„Делта Форс“ се връщаше, значи това не беше обикновена спасителна операция. Може би Крейг бе научил за образците. Може би окончателният успех на мисията изискваше получаването им.
Уошбърн също разбираше това.
— Не идват за нас — отговори тя на въпроса на Магдален.
Погледът и срещна очите на Мат. — Ние не сме техен приоритет.
Вратата на затворническото крило се отвори. Влезе адмирал Петков, съпровождан от същите двама войници. Триото приближи клетката на Мат.
„Пак се почва“ — помисли си той и се изправи.
— Вашите „Делта Форс“ взривиха дрейфащата станция — каза Петков с присъщата си прямота.
Мат го зяпна. Трябваше му малко време, за да асимилира чутото.
— Глупости — обади се Уошбърн.
— Прихванахме експлозията минути след излитането на хеликоптера им.
Уошбърн се намръщи, но Мат знаеше, че Петков не лъже. Не действаше по такъв начин. „Омега“ наистина е била унищожена. „Но защо?“
Петков отвърна на мълчаливия му въпрос само с две думи.
— Убедително опровержение.
Мат се замисли върху отговора му. В него имаше истина. Отрядите на „Делта Форс“ бяха секретни екипи за хирургически удари при минимален надзор. Озоваваха се в бойната зона, изпълняваха мисията си и не оставяха след себе си никакви свидетели.
„Никакви свидетели…“
Мат рязко си пое дъх. Разбра какво означава тази новина. Спъна се, залитна и блъсна с пети леглото. Детето се събуди стреснато.
Петков направи знак на единия войник да отвори клетката.
— По всичко личи, че вашето правителство гони същата цел, каквато и моето — да обяви откритието за свое и след това никой да не може да твърди обратното. На каквато и да било цена.
Вратата се отвори. Пистолетите отново се насочиха към него.
— Какво искате от мен? — попита Мат.
— Да ги спрете и двете. Баща ми е пожертвал всичко, за да погребе резултатите от изследването си. Няма да позволя нито едно от правителствата да спечели.
Мат присви очи. Ако казаното от Петков бе истина — ако това наистина е свръхсекретна операция с нула свидетели, — тогава може би току-що бе намерил съюзник. Имаха общ враг. Погледна адмирала. Изгаряше го гняв. Ако екипът на „Делта Форс“ е избил всички на „Омега“… изглеждаше немислимо, но и ужасяващо възможно… тогава щеше да стори всичко, за да отмъсти на всички.
В ума му изникнаха черните очи, гледащи го с любов.
„Джени…“
Обзе го ярост. В очите на Петков виждаше същата решимост. Но доколко можеше да се довери на този студен тип?
— Какво предлагате? — най-сетне рече Мат.
— Да носите бяло знаме — ледено отвърна Петков. — Ще говоря с лидера на екипа — онзи, който открадна дневниците на баща ми. По-нататък ще му мислим.
Мат се намръщи.
— Не мисля, че Крейг ще бъде в настроение за разговори, когато се добере тук. Предполагам, че той и хората му ще предпочетат да говорят с карабините си.
— Трябва да го разубедите.
— Какво ви кара да мислите, че ще ме послуша?
— Ще вземете със себе си някого, чието присъствие ще го блокира.
— И кой е този някой?
Погледът на Петков се спря върху малкото момче в леглото.
19:59
На път над леда…
Джени четеше текста през сълзи. Нямаше представа как-во означават думите. Просто четеше на руски чрез символите на инуктитут. Можеше да прави само това, за да не се разкрещи. Знаеше, че Крейг слуша, записва, търси някаква нишка.
Срещу нея Делта Едно продължаваше да се взира през прозореца. Пламъците от изпепелената дрейфаща станция отдавна бяха изчезнали в здрача. Хеликоптерът бе направил обиколка над зоната на поражението. Не забелязаха нито един оцелял.
По общия канал се разнесоха думи, които прекъснаха четенето и.
— Полярната станция е право пред нас! — съобщи пилотът.
— Готови за ракетна атака! — викна Крейг. — По моя команда.
„Ракетна атака?“ Джени се изправи на мястото си.
— Координатите на прицел.
— Огън!
Преди да успее да реагира, от външната страна на вратата се разнесе съскаща експлозия. Съпроводи я огнен проблясък. Наведе се напред, когато вертолетът се изнесе настрани от вятъра.
Спирална димна следа маркираше траекторията на ракетата. Удари върховете вляво от входа на станцията. Лед и огън полетяха във въздуха и се стовариха върху откритата ледена равнина. Някакво оранжево петно — палатка — се понесе във въздуха, подгонена от вятъра.
Джени познаваше целта. Това бе мястото, от което руснаците бяха изстреляли ракети по тях. Явно Крейг прочистваше района, за да приземи хеликоптера — и може би да отмъсти.
Разпръсквайки парата и дима под себе си, машината се понесе надолу към леда.
— Екип едно готови! — изрева Делта Едно, стряскайки Джени.
Вратата срещу нея се отвори. Вятърът нахлу в кабината. Студът защипа оголените части от кожата и. Войниците за-почнаха да се спускат по въжетата един по един. Изчезваха от поглед за секунда.
— Екип две!
Вратата от страната на Джени също се отвори и вятърът се нахвърли върху нея. Едва не изпусна дневника. Притисна го здраво до гърдите си.
Мъжете се промъкваха покрай нея, сграбчваха въжетата и скачаха навън. Кабината се опразни за секунди. Останаха само трима, включително и Делта Едно.
— При картечниците! — излая командирът.
Войниците вече бяха заели местата и насочиха огромните дула навън.
— По моя команда! — нареди Делта Едно. — Пълен преграден огън!
Джени рискува да се наведе и да погледне надолу. Димът от ракетната атака бе започнал да се разсейва. Забеляза спуснатите войници. Облечените в бели екипи фигури притичваха и се хвърляха по корем на леда.
— Огън! — нареди Делта Едно.
Картечниците затракаха зловещо, бълвайки огън. Празните гилзи се посипаха като месингов дъжд. Ледът се разкъса от широките откоси, защитаващи войниците.
Един-единствен руски войник побягна от някакъв скрит бункер. Откосът го разряза на две и обагри леда в червено. Изглежда оцелели нямаше.
— Слизаме — нареди Крейг на пилота по общия канал.
Хеликоптерът се спусна надолу, като леко се оттегли зад екипа на леда.
Делта Едно държеше слушалката плътно до ухото си.
— Получавам докладите! — съобщи той. — Повърхността е в наши ръце! На входа на станцията има силна охрана!
— Безопасно ли е да се кацне? — попита Крейг.
— Бих предпочел птичката да е във въздуха до превземането на станцията — отвърна Делта Едно. — Но горивото е проблем. Имаме много път до Аляска. Момент! — Той се заслуша и притисна микрофона си до
