Бяха изминали четиринайсет часа, а му предстоеше да разбие касата и да се завърне в селото на племето. Нямаше да му остане достатъчно време, за да огледа цялата база, след като наоколо се разхождаха зверове. Спря пред касата и стисна юмруци. Къде, по дяволите, бе Хари? Реши да се обърне към Санди.
— Дали случайно не знаеш каква е комбинацията на касата на Блейкли?
Тя кимна утвърдително и му каза комбинацията.
Е, може би най-сетне късметът му щеше да проработи. Завъртя диска според указанията и и тежката врата на касата се отвори. За миг му се стори, че статуята не е там, но после я откри, опакована в кафява хартия. Повдигна я, махна хартията и погледна статуята срещу светлината на лампата. После прокара пръст по изпъкналия и корем. Реши, че статуетката ще му донесе късмет.
Точно тогава в стаята нахлу Нобкоби, На лицето му бе изписана уплаха.
Бен съобрази, че късметът още не му се бе усмихнал.
По лицето на Джейсън се стичаха сълзи на безсилие. Все още не можеше да повярва на ушите си. За миг му се бе сторило, че само си въобразява, но нямаше как да сбърка акцента. Това бе Бен. Чу го как разговаря с някого и удря с юмрук по нещо. При това бе съвсем наблизо. Не успя да различи думите му, но това несъмнено бе Бен. Джейсън се опита да изкрещи, но кърпата бе затиснала гърлото му и успя да издаде само тих стон.
После чу хлопването на врата, след което отново настъпи тишина. Напрегна се, за да чуе отново гласа на Бен. Не чу нищо. Навярно Бен бе влязъл в сградата.
Джейсън се опита да се освободи от въжетата. Щеше да му бъде достатъчно да освободи само едната си ръка, за да махне превръзката. Трябваше да открие някакъв начин да се обади на Бен, когато той излезеше от сградата. Защото ако не успееше… Погледна дисплея на колана си. Докато го наблюдаваше, числото 11 бе сменено от числото 10.
Трябваше му помощ, и то бързо. Опита се отново да се пребори с въжетата, но безуспешно. Значи трябваше да опита нещо друго.
Както бе вързан към стълба, внезапно го осени една идея. Може би…
Раздвижи бедрата си. Трябваше да бръкне с лявата ръка в джоба на якето си. Затвори очи, докато се гърчеше и напрягаше. Почувства как пръстите му докосват познатата пластмасова кутия. Като внимаваше да не я изпусне, успя да я измъкне от джоба си. Тя обаче се заплете в плата. Спря и си пое дъх. Не биваше да бърза. Съсредоточи се, бавно я измъкна от джоба си и въздъхна с облекчение. Играчката бе единственото нещо, което Халид му бе позволил да запази.
Помоли се на Бога батериите да не са се изтощили, когато включи играта. Кутийката започна да издава познатия му звън. Постави звука на максимум. Звукът не бе особено силен, но ако Джейсън извадеше късмет, странният звук щеше да бъде чут от Бен, когато излезеше от сградата.
Започна да чака. Моля те, Бен, побързай. Какво щеше да стане, ако батериите се изтощят? А и Бен дали вече не си бе тръгнал? Ами ако таймерът стигнеше до нула, преди Бен да го чуе? Главата на Джейсън се изпълни със страшни мисли.
Съобрази обаче, че бе забравил още едно основание да се тревожи. Някъде вдясно се подаде черна остра муцуна. Ами ако звукът бе привлякъл не Бен, а някой друг? Джейсън чу съсък и видя как ноздрите на муцуната започнаха да се отварят и затварят. Изтърва играчката си и застина. След малко видя цялото създание. От корема и шията му се стичаше кръв, но то не обърна внимание на раните си, когато бавно се насочи към него.
Глава 34
Ашли бе сигурна, че синът и бе жив и здрав. Нямаше как да бъде иначе. Тя прекара целия ден в работа в пещерата на умбо, като се стараеше ръцете и умът и да са непрестанно заети. Оглеждаше и измерваше различни неща и после правеше записки в бележника си.
Погледна часовника си. Вече бе късна вечер. Бен трябваше да е тръгнал обратно към селището. Ами ако не бе научил нищо за Джейсън? Или пък ако въобще не се завърнеше? Колко още време можеше Ашли да издържи, без да обезумее?
Въздъхна, седна и се вгледа в силуета на дремещия Моамба, седнал със затворени очи. Бе единственият и страж. Бе наредил на другите да се махнат и нареждането му бе изпълнено безпрекословно.
