Мат лежеше, оплел се плътно с Джени, притиснати в тъмнината между дюшеците.
Миг преди това бяха стигнали до повърхността. Двамата останаха за един дълъг миг в безтегловност, сякаш летяха. После отново започнаха да падат.
Сблъсъкът ги захвърли обратно към койката. Паднаха в нея на купчина.
Откъм останалите се разнесоха викове. Подводницата се въртеше и люлееше.
Мат се измъкна и и помогна да стане от гнездото им. Краката не го държаха — или това се дължеше на люлеенето на подводницата? Хвана се с една ръка за леглото.
— Какво стана?
Ковал ски почеса главата си с фенерчето.
— Би трябвало да сме мъртви. Размазани.
Звучеше странно разочарован — вярата му във физическите закони на плаваемостта и леда току-що се беше сринала.
— Аз лично не се оплаквам. — Подводницата постепенно се укроти и Мат отново стъпи стабилно. — Да видим къде сме.
Хванал здраво ръката на Джени, той поведе групата към централната част на подводницата. Вътрешният люк не бе заключен. Отвори се внезапно, изливайки вода върху Ковалски.
— Мамка му! — изруга той. — Защо все аз се накисвам?
Мат се изкатери по стълбата към върха на кулата и освободи горния люк. Той се отвори с метален звън. Отгоре нахлу студен въздух. Никога не бе усещал нещо по-прекрасно.
Изкачи се на подвижния мостик, за да направи място на останалите. Ахна при гледката наоколо.
Бурята бе отминала. Лунната светлина превръщаше света в сребро.
Но не твърдо сребро.
Подводницата се олюляваше в море от киша. От люлеенето и се образуваха вълнички. На стотина метра от тях те се разбиваха в бряг от солиден лед. Той отбелязваше границата между два свята — на леда и на кишата.
Огромна черна дупка разделяше световете.
Джени се приближи до него и ръката и отново се озова в неговата.
— Какво е станало?
— „Поларис“ направи онова, за което е била предназначена — каза той и посочи огромното море от киша и натрошен лед.
— Но само наполовина. Изглежда другата половина от конфигурацията не се е задействала.
— Да не би да е дело на „Полярен страж“? Мат сви рамене.
— Че кой друг?
— „Полярен страж“ — като ехо повтори Ковалски.
Мат го погледна. Сочеше към покритото с киша море. Черно туловище се издигна нагоре, разбутвайки леда. Голямото светещо око на подводницата гледаше към тях, сякаш бе изненадано да ги види живи.
Мат дръпна Джени до себе си и я прегърна. Осъзна, че двамата отново са едно цяло.
Трябваше да признае, че това го изненада.
Епилог
Една година по-късно, 14 май, 06:43
Планински масив Брукс, Аляска
Беше отвратително рано.
Мат се зарови под стария юрган, твърдо решен да не се отказва от топлината му. Въпреки че вече бе пролет, утрините във високите части на Аляска бяха студени като всяка зима в Средния Запад. Затърси най-топлото място в леглото, точно до голото тяло на жена си.
Изтегна се до нея, прилепи се до тялото и, подуши шията и и я погали с крак.
— Снощи имахме меден месец — промърмори тя във възглавницата си.
Той изръмжа недоволно, но не беше в състояние да прикрие усмивката си. Не бе престанал да се хили подобно на влюбен до уши тийнейджър от вчера следобед, когато изрече клетвата си на брега на реката. Церемонията бе съвсем скромна. Присъстваха само няколко приятели и роднини.
Аманда и Грег, също младоженци, бяха долетели дотук. Капитан Пери бе награден за героичната си постъпка на север. Макар че половината от полярната шапка бе унищожена от „Поларис“, другата половина остана здрава благодарение на неговите усилия и на съобразителността на Аманда да използва сонара на „Дълбочинно око“.
Пораженията бяха значителни, но не и непоправими. И без това всяка година през лятото половината от полярната шапка се стопяваше, но през зимата се възстановяваше, доказвайки по този начин забележителната жизненост на Земята. Същото се бе повторило и тогава. През изминалата година полярната шапка се бе възстановила и отново се простираше непокътната над Северния океан.
Излекуването на две правителства обаче — на Русия и на Съединените щати — не бе нито лесно, нито така бързо. По коридорите на властта в Москва и Вашингтон голямата метла все още вилнееше. Изслушванията в Конгреса, разследванията и делата във военния съд продължаваха. Но дори и тази бъркотия щеше в крайна сметка да отшуми и да замръзне.
Мат само се надяваше, че в крайна сметка от всичко това ще излезе нещо добро.
За случилото се на север не се разбра нищо. Схемите и техническите характеристики на конфигурацията „Поларис“ така и не бяха намерени — адмирал Петков ги бе унищожил още преди да напусне пристанището. Гренделите също бяха изчезнали завинаги, изтрити от лицето на земята от ядрения взрив.
В крайна сметка войната бе завършила без резултат.
Е, почти…
От всекидневната отново се разнесе смях. Бе звънлив и пълен с радост, какъвто може да бъде само смехът на едно дете. Именно той бе събудил Мат от краткия му сън.
Този път Джени се размърда.
— Маки е станал.
От съседната стая се чуваше и дрънчене на канчета и чинии. Мат се отви, готов да извика за малко тишина и спокойствие. Но усети миризмата. Вдиша дълбоко и въздъхна.
— Кафе… не играят честно. Джени се обърна и седна в леглото.
— Май е по-добре да ставаме.
Мат се облегна на лакът. Гледаше новата си жена, която сякаш се къпеше в слънчевите лъчи, нахлуващи през прозореца. Чувстваше се най-щастливият мъж в целия проклет свят.
Отново се разнесе детски кикот и смях.
Джени се усмихна. От старата мъка не бе останала нито следа. И двамата виждаха колко е хубаво в дома отново да се чува смях.
Навлякоха дрехи и тръгнаха към вратата на спалнята. Мат отвори и и направи път, после и той излезе.
В средата на дневната Маки си играеше с Бейн. Едрият вълк лежеше по гръб, оголил корем. Момчето го галеше, но когато стигаше до определено място, задните крака на Бейн рефлексивно трепваха. Това предизвикваше поредния изблик на смях.
Мат се усмихна на простичкото удоволствие. Момче и куче.
— О, станали сте! — разнесе се глас от кухнята. Беше Белинда Хейдън.
— Къде е мъжът ти? — попита Мат.
— Бени и Джон излязоха преди час с въдиците.
Маки стана и отиде до кухнята.
— Мамо — започна той на инуитски, — мога ли да си взема „Поп-Тарт“?
Втората част от изречението бе на английски. Научаваше езика бързо.
— След като си изядеш ядките, миличък — твърдо отвърна Белинда.
