начин. Това, което чу, го смути.
Сержант Костос премести своята карабина М — 16 на другото си рамо.
— Хайде засега да прекратим уроците по история. Според мен трябва да изработим алтернативен план. Да видим как да се измъкнем оттук, ако не успеем да установим радиовръзка.
— Сержантът е прав — обади се Коуве. — Ти не ни каза всичко, Натан. Каква е била по-нататъшната съдба на баща ти и хората му? Как е успял да избяга Джерълд Кларк?
Натан пое дълбоко въздух и отиде при компютъра. Включи последния запис и започна да чете на глас.
Събрахме достатъчно прах и тази нощ ще се опитаме да избягаме. След всичко, което научихме, трябва да се завърнем в цивилизования свят. Не можем да си позволим да чакаме повече. Ще покрием телата си с черен прах и след залез слънце ще тръгнем. Знаем пътеки, по които лесно ще се скрием от преследвачите и ще напуснем тези земи, но си даваме сметка, че обратният път към света ще бъде труден и опасен. Друг избор, нямаме… Не след раждането. Тази нощ ще направим опит да избягаме и нека Бог да ни е на помощ.
Натан се омести от лаптопа и се обърна към спътниците си:
— Не само Джерълд Кларк, всички се опитали да избягат. Единствено Кларк обаче успял да стигне до цивилизования свят.
— Значи всички са направили опит — промълви Кели.
— Да — потвърди Натан. — Придружавала ги е дори една жена от племето. Опитна следотърсачка на име Елиа. Влюбила се в Кларк и се оженили. Той я взел със себе си.
— Какво се случило с тях? — заинтересува се Ана.
— Това е последният запис. Друго няма.
— Значи не са успели… — отбеляза тъжно Кели. — Само Кларк се е измъкнал.
— За повече подробности бих могъл да се обърна към Дакий — допусна Коуве.
— Кой е Дакий?
— Индианецът, който ни доведе дотук. Поназнайвам езика на бан-али, а и той знае малко английски. Ще се опитам да науча какво е станало с другите, да разбера как са загинали.
Натан кимна утвърдително, макар да не бе убеден, че желае да научи подробности за това.
— Кое обаче ги е накарало да избягат именно в онази нощ? — обади се Мани. — Защо записът създава впечатлението, че не са могли да си позволят да чакат повече?
Натан пое дълбоко въздух.
— Точно по този повод исках да споделя с всички вас. Баща ми стигнал до някои тревожни изводи относно бан-али. Научил нещо, което решил, че трябва на всяка цена да съобщи на света.
— Какво? — попита Коуве. Натан се замисли как да започне.
— Едва след като поживял доста време с бан-али, баща ми започнал да прави обобщения. Забелязал, че това изолирано племе в някои отношения започнало значително да изпреварва останалите индианци от голяма Амазония. Изобретили например лоста и колелото. Някои от къщите дори имат примитивни асансьори, като използват големи камъни за тежести и противотежести. Бил впечатлен и от други достижения, които му се сторили съвсем неуместни за техния начин на живот. Заделил голяма част от времето си за изучаване на начина на мислене на бан-али, както и на начина, по който възпитават децата си. Бил изумен от откритията си.
— А какво се случило по-нататък? — полюбопитства Кели.
— Джерълд Кларк се влюбил в Елиа. Оженили се през втората година на пленничеството. На третата година тя забременяла, а на четвъртата година родила. — Натан спря за миг и огледа спътниците си. — Детето се родило мъртво. Обезобразено от мутации. Както се изразява баща ми, представлявало генетично чудовище.
Кели сякаш се присви от страх. Натан кимна към лаптопа.
— В тези файлове има много повече подробности. Баща ми и лекарят на групата стигнали до ужасяващ извод. Дървото можело да предизвиква мутации не само в низшите видове. С течение на годините започнало да променя самите бан-али. Подобрило познавателните им способности, рефлексите им, дори и зрението им. Външно останали непроменени, но то предприело усъвършенстване на вида. Баща ми предположил, че бан-али започнали да се отдалечават от човешкия род в генетично отношение. Едно от нещата, обособяваши отделните видове, е неспособността им да образуват общо поколение.
— Имаш предвид мъртвороденото дете… — обади се пребледнял Мани. Натан кимна утвърдително.
— Баща ми стигнал до извода, че бан-али били на път да напуснат вида „Хомо сапиенс“, да се обособят като отделен вид.
— Боже мой! — възкликна Кели.
— Именно заради това решили, че трябва да избягат незабавно. За да не допуснат увреждането на човечеството в тази долина.
В продължение на минута всички останаха безмълвни.
— Какво ще правим? — наруши мълчанието Ана с изплашен глас.
— Ще накараме това скапано Джи Пи Ес да заработи — избухна Костос. — След това ще се изнесем по живо, по здраво от това шибано място.
— Междувременно ще трябва да съберем колкото се може повече прах за приготвяне на репелент — добави Карера.
Кели се изкашля и се изправи.
— Всички май забравихме едно нещо. Забравихме болестта, която се разпространява из американския континент. Как да й противодействаме? — тя се обърна към Натан: — В бележките на баща ти говори ли се за някаква заразна болест?
— Не. Като се имат предвид лечебните свойства на дървото яга, всички тук са се радвали на невероятно здраве. Намеква се обаче, че съществува табу. Че нито един от Избраните, разбирай бан-али, не трябва да напуска племето. Над всекиго, който го напусне, и над всички, които той срещне, тегнело проклятие. Баща ми решил, че това е просто мит, който да плаши местните хора.
— Над всекиго, който го напусне, и над всички, които той срещне, тегнело проклятие — повтори Мани. — Та това звучи точно като описание на нашия случай!
— Ако това наистина е вярно, как все пак се е появила тази болест? Кое е изпълнило внезапно тялото на Кларк с тумори? Кое го е направило заразен? — разсъждаваше на глас Кели.
— Допускам, че съществува някаква връзка с лечебната мъзга на дървото — допусна Дзейн. — Може би именно тя не позволява на болестта да се развихря тук. Ще трябва да съберем доста мъзга, преди да си тръгнем.
Кели не обърна внимание на тези думи на Дзейн и продължи съсредоточено:
— Има нещо съществено, което пропускаме… Нещо, което не можем още да проумеем…
Натан остана с усещането, че никой не я чу.
— Може би ще успея да науча от Дакий нещо за съдбата на другите, както и за тази тайнствена болест — успокои я Коуве.
— Добре. Значи засега имаме план за действие — приключи разговора застаналият до вратата сержант Костос. След това възложи задачи на всички. — Олин ще се опита да оправи Джи Пи Ес-а. Призори Коуве и Ана в качеството си на специалисти по индианските въпроси ще започнат да работят като разузнавачи. Трябва да се стремят да съберат колкото се може повече информация. Мани, Карера и аз ще се опитаме да разберем къде е складиран прахът за правене на репелент. Дзейн, Ранд и Кели ще наблюдават Франк и ще имат готовност бързо да го евакуират при необходимост. Когато влезете в дървото, вземете проба от лечебната мъзга.
