търсеше истината за съдбата на баща си, интересът на Виктор към Арктика пос-тоянно растеше. Това обсебване и дълбоко потисканият гняв направляваха кариерата му и доведоха до безапелационното му издигане в подводния флот на Съветския съюз до поста началник-щаб на Военноморския комплекс Североморск.
Въпреки успешната си кариера той никога не бе забравил как баща му бе изтръгнат от семейството си. Продължаваше да вижда майка си, висяща на своята бесилка. Върховете на пръстите и почти докосваха голия паркет на стаята.
— Сър? — лейтенантът пристъпи от крак на крак и го върна в настоящето. Гласът му трепереше, очевидно младежът се ужасяваше от мисълта да обезпокои Белия призрак.
— Ние… получихме кодирано съобщение, маркирано като спешно и предназначено лично за вас.
Виктор затвори книгата, прокара пръст по кожената подвързия и протегна ръка към лейтенанта. Очакваше съобщението. „Дракон“ се бе вдигнал до перископска дълбочина преди половин час и бе издигнал антените си през една пукнатина в леда, за да изпрати докладите и да получи новините.
Мъжът с облекчение му подаде металната папка. Виктор се подписа и я взе.
— Свободен сте, лейтенант. Ако се наложи да изпратя отговор, ще се обадя на мостика.
— Слушам, сър — офицерът се завъртя кръгом и излезе.
Виктор отвори папката. Отгоре се мъдреше щампата „ЛИЧНО ЗА КОМАНДВАЩИЯ ФЛОТА“. Останалото бе кодирано. Въздъхна и започна разшифроването. Подател бе генерал-полковник Йерген Ченко, от дирекцията на ФСБ — Федералната служба за безопасност, една от наследниците на бившето КГБ. „Старата песен на нов глас“, кисело си помисли той. Съобщението идваше от щаб-квартирата им в Лубянка.
СПЕШНО!
ОТ: ФЕДЕРАЛНА СЛУЖБА ЗА БЕЗОПАСНОСТ (ФСШ;
ДО: ДРАКОН
//ТЕКСТ//
ИЗХ № ЛУБЯНКА 76-453А ОТ 8 АПР. ОТН. КООРДИНАТИ НА РАЗГРЪЩАНЕ/СРЕЩА
СТРОГО СЕКРЕТНО!
ЛИЧНО ДО КОМАНДВАЩИЯ ФЛОТА
ЗАБ./
(1) ПОСЛЕДНИТЕ ДАННИ ОТ РАЗУЗНАВАНЕТО ПОТВЪРЖДАВАТ, ЧЕ КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОПЕРАЦИЯ ПРОДЪЛЖАВА. ДЕЛТА ФОРС МОБИЛИЗИРАНИ. КОНТРОЛИРАЩИЯТ ОПЕРАЦИЯТА ИДЕНТИФИЦИРАН И ПОТВЪРДЕН. ВЗЕТИ СА КОНТРАМЕРКИ, КООРДИНИРАНИ СЪС СПЕЦ. Ч. ЛЕОПАРД.
(2) ДРЕЙФАЩА СТАНЦИЯ ОМЕГА ПОТВЪРДЕНА КАТО ЦЕЛ НОМЕР ЕДНО. КООРДИНАТИ АЛФА ЧЕТИРИ ДВЕ ТОЧКА ШЕСТ ЧЕРТА ТРИ ЕДНО ТОЧКА ДВЕ, КАРТЕН ЛИСТ 2-ЕДНО.
(3) НА „ДРАКОН“ СЕ ЗАПОВЯДВА ДА СЕ ПРИБЛИЖИ БЕЗШУМНО ДО ЦЕЛТА, ДОКАТО НЕ БЪДЕ ПРЕДАДЕН КОД МЪЛНИЯ.
(4) ИЗПРАЩАНЕТО НА КОДА ОПРЕДЕЛЕНО ЗА 0800.
(5) НОВИНИ ОТ РАЗУЗНАВАНЕТО ЩЕ БЪДАТ ПРЕДАДЕНИ ЗАЕДНО С КОДА.
(6) ГЕН. — ПОЛК. ЧЕНКО.
