Няколко часа след затъмнението Дорийн Маклауд излезе от сградата, в която се намираше кантората. Погледна надолу по „Маркет Стрийт“. Слънцето се спускаше към хоризонта. И докато гледаше небето, изпита необяснима радост. Не знаеше на какво се дължи това внезапно появило се чувство. Днес бе изгубила важен клиент и старшите съдружници й бяха определили утре ранна сутрешна среща, за да обсъдят положението. При обичайни ситуации това би я хвърлило в ужас. Но сега единственото, което изпитваше, бе простата радост от студения вечерен бриз.
Докато вървеше към станцията на метрото, забеляза, че и други хора също поглеждаха към небето и се усмихваха.
Дорийн спря в началото на стълбите и отново погледна към залязващото слънце.
Какъв странен и чудесен ден!
Джими Помаутук слизаше надолу по пътеката, следван плътно от Нанук. Тримата шумни англичани крачеха пред него, без да спират да дърдорят и да се смеят. Макар че се оплакваха по целия път нагоре, затъмнението все пак ги бе впечатлило. Всъщност гледката бе успяла да докосне дори неговата цинична душа — тъмното слънце, сребърният океан, яркото Северно сияние.
Искаше му се да я сподели със сина си и да предаде съкровеното завещание на едното поколение на следващото.
Джими се обърна и се загледа в слънцето, което се скриваше зад Ледената планина. Неизвестно защо, но днес се чувстваше по-близо до дядо си, до прадедите си, дори до старите богове на народа си. Въздъхна и потупа кучето.
— Беше хубав ден, момчето ми!
Джефри Хесмайър стоеше до държавния секретар в градината на резиденцията на губернатора. Двамата гледаха как президентът Бишоп прекосява двора. Празненството по случай затъмнението отшумяваше. Хората се връщаха към обичайната си работа.
Президентът застана пред председателя на народната република. Леко се поклони в знак на уважение и протегна ръка.
След кратка пауза председателят вдигна ръка и стисна ръката на Бишоп. Избухнаха светкавици — журналистите се надпреварваха да документират паметното събитие.
— Зная, че между нашите две страни остават още много неуредени въпроси — каза президентът. — Но заедно ще успеем да намерим път към мира.
Председателят се поклони в знак на съгласие. Държавният секретар изсумтя.
— Това направо ще убие Лоурънс Нейф и всичките му поддръжници с пагони. След днешния ден политическата подкрепа на вицепрезидента ще се стопи по-бързо от бучка лед в Сахара. И макар че ще му трябва време да го проумее, кариерата на Нейф приключи днес. — Елиът потупа Джефри по рамото. — С две думи, днес беше един адски хубав ден.
Загледан в церемонията, Джефри не бе в състояние да изтрие усмивката от лицето си.
Нямаше място за съмнение… този ден определено щеше да се запомни.
Информация за текста
© 2001 Джеймс Ролинс
© 2003 Венцислав Божилов, превод от английски
James Rollins
Deep Fathom, 2001
Публикация:
ИК „Бард“, 2003
Оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов, 2003
ISBN 954-585-414-6
HarperTorch, 2001
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6257]
Последна редакция: 2008-04-12 15:46:24
1
Порода ескимоско куче — Б. пр.
2
Ескимоси — Б. пр.
3
Морска мярка за дължина, равна на 1,83 м — Б. пр.
4
Проникване в дълбините (и прен.) — Б. пр.
5
Една морска миля е равна на 1,85 км. — Б. пр.
6
Около 40 хектара — Б. пр.
7
Един възел е равен на 1,85 км/ч. — Б. пр.
8
Global Positioning System — система за спътникова навигация — Б. пр.
9
317,5 кг — Б. пр.
