Погледна черния отвор, в който бе потънал Бен. Можеше да се опита да се скрие в него. Ако Моамба наистина дремеше, може би… После поклати глава. Щеше да и се наложи да пълзи дълго време. Сигурно щяха да я заловят. Пък и не можеше да изостави Майкълсън. Дори и ако станеше някакво чудо и тя успееше да избяга, щяха да убият него вместо нея.
Моамба внезапно отвори очи и я погледна. Той се опита да се изправи на крака, но от дългото седене се бе схванал. Ашли отиде до него и му помогна да стане.
Той погледна отвора на пещерата, водещ към селото.
— Какво става? — попита тя.
Той запуши устата и с ръка и и даде знак да го последва. Като използва тоягата си като патерица, той се промъкна през изхода и я отведе в сенчеста вдлъбнатина от другата страна на тунела.
Какво всъщност ставаше? Не и се наложи да чака дълго, за да разбере това. По тунела се разнесе мекият звук на кожа, стъпваща върху камък. Някой идваше. Кой обаче?
Тя втренчи поглед в слабо осветения тунел, но Моамба я придърпа в сенките. Тя зачака и затаи дъх. От стъпките стана ясно, че идват поне няколко души.
Групичката премина покрай скривалището и и влезе в пещерата на умбо. Тя преглътна, когато разпозна хилавото тяло на един от тях. Бе Синджари.
Другите двама бяха съвършено различни от него. Докато той бе висок и костелив, те бяха прегърбени и мускулести. Бе обаче съвършено ясно кой е старшият. Бе достатъчно Синджари просто да се намръщи, за да почнат останалите двама да се суетят. А суетене имаше доста. От жестовете и командите на Синджари ставаше ясно, че той издава нареждания, които се изпълняват с неохота.
Накрая, след като началникът им излая нещо, двамата яки скотове се пъхнаха в тунела, водещ към пещерата Алфа.
Какво ставаше? Ашли не разбра и думичка, но Моамба очевидно бе разбрал всичко. Тя почувства, че и той е напрегнат, и част от неговото напрежение се предаде и на нея. Усети, че и тя стиска юмруци. Синджари очевидно се гласеше да направи нещо лошо, нещо, което да навреди на нейната група.
Моамба внезапно изскочи от укритието и това я стресна. Той нахлу в пещерата на умбо и тя бързо се устреми след него. Синджари се извърна към тях с широко разтворени очи и зинала от удивление уста.
Моамба се засили към него и почти го докосна. Удари така силно по пода с тоягата си, че от нея се разлетяха трески. Синджари отстъпи крачка, очевидно смутен от внезапната поява на своя враг.
Ашли застана до Моамба, когато той обсипа Синджари с разгневени думи. Синджари даваше вид, че отстъпва под напора им. Докато обаче очите на слугите му бяха изпълнени със страх, от неговите бликаше ненавист и заплаха. Ашли успя да види как той посяга към ножа, втъкнат в пояса му.
Отвори уста, за да предупреди Моамба, но думите заседнаха в гърлото и. Как можеше да го предупреди? Не разбираше и дума от езика му. Видя как Синджари стисна дръжката на ножа. Моамба обаче бе виден водач. Синджари нямаше да се осмели…
Без каквото и да е предупреждение Синджари скочи напред и заби дългата диамантена кама в гърдите на Моамба. Ножът прекъсна сърдитата му тирада. Старецът погледна дръжката, стърчаща от гърдите му, с любопитство, сякаш наблюдаваше странна буболечка. Изкашля се и на устните му се появи кръв.
Ашли, застинала от изненада, най-сетне изкрещя, когато Синджари измъкна камата и я заби за втори път в гърдите на Моамба. Старецът се олюля и се освободи от острието.
Синджари повдигна отново камата, като се прицели във врата на Моамба. Ашли обаче вече се бе нахвърлила върху нападателя. Заби тока на ботуша си в ребрата му и го отхвърли встрани. Докато той изгуби време, за да запази равновесие, тя застана пред Моамба. Старецът вече се бе свлякъл на пода. Измежду пръстите му, притиснати към гърдите, струеше кръв.
Синджари се извърна към нея.
— Махай се оттук, мръсно копеле! — изкрещя Ашли.
Той разтри удареното си ребро с една ръка, а с другата си поигра с камата. Усмивката му бе само от зъби и не излъчваше никаква топлота. Той имаше нож, а тя нямаше.
