отнело осем месеца.
— Какво го е причинило?
— Според баща ми мъзгата на дървото яга.
— Яга значи… — повтори с кимане Кели.
— Няма защо да се учудваме, че бан-али боготворят това дърво — отбеляза Коуве.
— Какво представлява дървото яга? — попита Дзейн от един ъгъл, като за пръв път показа интерес към разговора.
Коуве ги информира за видяното от него и от Кели в болничната хралупа на гигантското праисторическо дърво.
— Раните на Франк зараснаха почти мигновено — съобщи им той.
— И това не е всичко — добави Кели, като се настани по-близо до монитора. — През целия следобед следях състоянието на червените му кръвни телца с хематокритова тръба. Равнището им се увеличава главоломно, сякаш нещо стимулира костния му мозък да произвежда много кръвни телца на мястото на изгубените. При това с фантастична скорост. Никога досега не бях виждала подобна реакция.
Натан отвори още един файл.
— Обяснението се крие в мъзгата. Групата на баща ми успяла да я дестилира и да и направи анализ с помощта на хартиен хроматограф. Установили, че както мъзгата на копаловото дърво е богата на въглехидрати, така мъзгата на дървото яга е богата на белтъчини.
— На белтъчини? — изуми се Кели.
— Причинителят на заболяването не беше ли някакъв белтък? — попита Мани. Кели кимна утвърдително.
— Да, прион. Белтък със силни мутагенни свойства — поясни и се обърна към Мани: — Ти май каза, че имаш някаква теория за пираните и скакалците?
— Според мен и те са зависими от дървото яга. Скакалците живеят в кората му, в образувания, наподобяващи гнезда на оси. А пък развъдникът на пираните представлява езерце, обградено от корените на дървото. В него капе мъзга. Струва ми се, че именно тя предизвиква мутациите им, докато са още в ранна фаза на развитие.
— Баща ми също изказва подобно предположение — въздъхна тихо Натан. Всъщност в компютъра имаше много файлове, посветени именно на тази тема. Натан просто не бе разполагал с достатъчно време, за да ги прочете.
— А гигантските котки и каймани? — попита Ана.
— Предполагам, че и те са резултат на целенасочени мутации — продължи Мани. — Навярно са били предизвикани преди много поколения, като сега тези огромни зверове могат да се възпроизвеждат в този си вид сами, без да се нуждаят от помощта на мъзгата.
— Защо в такъв случай не напускат района? — зададе пореден въпрос Ана.
— Възможно е тук да ги задържа някакъв заложен в тях биологичен ограничител.
— Да не би да искаш да кажеш, че дървото съзнателно е създало тези видове? — каза подигравателно Дзейн.
— Знае ли човек? Може би става дума не за съзнание, а за еволюционен натиск.
— Това е невъзможно — оспори Дзейн и поклати глава.
— Не бих казал. Подобни явления вече са ни известни. Мравешкото дърво например.
Натан си спомни как мравките бяха нападнали сержант Костос. Спомни си, че стъблото и клоните на дървото бяха кухи, за да могат да приютят мравешката колония, и отгоре на това я хранеха със своята мъзга. В замяна мравките защищаваха с все сили дома си от посегателствата на растения и животни. Започна да разбира накъде биеше Мани. Сходството определено бе налице.
— В случая сме свидетели на симбиоза между растения и животни — продължи Мани. — Създали са помежду си сложни взаимоотношения, при които си помагат взаимно.
В разговора се намеси Карера, застанала на пост до прозореца. Зад гърба й бавно залязваше слънцето.
— Има ли значение как са се появили тези животни? Можем ли да разберем как да ги избегнем, ако ни се наложи да си пробиваме път през долината?
Натан отговори на въпроса й.
— Тези същества могат да бъдат контролирани.
— Как?
Той махна към лаптопа.
— На баща ми му трябвали години, за да научи тайните на бан-али. Племето успяло да създаде прахообразни вещества, които могат при необходимост да привличат или да отблъскват тези същества. Това го видяхме при скакалците, но то може да се направи и с пираните. Чрез химически вещества, разтворени във водата, тези иначе кротки животни могат да станат крайно агресивни. Баща ми смята, че става дума за някаква хормонална съставка, която кара пираните да напуснат територията си и да нападат безразборно.
— Извадихме късмет, че успяхме да изтребим толкова много възрастни екземпляри за кратко време — внесе успокоение Мани. — Докато израснат нови попълнения, ще мине време. Това е едно от неудобствата на биологичните отбранителни системи.
— Може би именно поради това бан-али поддържат в готовност няколко различни вида такива същества — досети се Карера. — За да разполагат непрекъснато с резерви.
— Права си, разбира се. Трябваше да съобразя — упрекна се Мани.
— Какво ще кажеш за гигантските каймани и котки? — додаде Карера към Натан.
— Часовои са, както предположихме. Функцията им е да защищават периметъра. Охраняват пътищата, по които може да се проникне в сърцето на територията им. Дори и ягуарите обаче могат да бъдат укротени, ако покриеш тялото си с разтвор от един черен прах. С помощта на този разтвор бан-али се движат безпрепятствено сред тях. Предполагам, че, подобно на изпражненията на кайман, този състав действа като репелент на гигантските котки.
— Значи боята върху тялото на нашия водач не е имала само камуфлажна функция — отбеляза Мани.
— Как можем да се снабдим с този репелент? — попита Костос. — Как се получава?
— Получава се от дървото — осведоми ги Коуве. През цялото времетраене на разговора не бе помръднал. Само пребледнявате все повече и повече.
Натан бе изненадан от бързия отговор на професора. — Наистина е така. Получава се от кората и листата на дървото. Как се сети?
— Всичко тук е свързано с това праисторическо дърво. Мани бе прав, когато го оприличи на мравешкото дърво. Греши обаче в предположението си относно неговите мравки.
— Какво искаш да кажеш? — озадачи се Мани.
— Мутиралите животни са просто биологични оръдия, които дървото доставя на истинските си работници. Това са бан-али. — Всички мълчаха. Коуве продължи: — Тук именно индианците изпълняват ролята на мравките войници. Дървото неслучайно е назовано „яга“ — местната дума за майка. Дърво, което ражда, което се грижи за теб. Преди безброй поколения, може би още при мигрирането на човека в Южна Америка, племето е попаднало на дървото. Останало е изумено от забележителните му лечебни свойства и е допуснало да изпадне в подчинение от него. Превърнали са се в бан-и, в роби. Сега се намират в сложна система от отношения на взаимна зависимост.
На Натан му стана много неприятно от това сравнение. Човешки същества, използвани като мравки.
— Тази гора е праисторическа — развиваше хипотезата си професорът. — Нищо чудно да съществува още от времената на Пангея6, когато Южна Америка и Африка са били части от един континент.
Вероятно това дърво вече е съществувало, когато хората започнали да се придвижват на два крака. По цял свят съществуват стотици митове за подобни дървета. Дървета, които полагат майчински грижи за теб. Едва ли това е била първата подобна среща.
Всички се умислиха. Натан прецени, че дори баща му не бе екстраполирал историята на дървото по този
