Никой не възрази. Дори и да бяха безполезни усилията им, поне нямаше да имат време да се замислят за ужасите, криещи се в древната долина.
Коуве се изправи.
— Е, аз ще тръгвам. Ще се опитам да си поговоря с Дакий, докато е сам.
— Ще дойда с теб — пожела Натан.
— А пък аз ще отида да проверя как е Франк, преди да е станало съвсем тъмно — заяви Кели.
Тримата излязоха от общото помещение и се запътиха към стълбата. Слънцето вече почти се бе скрило. Над долината като тъмен облак бе започнал да се спуща здрач.
Спуснаха се мълчаливо по стълбата. Всеки си мислеше за свои работи. Натан достигна пръв земята и помогна на Коуве и Кели да слязат. Тортор се доближи и подуши Натан. Той разсеяно почеса ягуара зад ухото.
На няколко метра от тях бе застанал индианецът на име Дакий.
Коуве тръгна към него.
Кели отправи поглед към дървото яга. Най-високите му клони все още бяха облени от слънчева светлина. Натан забеляза, че погледът на Кели издава умора.
— Ако ме изчакаш малко, ще те придружа — предложи той.
— Благодаря, не е необходимо. Нищо ми няма. Взех една портативна радиостанция от военните. Ти по- добре си почини.
— Но…
Тя му отвърна с уморен и тъжен поглед.
— Няма да се бавя дълго. Просто трябва да остана няколко минути насаме с брат си.
В отговор Натан кимна с разбиране. Бе сигурен, че бан-али няма да и сторят зло. Не искаше обаче да я оставя насаме с мъката и. Първо, дъщеря и, а сега и брат и… На лицето й бе изписано страдание. Тя отиде до него и стисна ръката му.
— Благодаря ти за подкрепата все пак — прошепна и се запъти към дървото.
Коуве вече бе запалил лулата си и разговаряше с Дакий. Натан потупа Тортор по хълбока и отиде при тях. Коуве се обърна към него.
— Имаш ли снимка на баща си?
— Да, в портфейла си.
— Можеш ли да я покажеш на Дакий? След четири години, прекарани с баща ти, тези индианци би трябвало да са запознати с фотографиите.
Натан повдигна рамене и извади кожения си портфейл. Извади снимка на баща си, обграден от деца в селище на яномамо.
Коуве я показа на Дакий.
Индианецът отметна глава и погледна снимката с широко разтворени очи.
— Керл — каза и потупа снимката с пръст.
— Точно така, Карл — потвърди Коуве. — Какво се случи с него? — попита и повтори въпроса си на яномамо.
Дакий не го разбра веднага. Бяха необходими още няколко реплики, за да се формулира въпросът. Дакий енергично поклати глава и последва оживен диалог на няколко различни диалекта. Двамата разговаряха много бързо и Натан не успя да проследи думите им. След малко Коуве се обърна към него:
— Останалите са били убити. Джерълд успял да избяга от преследвачите. Вероятно опитът му от службата в специалните части му е помогнал да се измъкне.
— А баща ми?
Дакий вероятно разбра думата, Приведе се към фотографията и погледна Натан.
— Ти си син? Ти си човек-син? Натан кимна утвърдително.
Дакий потупа Натан по рамото и се усмихна.
— Син на вишва. Много хубаво. Натан се озадачи и погледна Коуве.
— Вишва означава „шаман“. Баща ти с неговите знания очевидно е бил възприет като шаман.
— Какво се е случило с него?
От устата на Коуве отново се изля смесица от опростен английски и яномамо. Натан отново не разбра нищо.
— Керл? — Дакий отметна глава назад и гордо се ухили. — Мой брат тешари-рин върна Керл под сянката на яга. Беше добре.
— Следотърсачите са го върнали тук?
Коуве продължи да извлича информация от събеседника си. Дакий говореше бързо и Натан не можеше да следи разговора. Най-после професорът се обърна към Натан. Лицето му бе мрачно.
— Какво ти каза?
— Доколкото ми е по силите да схвана думите му, баща ти действително е бил докаран тук. Жив или мъртъв, така и не разбрах. После заради неговото престъпление и в качеството му на вишва му е била сторена голяма чест.
— Каква?
— Бил е отведен при яга и корените й били захранени с тялото му.
— Захранил корените й?
— По моему иска да каже, че тялото му е било използвано като тор.
Натан насмалко не изгуби съзнание. Макар и да знаеше, че баща му е мъртъв, това, което чу, му се стори ужасно за възприемане. Баща му се бе опитал да предотврати израждането на племето бан-али от праисторическото дърво, като бе рискувал живота си, а в крайна сметка бил изяден от проклетата твар.
Дакий продължи да тресе главата си и да се хили като глупак.
— Това много хубаво! Керл остава при яга! Наши нар! Натан бе твърде развълнуван, за да запита какво означава последната дума, но Коуве му я преведе:
— Наши нар означава „завинаги“.
Луи бе заел позиция в мрака на джунглата, поставил очила за нощно виждане на лицето си. Слънцето току-що бе залязло и мракът бързо поглъщаше долината. Заедно с хората си бе изчаквал този момент в продължение на часове.
Нямаше да му се наложи да чака още дълго.
Все пак нужно бе да прояви търпение. „Бързай бавно“ — това бе една от неговите максими. Трябваше да приключат с някои последни приготовления, преди да започнат нападението. Продължи да лежи по корем, покрит от папрати. Лицето му бе боядисано с маскировъчна черна боя.
Денят бе наситен със събития. Тази сутрин, само час след изгрев слънце, му се обади неговият агент. Шпионинът му бе все още жив, слава Богу! Агентът го осведоми, че селището на бан-али е разположено в затворена долина, до която може да се стигне единствено през проход в масива от скални хълмове. Това бе чудесно. Всичките му противници щяха да са събрани на едно място.
Единственото препятствие се бе оказала проклетата глутница ягуари. Милата му Цуи обаче успя да открие решение на този досаден проблем. Рано сутринта заедно със специално подбрана група следотърсачи, в която бе включен и неме-цът Брайл, бяха разхвърляли из околността късове отровно месо, съвсем прясно и кървящо. Цуи бе натрила всички парчета месо с ужасна отрова, лишена от вкус и миризма, но убиваща при първото близване. Глутницата, вече настървена от сблъсъка с рейнджърите, не успя да удържи на изкушението. Огромните зверове изпаднаха в блажен сън, от който така и нямаше да се събудят. Няколко от котките, изпълнени с подозрение, не бяха докоснали месото. С помощта на устройства за нощно виждане и на въздушни пушки, заредени с отровни стрели, Цуи и хората й ликвидираха тези последни заинатени ягуари.
Убиха ги безмълвно. След като разчистиха по този начин пътя си, Луи и хората му заеха позиции пред прохода между скалите.
Предстоеше да се свърши една последна работа, за която бе необходимо търпение.
Бързай бавно.