ТЕКСТ
Виктор приключи с разшифроването и се намръщи.
Съобщението бе ясно и в него нямаше нищо изненадващо. Целта и времето на атаката бяха установени и потвърдени — Дрейфаща станция „Омега“, утре сутринта. И очевидно Вашингтон знаеше какво се готви около старата полярна база.
Но както бе типично за Ченко, между редовете се криеше допълнителна информация.
„Делта Форс“ мобилизирани.
Простото твърдение оставяше много неизказани неща. Американските „Делта Форс“ бяха най- секретната от техните специални части и когато влизаха в действие, бяха недосегаеми от закона. Попаднали в зоната на действие, екипите на „Делта Форс“ бяха напълно автономни и се надзираваха единствено от „контролиращ операцията“, който можеше да бъде някой високопоставен военен или човек със значителна власт в правителството.
С Разгръщането на „Делта Форс“ правилата на предстоящия сблъсък ставаха ясни и за двете страни. Бъдещата малка война никога нямаше да се отрази в медиите. Щеше да е тайна. Независимо от изхода и светът така и нямаше да узнае какво се е случило. И двете страни разбираха прекрасно това и с действията си приемаха правилата.
Някъде сред полярната шапка имаше съкровище за спечелване, но и тайна, която трябваше да бъде погребана. И двете правителства смятаха да излязат победители.
Тежко на озовалите се помежду им!
Такива тайни сблъсъци не бяха нещо ново. Въпреки при видното сътрудничество между Съединените щати и Русия зад закритите врати политиците си оставаха побъркани и отмъстителни както винаги. В съвременния нов свят едната ръка дружески махаше, докато другата криеше нож.
Виктор до болка познаваше тази игра. Беше истински експерт в нейните стратегеми и измамни ходове. В противен случай нямаше да бъде там, където се намираше в момента.
Затвори папката и се изправи. Приближи шестте титаниеви сандъка на пода. Всеки от тях бе с дължина половин метър. Отгоре с кирилски букви бяха отпечатани инициалите на Института за арктически и антарктически изследвания в Петербург. Никой — дори Москва — не знаеше какво има в тях.
Виктор присви очи и погледът му спря върху символа, изобразен под инициалите. Трилистно изображение, познато на целия свят.
Ядрена опасност…
Докосна го.
Смяташе да спечели тази игра.
Във въздуха
8 април, 14:42
Над планините Брукс
4. Дженифър Аратук провери скоростта и посоката. Правеше всичко възможно да не обръща внимание на чесната, която се спускаше в небето към нея. Не и беше лесно — още повече когато Мат се бе навел напред на седалката си и бе залепил нос в стъклото на кабината.
— Заобикалят ни! — извика той.
„Добро утро!“ Рязко наклони самолета на една страна и го насочи в другата посока. Докато завиваха, видя дома си. Уцеленият склад все още димеше, а кучетата бягаха в кръг и продължаваха беззвучно да лаят. Сърцето и се късаше за приятелите и. Щеше да им се наложи да се погрижат сами за себе си, докато се върне или не изпрати някого да се пог-рижи за тях.
Първо обаче трябваше да оцелее заедно с останалите.
Докато прелиташе над покритите със сняг върхове на дър-ветата, за момент й се стори, че минава през порой от гра-душка. Кабината се разтресе.
Бейн излая от мястото си.
— Стрелят по нас! — извика Крейг, закопчан в седалката до баща и.
Джени погледна дясното крило. Гладката му повърхност е нарушена от дупки. „Мамка им!“ Дръпна ръчката и даде газ. Маневреният самолет рязко полетя нагоре, като бързо набираше височина.
До нея Мат сграбчи дръжките на креслото си, за да се задържи на място.
— Закопчай се — заповяда му тя.
Той забързано преметна колана си, като същевременно извиваше врат в опит да открие чесната. Другият самолет излизаше от пикирането си и се мъчеше да ги догони.
— Дръжте се! — предупреди тя, докато прелитаха над хребета в края на долината. Не можеше да позволи другият самолет да се окаже отново над тях, но също така знаеше, че нейният не е толкова бърз.