Тя погледна тоягата, изхлузила се от ръцете на Моамба.
Синджари не и предостави време да си изготви план за действие. Нахвърли се върху нея. Тя обаче бе живяла дълги години с четирима братя и бе тренирала карате, което бе изострило рефлексите и. Отскочи встрани и успя да улови забързалия се Синджари за китката. Като премести тежестта си върху единия крак, с удар с бедрото успя да събори мръсника на пода. Тя чу пукота, издаван от чупеща се кост, и се усмихна. Ножът на Синджари се затъркаля между камъните.
Тя направи две крачки и ножът се оказа в ръката и. Дай да видим какво ще направи това копеле, след като си разменихме ролите, помисли си. Синджари бе започнал да се отдръпва, като стискаше лявата си ръка. Отдалечи се от нея и се премести в другия край на пещерата. Очевидно бе се отказал от битката.
Без да откъсва поглед от Синджари, тя отиде до Моамба. Бе легнал на гръб и дишаше тежко и учестено, вперил невиждащ поглед в тавана. Бе изпаднал в шок.
Нуждаеше се от незабавна помощ. Как обаче да му я окаже?
Ашли скочи, след като видя как Синджари внезапно се изправи. Даде му знак с ножа, обаче той не се доближи. Вместо да направи това, се оттегли към малкия отвор. Погледна я с изпълнени със злоба очи, след което се пъхна в него и изчезна.
Веднага след изчезването му тя чу звука на много крака, разнасящ се откъм тунела. Слава Богу, идваше помощ.
Тя се извърна тъкмо в момента, когато в пещерата нахлуха група воини с извадени копия. Всички започнаха да стенат, когато видяха проснатата върху пода окървавена фигура на Моамба. Сетне почти едновременно погледите им се извърнаха към нея. Бяха пълни с гняв и осъждане.
Тя погледна окървавената кама, която все още държеше в ръката си. Дявол да го вземе.
— Успокой се — каза Бен, като се опита да хване Нобкоби за трескаво движещите се ръце. Опита се да разбере жестовете му и гърлено изречените му думи, но без никакъв успех. Опитите му да постигне това само изнервиха и двамата.
Бен погледна Санди. Тя се бе свила в най-отдалечения ъгъл на кабинета на Блейкли и мълчеше. Нямаше как да получи помощ от нея.
Пусна ръцете на Нобкоби. Защо го нямаше Хари? Той владееше техния език.
Нобкоби внезапно присегна и докосна с пръст челото на Бен. После докосна с пръст собственото си чело. Бен го изгледа озадачено. Дребничкият ловец повтори жеста си и очите му започнаха да се изпълват с раздразнение.
Тогава Бен разбра — Нобкоби искаше да общуват с помощта на умението му на хери-хути. Ловецът не можеше пръв да установи контакт, тъй като не разполагаше с тази способност, но това бе по силите на Бен. Трябваше да повторят това, което постигнаха в тунела.
Бен с кимане даде знак, че е разбрал, и прикани с жест Нобкоби да седне на дивана. Ловецът изгледа подозрително големия кожен диван и вместо това седна на пода със скръстени крака. Бен повдигна рамене и направи същото, като застана с лице срещу ловеца.
Като затвори очи, Бен се опита да забави дишането си и да успокои възбудения си разум. Опита се да си представи, че се намира в задния двор на овцефермата на баща си с топла бира в ръка и предстоящ безметежен ден.
— Какво правиш? — внезапно го попита Санди. Бен се намръщи и повдигна ръка, но не отвори очи.
— Всичко е наред, Санди. Ще те помоля за известно време да не вдигаш шум.
— Но…
— Просто се успокой — каза той. Думите му бяха насочени не само към Санди, но и към самия него. Трябваше да е спокоен.
Чу недоволното и роптаене, но не и обърна внимание и отпи от топлата си бира, като се отпусна по гръб на стола си. Започна да мисли за Нобкоби и да си представя плоското му лице и мършавия му врат. Внезапно ловецът се появи пред Бен, също седнал на стол.
Нобкоби се огледа наоколо си с присвити очи. Стана и се подпря на верандата, като огледа огромното небе. От единия до другия край на хоризонта нямаше нито, един облак. Той сякаш се уплаши, а сетне се извърна към Бен и го погледна.
