му.
— Ето доказателството, с което ме пратиха.
— Не разбирам. — Крейг се намръщи и се наведе да пог-ледне детето по-отблизо.
Мат не се изненада. Крейг бе обучен да бъде като кон с капаци, да се насочва единствено към целта и да пренебрегва всичко останало. Особено труповете, оставени по пътя.
— Това е момчето от камерата — обясни той. — Онази, която доктор Огден активира.
Погледът на Крейг се стрелна към него.
— Господи, сериозно? Съживило се е? Значи наистина действа?
Мат запази самообладание. Не можеше да се издава, че знае за зловещото намерение на „Делта Форс“.
— Действа, но единствените запазени образци от еликсира се държат на едно тайно място долу. Аз самият го видях с очите си. Обаче адмирал Петков е заложил експлозиви из цялата база. Може да унищожи всичко.
Погледът на Крейг помръкна.
— Какво иска?
— Временно примирие. Преговори между вас двамата. На горното ниво. Ще оттегли хората си надолу. Можеш да дойдеш с петима от твоите, въоръжен както си искаш. Но ако от главата на адмирала падне и косъм, на хората му е заповядано да застрелят пленниците и да взривят избата. Струва ми се, че нямаш кой знае какъв избор. Или губиш всичко, или сключваш съглашение с онзи дявол.
Зачака, несигурен дали не е преиграл.
Крейг изсумтя и се обърна. Вдигна яката на якето си и заговори в нея, след което извади шнура от качулката си и пъхна края му в ухото си. Скрито радио, досети се Мат.
Джени се присламчи по-близо.
— Консултира се с командира на „Делта Форс“. Откраднатите дневници са при него в хеликоптера. А тези преговори? Можем ли да имаме доверие на някого?
— Единственият човек, на когото имам доверие, е до мен.
Тя стисна ръката му.
— Ако се измъкнем от всичко това…
— Когато — поправи я той. — Когато се измъкнем от всичко това.
— Мат…
Той се наведе и леко я целуна по устните. Не беше толкова целувка, колкото обещание за бъдеще. Обещание, което смяташе да изпълни. Усети соления вкус на сълзитеи. Щяха да оцелеят.
Крейг се обърна. Междувременно около тях се бяха събрали още хора. Приготвяха си оръжията.
— Прав си. Май нямаме друг избор, освен да се срещнем с копелето.
Мат преброи хората на Крейг. Петима.
— Взел си един повече — каза той, кимайки към войниците.
— Какво? — вдигна вежди Крейг. — Каза петима.
— Тя идва с нас. — Мат посочи към Джени. — Ще трябва да и върнеш пистолета.
— Но…
— Или идва, или аз не се връщам там. А ако не се върна, както ми е заповядано, Петков ще взриви избата.
Клатейки глава, Крейг направи знак на един от хората си да отстъпи.
— Добре, но навън тя е в по-голяма безопасност.
Мат не отговори. За добро или лошо, двамата с Джени бяха неразделно свързани. Тя стисна ръката му и протегна отворена длан за пистолет.
Един от войниците и даде своя. Мат придържаше ръката и до кобура. Както беше ядосана, можеше да застреля Крейг на място.
Поеха към станцията. Мат взе на ръце момчето, което ококорено зяпаше Джени. В очите му се четеше страх. Минаха през пробития отвор и за пореден път заслизаха надолу по тунела. Топлият въздух от станцията ги удари в лицата.
Мат се питаше дали Петков е готов. Адмиралът не бе споделил плановете си. „Доведи Крейг вътре“ — това бе целта на мисията му. Останалото Петков сам щеше да свърши. Но какво се надяваше да постигне? Руският контингент бе по-малоброен и по-зле въоръжен.
Мат водеше групата. Осветлението отново работеше. Явно някой бе намерил резервни бушони и бе пуснал тока на първото ниво. Беше прекалено светло. Кръвта по пода изпъкваше на ярки червени петна. Покрай една от стените бяха наредени телата на загиналите. Масите бяха избутани настрани.
В центъра на помещението, недалеч от спиралната стълба, стоеше Петков. Асансьорът бе вдигнат от долните нива. Руският адмирал бе стъпил с единия крак на платформата.
— Добре дошли! — студено каза той.
Премести се изцяло върху платформата. Там имаше и някакво странно устройство. Титаниева сфера, поставена на триножник. През централната и част примигваха малки сини лампички. Макар и без никакви обозначения, самият и вид сякаш казваше: бомба.
Мат внезапно изпита неприятното усещане, че новооткритият му съюзник не е такъв, какъвто би му се искало. Сега пък каква игра се играеше?
Внезапно чу тропот на крака. Извърна се рязко. Още петима войници от „Делта Форс“ нахлуха в помещението. Изглежда нито една от страните не смяташе да спазва примирието.
Мат се изненада, въпреки че не би трябвало.
Петков остана невъзмутим и непредвидим. Не помръдна от мястото си.
— Рискувате мисията си — най-сетне проговори той. — При една моя дума или при смъртта ми образците ще бъдат унищожени.
Крейг пристъпи до Мат и взе момчето от ръцете му. Маки стреснато извика.
— Това е всичко, което ми трябва — каза той и вдигна детето във въздуха.
— Исследовательский субъект.
Джени бе така мила да прочете още някои откъси от дневника на баща ви, докато пътувахме насам. Изглежда хормонът остава активен у съживения образец в продължение на цяла седмица. С неговите бележки и с момчето ще извлечем хормона и сами. Онова, което имате, е безполезно. Но въпреки това ще ви направя предложение — вашия живот в замяна на образците. Офертата е валидна точно една минута.
— Благодаря за великодушието — отвърна Петков, — но тази минута не ми трябва.
Експлозията разтърси нивото, разлюля пода и разхвърля хората на различни страни. За тях се издигнаха гъсти кълба дим. Мат се строполи на купчина до Джени. Бързо се обърна назад.
Изходът към повърхността бе изчезнал. Ледените късове бяха хлътнали надолу, блокираха коридора и се бяха изсипали дори в нивото. Изправи се на крака. Ушите му пищяха. Крейг и онова, което бе останало от екипа на „Делта Форс“, се мъчеха да станат от пода. Двама от тях бяха мъртви, смазани от падналия лед.
Светлините примигваха. От гъстия дим всички кашляха неудържимо.
Мат погледна към стълбата. Петков бе изчезнал надолу. Отмести поглед към Крейг.
Беше се оказал в капан, погребан под леда заедно с двама побъркани мъже.
Погледна титаниевата сфера, оставена на платформата на асансьора. Сините светлинки все така примигваха и обикаляха по екватора и.
Не предвещаваха нищо добро.
20:15
Под леда…
Аманда бе клекнала до капитан Грег Пери на борда на „Полярен страж“. Двамата наблюдаваха монитора на „Дълбочинно око“. Останалите се бяха скупчили отзад. Някои гледаха екрана, други се взираха навън през лексановото око на подводницата.
Грег отпусна ръка на коляното и. Повече нямаше да и позволи да се отдалечи и на крачка от него… и тя
