стълбата.
— За теб е запазено самостоятелно помещение на третия етаж. Намира се вдясно.
— Лека нощ — промълви в отговор Кели, погълната от собствените си грижи, и започна да се катери.
Когато достигна площадката, там нямаше никого. Общото помещение също бе безлюдно. Навярно всички си бяха легнали, изтощени от многото безсънни нощи. Погледна тъмните етажи над нея и се доближи до по-дългата от двете допълнителни стълби. Трети етаж, бе казала редник Карера. Така ми се пада, след като последна се сещам да си запазя стая.
Третият етаж бе разположен доста по-високо от първите два. Изграден върху отделен клон, представляваше обособено жилище, може би предназначено за гости.
Краката я боляха. Започна да се изкачва по високата стълба. Усети, че вятърът се засилва и разклаща стълбата. Листата зашумоляха. Въздухът замириса на дъжд. Луната над главата й бе скрита от тъмни облаци. Кели забърза.
От тази височина видя как надалеч просветна мълния. Последва гръмотевица, глуха като басов барабан. Изведнъж реши, че да живееш върху високо дърво не е кой знае колко умно. Особено когато се намираш в най-високата му част.
Първите дъждовни капки започнаха да падат върху листата. Тя достигна малката горна платформа и се изправи. Вятърът и дъждът бързо се засилиха. В Амазония бурите бяха краткотрайни, но силни, и тази не представляваше изключение. Озова се пред вратите, които водеха към двете стаи на този етаж.
За коя стая й бе казала Карера, че е нейната?
Видя поредната светкавица, образувана сякаш от много малки сърдити копия, последвана от гръм. Дъждът внезапно премина в порой, а вятърът стана много силен. Дъските под краката й се залюляха като дъното на кораб в бурно море.
Без да се смущава от мисълта, че може да събуди някого, Кели бързо се шмугна в по-близкия отвор, като насмалко не се препъна. Бързаше да се окаже на безопасно място.
Стаята бе тъмна. Една светкавица за миг я освети. За щастие в единичната люлка нямаше никого. Вече спокойна, Кели тръгна към нея.
Краката й обаче внезапно докоснаха нещо в мрака. Тя падна на колене и изруга. Присегна и откри нечия раница.
— Кой е тук? — попита глас иззад вратата и на фона й се появи силует.
Кели, все още коленичила, изпита ужас. Чу се гръм и поредната светкавица разкри личността на силуета.
— Натан, ти ли си? — попита Кели смутено. — Аз съм, Кели.
Той бързо отиде до нея и й помогна да стане.
— Какво правиш тук?
Тя отмести мокър кичур коса от лицето си и усети, че цялата пламти, Сигурно ще си помисли, че съм глупачка.
— Май обърках стаята. Извинявай.
— Добре ли си? — попита Натан, без да я пуска. Тя усети топлината на дланите му през мократа си риза.
— Добре съм. Просто се чувствам като глупачка.
— Нямаш основания да се чувстваш така. Тъмно е.
При следващата светкавица тя видя, че той я гледа в очите, Продължиха мълчаливо да се гледат. Най- после Натан проговори:
— Как е Франк?
— Добре е — отвърна тихо тя. Силната гръмотевица я остави с усещането, че светът е много голям, а те са много малки. — Забравих да ти кажа, че съжалявам за случилото се с баща ти.
— Благодаря.
Тази проста дума, изречена тихо, бе изпълнена с болка. Тя неволно се доближи до него, подобна на пеперуда, привлечена от свещ. Пеперуда, която знаеше, че щеше да бъде изгорена, но нямаше избор. Неговата скръб докосна нещо в нея. Здравата стена, която бе изградила около сърцето си, се разпука. Очите й отново се наляха със сълзи и раменете й започнаха да треперят.
— Замълчи — каза й той, въпреки че не бе произнесла още дума. После я придърпа към себе си и я прегърна.
Треперенето премина в плач. От сърцето й внезапно се изляха целият ужас и болка, които се бяха натрупали в него. Краката и отмаляха, но Натан я задържа в прегръдките си и нежно я пусна на пода. Притисна я плътно до себе си. Сърцето му затуптя редом до нейното.
Продължиха да лежат върху пода в центъра на стаята, докато бурята навън бушуваше и разклащаше дърветата с яростта на титан. Най-после тя обърна лицето си към Натан.
Придърпа неговото към себе си и доближи устните му до своите. Усети вкуса на неговите и на своите сълзи. В началото бяха обзети от желание да оцелеят в погълналото ги море от скръб. Когато устните им се докоснаха, това желание премина в жажда. Тя усети как пулсът му се ускори.
За миг той се отдръпна и въздъхна. Стори й се, че очите му искрят в мрака.
— Кели…
— Замълчи — каза тя, като използва неговите думи. Приближи го отново към себе си.
Притиснати в силна прегръдка, отпуснаха се върху пода. Ръцете им съблякоха мокрите дрехи. Крайниците им се преплетоха.
Бурята продължи да бушува, а страстите им се нажежиха до бяло. Скръбта се разсея и изчезна, прогонена от болката и удоволствието от равномерни движения и тихи чувствени изблици. Стаята изведнъж се оказа твърде малка и те се изтърколиха върху площадката пред входа й.
Облаците бяха разкъсвани от светкавици, последвани от гръмотевични тътени. Дъждът обля кожата на голите им тела.
Тя усети горещите устни на Натан върху гърдите си и върху шията си. Притисна се към него със затворени очи, през чиито клепачи виждаше червения проблясък на мълниите. Жадните му устни се впиха в нейните. Тя усети прекрасното напрежение, проникващо в тялото и. Първо, по-бавно, а после, по-бързо. Извика и нейният вик се срещна с неговия. Прозвуча й като светкавица.
Времето спря и за двамата. Престанаха да забелязват света и бурята, но не и себе си.
ЧАСТ ПЕТА
Корен
КОТЕШКИ НОКЪТ
СЕМЕЙСТВО Rubiaceae
РОД Uncaria вид Tomentosa guianensis ПОПУЛЯРНО НАЗВАНИЕ: котешки нокът, саменто.
ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ: кората, корените, листата.
СВОЙСТВА: антибактериално, антиоксидантно, противотуморно, противовъзпалително, антивирално, цитостатично, слабително, диуретично, имуностимулиращо, антимутагенно.
16.
Предателство
Когато Натан се събуди, видя, че е прегърнал голата жена. Очите й вече бяха отворени.
— Добро утро — поздрави я той.
