гърлото, за да разговаря с някой долу. Накрая се изправи. — Сър, екипите съобщават за раздвижване при входа на базата. Някой излиза навън. Невъоръжен. Носи бяло знаме.
— Какво? Толкова бързо? Кой е?
Хеликоптерът се обърна около оста си. Джени забеляза фигурата на стотина метра от тях. Изпъкваше добре на снега, въпреки че димът продължаваше донякъде да я замъглява. Носеше зелено яке, което ярко изпъкваше на белотата наоколо. Дори от това разстояние разпозна износената дреха. Беше прала, поправяла и кърпила проклетото нещо в продължение на десет години.
Не бе в състояние да прикрие радостта и изумлението си.
— Това е Мат! — възкликна тя и изхлипа. Общият канал все още бе открит. Крейг я чу.
— Джен, сигурна ли си?
— Сър, има и някакво момченце с него — обади се Делта Едно от другата страна на кабината.
Едва сега забеляза детето, притиснало се до крака на Мат. С едната си ръка той прегръщаше момчето, а в другата държеше прът с парче от бяла канадка на него.
— Приземи се! — нареди Крейг.
Хеликоптерът започна да се спуска.
— Може би е по-добре да останем във въздуха, докато се изяснят нещата — призова към предпазливост Делта Едно.
— Изпратен е като посредник. Може да успеем да обърнем това в наша полза.
Облекчението на Джени се смеси със страх. От самото начало двамата с Мат се бяха оказали дребни пионки в тази игра между свръхсилите. Изглежда ролята им все още не бе свършила.
Плъзгачите се отпуснаха върху леда. Около машината бушуваше и се вихреше сняг. Двигателят намали оборотите си.
— Искам да държиш мотора загрят — нареди Делта Едно на пилота.
— Слушам, командир.
Крейг се промъкна от пилотската кабина в основното отделение.
— Ще оставим дневниците тук — посочи към Делта Едно. — Твое задължение е да ги пазиш.
— Какво ще правите? — попита той.
— Ще се срещна с онзи човек. Няколко пъти ми спаси задника, да видим дали ще успее да го направи и сега. Предпочитам да останеш тук — обърна се той към Джени.
— За нищо на света! — тя разкопча коланите си. Трябваше да я застрелят, за да я накарат да остане в хеликоптера.
Крейг я изгледа за миг, сякаш преценяваше искреността и, после сви рамене. Може би все пак предпочиташе всичките му жертви да са заедно.
Двамата слязоха от вертолета и се приведоха под перките, за да изчакат трима бойци от екипа на „Делта Форс“ за въоръжен ескорт.
Джени едва ги забелязваше. Очите и бяха приковани към фигурата на тридесетина метра от входа на станцията. Мат! Едва се сдържаше да не се затича към него. Страхуваше се, че подобен внезапен порив ще доведе до смъртта и на двамата. Затова тръгна в групата, оградена от двете страни и отпред от войници. Прекосиха леда и минаха в неутралната територия отвъд охранявания периметър.
Мат се бе отпуснал на коляно и прикриваше детето. Беше насочил цялото си внимание към него. Дребосъкът го прегръщаше. Беше увит от глава до пети в нечия канадка, която му стоеше като истински шинел. Ръкавите висяха чак до земята. Без да се отделя от прегръдката на Мат, детето се обърна и погледна с ококорени очи приближаващата група.
Джени за пръв път видя ясно лицето му — черна коса, големи кафяви очи, мъничко личице. Спъна се, краката и внезапно омекнаха. — Тайлър!
20:07
На леда…
Мат прегръщаше момчето с две ръце. Щом излязоха от тунела, Маки се бе залепил плътно за него. Експлозиите и ревът на 50-милиметровите картечници вече го бяха изплашили достатъчно. А сега на откритото бе изпаднал в паника от вятъра и снега. Мат можеше да се досети защо. Вероятно бе прекарало целия си кратък живот изолиран долу, може би дори само в рамките на онова ниво. Тук, на открито, пред него се простираше огромен свят и това го изваждаше от равновесие.
Нуждаеше се от някого, в когото да потърси опора, от котва — и това бе Мат.
Почти не обърна внимание на приближаващите. Бе забелязал Крейг сред войниците, но след това трябваше да държи Маки да не се втурне обратно към станцията.
— Тайлър!
Познатият вик го накара рязко да се обърне.
Джени се отскубна от групата войници. Очите и бяха диво разширени, но бързо дойде на себе си. Разбра грешката си веднага щом я произнесе на глас. Чист рефлекс, досети се Мат.
— Името… името му е Маки — заекна той, докато се изправяше. Детето се вкопчи в крака му, но Мат този път нямаше нищо против. Краката му бяха омекнали от облекчение, когато видя Джени жива, и се нуждаеха от опората на детето.
Тя се втурна към него.
Мат не знаеше какво да очаква и леко се присви.
Хвърли се в обятията му, притисна се силно в него, обви с ръце шията му. Стана тъй естествено, че Мат се изненада. Сякаш винаги е било така. Сякаш не бе минало никакво време. Прегърна я още по-силно, сякаш да се увери, че не сънува, и усети аромата на косата и, тилаи… Беше истинска… и в обятията му.
— В базата… папа… — хлипаше тя в ухото му.
Мат се вцепени. Джон не беше с нея или в хеликоптера. Баща и бе останал в „Омега“. От реакцията на Джени ставаше ясно, че казаното от Петков не е било лъжа. Дрейфащата станция наистина е била взривена.
— Джени, страшно съжалявам!
Думите прозвучаха глупаво. Единственото, което можеше да направи, бе да и предложи силата си, рамото си, ръцете си.
Трепереше в прегръдките му. Думите и стигнаха до него — прошепнати, тихи, предназначени единствено за неговите уши.
— Крейг го направи. Не му се доверявай.
Пръстите му стиснаха канадката и. Погледна към фигурата в познатата синя дреха. Външно запази самообладание, сякаш не бе чул предупреждението.
Всичко се бе оказало истина. Всичко.
Бавно отдръпна Джени от себе си, но продължи да я прегръща с едната ръка.
Крейг пристъпи напред.
— Мат, радвам се, че си жив. Но какво става? Какво правиш тук?
Мат потисна порива да стовари юмрук право в лицето му. С подобно действие щеше само да си изпроси куршума. За оцеляването оттук нататък щеше да е необходима майсторска игра с полуистини и лъжи.
За начало — с лъжа.
— Господи, как се радвам да ви видя всички тук!
Крейг се усмихна по-уверено.
— Руският адмирал продължава да контролира всичко долу, но ме изпрати нарочно. Реши, че ако първо ще стреляте, а после ще питате, по-добре да се почне с един американец.
— Защо изобщо те е изпратил?
— За да уговоря временно примирие. Ще цитирам адм-рала: и двете страни разполагат само с половината от ключа Към чудото тук. У вас са техническите бележки, у него са образците. Едното е напълно безполезно без другото.
Крейг пристъпи напред.
— Истина ли е?
Мат отстъпи настрани и побутна малкия Маки между себе си и Джени. Момчето не се пускаше от крака
