Маки се нацупи леко и тръгна обратно към Бейн.
Мат го проследи с поглед. След изпитанието преди година двамата с Джени искаха да го осиновят, но между тях имаше много неща, които първо трябваше да се излекуват. Не беше времето да се заемат с отглеждане на толкова травмирано дете.
Откриха обаче идеалното семейство за него — Бени и Белинда. Джени бе разказала на Мат за спонтанния аборт и безплодието на Белинда. Двамата имаха достатъчно любов и за десет деца. Ако изобщо имаше хора, които да помогнат на момчето да се възстанови и да израсне нормално, това бяха те.
Загледа се в Джени. Те самите можеха да имат деца. Вече го бяха обсъждали тихичко помежду си, шепнейки в нощта, споделяйки надеждите си под завивките.
Все още имаше достатъчно време за всички.
— Чичо Мат — извика Маки. — Бейн също иска „Поп-Тарт“.
Мат се разсмя. Джени му се усмихна. Усмихна се и на двамата.
Вгледа се в ясните и очи.
Наистина бе най-щастливият мъж на света.
06:55
Под леда…
Камерата лежеше на океанското дъно, пълна с вода и напукана. Самотният обитател бе замръзнала буца от кост и втвърдена тъкан. Нямаше никаква светлина. Никакъв звук.
Никой не можеше да чуе писъците в главата му.
Еликсирът бе подействал, бе го запазил и го защитаваше. Но имаше и един страничен ефект, който не бе очаквал. Ужасен, чудовищен страничен ефект. Едва сега разбираше защо руските учени бяха прекарали години в изучаването на седативи и сънотворни. Сънотворни. Това изследване не е било помощно, а решаващо за потискането на жизнените функции.
Защото състоянието, което причиняваше еликсирът, не беше сън.
Съзнанието оставаше — също замразено, но непокътнато. Сънят му бе отказан.
Крещеше отново и отново, но дори сам не се чуваше. Глух, ням, сляп.
И въпреки това тялото му оставаше запазено завинаги. Дълбоко в черните дълбини на Северния океан една-единствена мисъл оставаше, докато лудостта поглъщаше онова, което бе останало от него.
„Колко? Колко дълга е вечността?“
Бележка на автора
През последните години много пъти са ми задавали въпроса къде лежи границата между истина и измислица в книгите ми. Затова реших, че може би ще бъде интересно тук, на последните страници на „Айсбергът на смъртта“, да споделя част от детайлите.
Да започнем от самото начало. Романът започва с измислена вестникарска статия за изчезването на жителите на инуитско село при езерото Анджикуни. Подробностите около внезапното и мистериозно изчезване на племето са базирани на действителен случай. Разбира се, съдбата на нещастниците е плод на въображението ми. Същото може да се каже за участта на моряците от „Джинет“ през 1881 г. Трагедията е съвсем истинска, но съдбата на екипажа от третата спасителна лодка е чиста измислица.
Колкото до заплахата, представена от конфигурацията „Поларис“, сценарият се базира на действително съществуваща научна теория, но хармоничното устройство с форма на звезда е мое собствено изобретение. Предполагаемият ефект от унищожаването на северната полярна шапка — началото на нова ледникова епоха — се основава на прогнози на водещи специалисти, занимаващи се с Арктика.
Така нареченият вид „грендели“ също е смесица между истина и измислица. Открити са вкаменели останки на представители на вида Ambulocetus natans, известен също и като ходещ кит. Биологичният куриоз, наричан арктическа дървесна жаба, също е факт. Тези странни същества действително замръзват като камък през зимните месеци и се съживяват, когато се затоплят. Кен Стори от университета в Карлентън действително е изследвал механизма на тази чудодейна адаптация. Ролята на обикновената захар в този процес на „потискане на жизнените процеси“ е също истинска, както и изненадващият факт за генетичния му механизъма именно, че тези гени съществуват у всички гръбначни. Просто смесих тези факти и видове и така се получиха гренделите.
И накрая, кратък коментар върху един въпрос, който сигурно е най-труден за вярване — възможно ли е Съединените щати и Русия действително да бъдат въвлечени в нещо толкова отвратително като експерименти върху хора? В романа адмирал Петков споменава случаи, базирани на исторически факти, но дори той едва докосва истината. Затова, като предупреждение, позволете ми да завърша тази книга с един непълен списък на злоупотреби, събран и публикуван от „Хелт Хюз Нетуърк“ (www.healthnewsnet.com):
[1932] Започва изследването върху сифилис в Тускеги. На двеста чернокожи мъже, заразени с болестта, не им е било съобщено за нея, било им е отказано лечение и действително са били използвани като опитни зайци. Всички до един са умрели от болестта.
[1935] Инцидентът Пелагра. След като милиони хора умират от пелагра в продължение на две десетилетия, Американската служба по здравеопазване най-сетне предприема действия за ограничаване на болестта. Директорът на службата признава, че най-малко от двадесет години била известна причината за болестта — недостиг на ниацин11, но не били взети мерки, тъй като по-голямата част от смъртните случаи били сред бедното чернокожо население.
[1940] Четиристотин затворници в Чикаго са заразени с малария, за да се проверят ефектите от нови експериментални лекарства. По-късно на Нюрнбергския процес нацистките лекари използват това американско проучване, за да защитят своите.
[1945] Начало на проекта „Кламер“. Министерството на външните работи, военното разузнаване и ЦРУ привличат нацистки учени и им предлагат имунитет и нова идентичност, при условие че работят по свръхсекретни правителствени проекти.
[1947] ЦРУ започва да изпробва ЛСД като потенциално оръжие. За опитите със или без тяхното знание са използвани както военни, така и цивилни.
[1950] В експеримент, с цел да се провери колко податлив е един град на биологична атака, Военноморските сили разпръскват от кораби облаци от бактерии над Сан Франциско. Голяма част от жителите се разболяват и проявяват симптоми, близки до тези на пневмонията.
[1956] Американските военни разпръскват заразени с жълта треска комари над Савана, Джорджия, и Ейвън Парк, Флорида. След всеки тест в заразените места са изпращани военни специалисти, които се представяли за служители на здравеопазването и изследвали жертвите.
[1965] Върху затворниците в щатския затвор Холмсбърг във Филаделфия се прилага диоксин — високотоксичен химически компонент на използвания във Виетнам „Ейджънт ориндж“. По-късно голяма част от тях развиват ракови заболявания.
[1966] Американските военни разпръскват варианта niger на Bacillus subtilis в нюйоркското метро. Повече от един милион цивилни граждани биват заразени, когато военните специалисти пускат пълни с бактерии стъкленици във вентилационните шахти.
[1990] На над 1500 шестмесечни бебета с латиноамерикански и афроамерикански произход в Лос Анжелис се прави „експериментална“ ваксина срещу дребна шарка, която никога не е била одобрявана за употреба на територията на САЩ. По-късно Центърът за контрол и профилактика на заболяванията признава, че родителите не са били информирани, че инжектираната на децата им ваксина е била експериментална.
[1994] Сенаторът Джон Рокфелер публикува доклад, според който в продължение на най-малко петдесет години Министерството на отбраната е използвало стотици хиляди военни за експерименти и ги е излагало преднамерено на опасни субстанции.
[1995] Американското правителство признава, че е предлагало на японски военнопрестъпници и учени, извършвали медицински експерименти върху хора, заплати и имунитет от преследване в замяна на участие в проекти за разработка на биологически оръжия.
[1995] Доктор Гарт Никълсън разкрива, че биологичните агенти, използвани във Войната в залива, са
