на мъзгата му. Обърна внимание на малките сини отпечатъци от длани по коридора. Бяха стотици, големи и малки. Дали всеки отпечатък бе оставен от отделен член на племето? Дали някъде върху тази стена нямаше отпечатък и от дланта на баща му?
— Оттук. — Кели ги поведе към коридора, водещ нагоре. Натан и Дзейн я последваха. По някое време сините отпечатъци от длани изчезнаха.
Натан погледна голите вече стени, а после се извърна към изхода. Нещо го смущаваше, но така и не можеше да разбере точно какво. Нещо не бе наред. Разгледа тръбите от проводяща тъкан, по които водата и хранителните вещества навлизаха в ствола. Тръбите образуваха изящни виещи се линии по стените. В самата основа обаче, там, където коридорът изведнъж свършваше, тръбите вече не се извиваха плавно, а бяха сякаш начупени и назъбени. Преди да успее да ги разгледа по-внимателно, оказаха се в коридора.
— Пътят е дълъг — предупреди Кели. — Болничното помещение е на самия връх, близо до короната на дървото.
Натан я последва. На пръв поглед изглеждаше, че тунелът е прояден от чудовищно насекомо. Когато учеше ботаника, той се запозна старателно с насекомите, увреждащи дърветата, европейски и други. Този тунел обаче не бе прояден от насекоми и бе готов да се обзаложи за това. Бе се образувал естествено, подобно на кухините и коридорите, които можеха да се видят в мравешкото дърво, в резултат на еволюционна адаптация. Това обаче поставяше нов въпрос. Дървото нямаше как да не е столетия по-старо от първите индианци бан-али, озовали се при него. При това положение защо се бе сдобило с тези коридори? Спомни си думите, изречени от Кели по време на вчерашната дискусия. „Пропускаме нещо… Нещо важно…“ Започнаха да преминават покрай отворите, водещи навън. През някои от тях се влизаше направо вкъщи. През други се излизаше върху клони, където къщите бяха построени по-далеч от ствола.
Движещ се зад него, Дзейн говореше по радиото. И при другите групи нямаше произшествия.
Най-после стигнаха до края на коридора и се озоваха в огромното, подобно на пещера, помещение с процепи, пробити високо в стената, за да влиза светлина. Въпреки това помещението тънеше в полумрак.
Кели бързо отиде при брат си.
В стаята бе дребният шаман и преглеждаше друг пациент. Обърна поглед към тях, когато усети пристигането им.
— Добро утро — поздрави ги на английски.
Натан в отговор кимна. Убеден бе, че този човек по всяка вероятност е научил тези думи от баща му. От дневника му знаеше също, че шаманът бе и официалният водач на бан-али. Класовата структура на тези индианци не изглеждаше особено сложна. Впечатлението бе, че всеки човек си знае мястото и задълженията. Шаманът обаче бе крал на племето. Бе човекът, който общуваше с яга.
Кели коленичи до Франк. Той бе приседнал върху люлката и отново изсмукваше съдържанието на един орех от дървото с помощта на сламка. Остави течната си закуска встрани.
— Закуска за шампиони — каза с обичайния си добродушен тон.
Натан забеляза, че той все още носеше шапката на „Ред Сокс“. И нищо друго. Малко одеяло го закриваше от кръста надолу и осакатените му крака не се виждаха. Бе обаче гол до кръста и върху гърдите му бе нарисувано нещо.
Червена виеща се змия със синя длан в центъра.
— Събудих се с нея — поясни Франк, след като забеляза погледа на Натан. — Навярно са я нарисували през нощта, докато бях под наркоза.
Знакът на бан-али.
— Ти наистина ли си син на вишва Керл? — обърна се шаманът към Натан.
Натан се извърна към него и кимна утвърдително. Очевидно техният гид Дакий го бе осведомил.
— Да, Карл е мой баща.
— Той добър човек. — Кралят шаман го потупа по рамото.
Натан се затрудни как да реагира. Усети се, че кима утвърдително, докато всъщност изпитваше желание да се нахвърли върху шамана. Щом е бил толкова добър, защо е трябвало да го убивате? От дългото си общуване с местните племена обаче знаеше, че нямаше да получи удовлетворителен отговор на този въпрос. Тук дори и добър човек можеше да бъде убит за нарушаването на табу. А после да бъде почетен чрез използването му като тор за растения.
Кели приключи прегледа на Франк.
— Раните му са зараснали напълно. Скоростта на гранулирането е невероятна.
Шаманът очевидно бе разбрал правилно изражението на лицето й.
— Яга го лекува. Ще оздравее. Ще израсне… — смръщи се, като се опита да се сети за необходимата дума. Не успя и в крайна сметка се наведе и потупа собствения си крак.
Кели погледна шамана, а после, Натан.
— Смяташ ли, че това може да се случи? Че е възможно краката на Франк наистина да израстат отново?
— Ръката на Джерълд Кларк се регенерира. Значи е въз-можно.
Кели се наведе към Франк.
— Жалко, че не можем да проследим този процес в една съвременна болница…
— Не забравяйте, че ни предстои да изпълним една задача — прекъсна я с шепот Дзейн, застанал с гръб към шамана.
— Каква задача? — попита Франк.
Кели тихо му обясни. Лицето на Франк се разведри.
— Джи Пи Ес-ът е проработил. Значи има надежда! Кели кимна утвърдително.
Шаманът, загубил интерес към тях, междувременно ги бе напуснал.
— Трябва да си набавим образец от мъзгата — зашептя Дзейн.
— Знам откъде — каза Кели и кимна по посока на улей в стената. Закривана от гърбовете на двамата мъже, взе от брат си празния вече орех и извади от него сламката. Отиде до стената и измъкна от нея малък дървен чеп. По улея започна да струи гъста червена мъзга. Подложи отвора на ореха под него и започна да я събира. Тя потече бавно.
— Нека аз да свърша тази работа, а ти се погрижи за брат си — предложи Дзейн.
Кели се съгласи и се обърна към Натан.
— Носилката е все още тук. — Тя я посочи с поглед. — Ако получим сигнал за напускане, ще трябва да действаме бързо.
— Би трябвало…
Първата експлозия ги изненада. Всички застинаха, когато ехото й започна да заглъхва. Натан надникна през един от процепите. Това не бе гръмотевица. Не бе гръм от ясно небе. После се чуха още няколко експлозии, последвани от викове.
Чуха се и писъци.
— Нападнати сме! — изуми се Натан.
Обърна се и видя, че към него е насочен пистолет.
— Не мърдайте — заповяда им Дзейн, привел се до стената с изплашено изражение на лицето. В едната ръка държеше ореха, вече препълнен с мъзга, а в другата, своя деветмилиметров пистолет „Берета“. — Никой да не мърда.
— Ти какво… — започна Кели.
Натан я прекъсна. Веднага разбра всичко.
— Значи това си ти — извика. Спомни си опасенията на Коуве. „Някой ни преследва. Между нас има шпионин.“ — Значи ти, мръсно копеле, ни предаде!
— Не се приближавайте! — предупреди Дзейн с насочен към тях пистолет.
Взривовете навън продължиха. Гранати.
Натан отмести Кели встрани от пистолета на Дзейн.
Шаманът внезапно се затича към вратата. Уплашен от експлозиите, пренебрегна по-близката опасност. Нададе тревожен вик.
— Стой! — изкрещя Дзейн на индианеца.
Шаманът бе твърде стреснат, за да го чуе. А и не разбра казаното от пришълеца. Продължи да
