се наведе и взе две неща от инструментариума си — брадва и бормашина. Огледа ги, после остави брадвата.
— Това вече го правих.
Вдигна бормашината и натисна копчето. Писъкът на моторчето отекна в просторната пещера с обещание за болка.
— Ще започнем с едното око — каза Раул.
Един от войниците изви назад главата на Кат. Тя се задърпа, но другият я изрита в корема и й изкара въздуха. Грей видя сълза да се търкулва от едното й око. Не беше уплашена. Беше разгневена.
Раул приближи бормашината към лицето й.
— Недей! — извика Грей. — Ще ти кажа каквото знаем.
— Не — викна и Кат и си спечели удар в лицето.
Грей знаеше какво се крие зад това нейно „не“. Ако Драконовият двор се добереше до скритата тук сила, до „ключовете към света“, това би означавало Армагедон. Собственият им живот, кръвта им, беше без значение.
— Ще ти кажа — повтори Грей. Раул се поизправи.
Грей се надяваше да го примами по-близо. Но Раул не мръдна от мястото си.
— Не помня да съм задал някакъв въпрос. — И се наведе отново. — Това е само демонстрация. Когато стигнем до фазата на въпроси и отговори, нещата ще загрубеят.
Бормашината зави още по-силно.
Грей не можеше да чака повече. Нямаше да седи и да гледа как този луд осакатява втори човек от екипа му. По-добре да умре в престрелка. Скочи и заби лакът в слабините на войника, който го пазеше. После хвана пушката му, насочи я към Раул и натисна спусъка.
Щрак.
Нищо.
Рейчъл гледаше безпомощна как един от войниците зад Грей го поваля на земята с приклада на пушката си.
Раул се разсмя и натисна копчето на бормашината по-силно.
— Свалете му ботушите — нареди той и се приближи към Грей, докато наемниците изпълняваха заповедта му. — Да не си мислиш, че не съм прегледал подробно записите от охранителните камери след бягството ти? Когато първите двама, които изпратих в замъка да ви убият, не се обадиха, пратих нов екип да разбере какво се е случило. Заварили в двора само кучетата. После обаче открили как си избягал и ми се обадиха веднага.
Наемниците му смъкнаха ботушите.
— Така че ти оставих малката ти надеждица — продължи Раул. — Винаги е добре да знаеш каква тайна крие врагът ти. Това свежда изненадите до минимум. Предположих, че рано или късно ще се опиташ да се добереш до някое пушкало… но се надявах да си по-издръжлив. И да изчакаш, докато всичко не плувне в кръв. — Раул вдигна бормашината и му обърна гръб. — Така, докъде бяхме стигнали?
Рейчъл гледаше как пак връзват ръцете на Грей зад гърба му. Лицето му беше като празна черупка, безнадеждно. И това я уплаши повече от предстоящите изтезания.
— Остави другите на мира — каза Грей с мъка и се изправи. — Губиш си времето. Знам как да отворим портата. Нараниш ли дори един от хората ми, няма да научиш нищо.
Раул го изгледа.
— Обясни и ще обмисля предложението ти.
Грей плъзна безпомощен поглед по другарите си, после каза:
— Светлина.
Кат изпъшка. Вигор провеси глава.
— Прав е — извика някой отдолу. Беше Алберто, качваше се към тях. — Огледалата на стените са отразяващи и обърнати под ъгъл.
— Нужна е светлината на лазер — продължи Грей, разкриваше всичко. И им преразказа теорията на Вигор.
— Да, да… напълно логично — замърмори Алберто.
— Е, скоро ще разберем — каза Раул. — Ако лъже, ще започнем да режем крайници.
Грей се обърна към Рейчъл и другите.
— Така или иначе щяха да разберат. Вече имат златния ключ.
— Свалете пленниците долу — нареди на хората си Раул. — Никакви рискове. Наредете ги до стената. Останалите — той вдигна поглед към кръга от войници, — не сваляйте очи от тях. Застреляйте всеки, който помръдне.
Свалиха ги на долното ниво и ги наредиха покрай стената. Грей беше само на три стъпки от Рейчъл. Тя копнееше да протегне ръка и да хване неговата, но той изглеждаше потънал в собствените си терзания.
А и самата тя не смееше да помръдне.
Войниците на горното ниво бяха залегнали и ги бяха взели на прицел.
Грей измърмори нещо. Думите му стигнаха само до нейните уши.
— Лабиринтът на Минотавъра.
Тя сбърчи вежди. Без да помръдва, той изкриви поглед към нея, после обратно към пода. Какво се опитваше да й каже?
„Лабиринтът на Минотавъра“.
Това беше едно от имената на лабиринта. Дедаловият лабиринт. Митичният лабиринт, обитаван от чудовищния Минотавър, смъртоносен звяр в смъртоносен лабиринт.
„Смъртоносен“.
Рейчъл си спомни капана в гробницата на Александър. Смъртоносния проход. Технологията беше необходимото, но не и единственото условие, за да се решат тези гатанки. Трябваше да познаваш историята и митологията. Грей се опитваше да я предупреди. Вярно, бяха се досетили за необходимата технология, но още не бяха решили гатанката.
Сега вече знаеше на какво се надява Грей. Беше казал на Раул достатъчно, за да го убие — с малко късмет.
Раул свали лазерния прицел на една пушка и понечи да тръгне към централния пиедестал. После, изглежда, размисли и се обърна към Грей.
— Ти. — Изгледа го подозрително. — Ти го занеси там. Избутаха Грей от стената, далеч от Рейчъл. Развързаха му ръцете. Но само толкова. Оръжия го следяха от всички страни.
Раул бутна лазера в ръката му.
— Нагласи го. Както каза.
Грей погледна Рейчъл, после тръгна по стъкления под по чорапи.
Нямаше избор.
Трябваше да влезе в лабиринта на Минотавъра.
Генерал Ренде си погледна часовника. Гръмотевица изтрещя зад стените на двореца. Онова, към което се беше стремил толкова дълго, щеше да се осъществи всеки миг. Дори ако не успееха да отворят каквото там тайно подземие се криеше долу, той вече беше огледал набързо пещерата. Само по себе си хранилището беше съкровище, пред което бледнееха всички други.
Щяха да изнесат каквото могат, а другото щяха да унищожат.
Експертът по експлозивите вече залагаше запалителните заряди.
Оставаше само да изчакат камионите.
Три големи камиона. Щяха да циркулират между двореца и един огромен склад в предградията, да
