открила променения вирус. — Само малък процент от нашата ДНК функционира реално. Едва три процента, ако трябва да сме точни. Другите деветдесет и седем процента се смятат за генетичен баласт. Гени, които не носят кодирана информация. Само че част от тази баластна ДНК има забележителни прилики с вирусен код. Последните теории са, че такова кодиране може би изпълнява защитна роля, един вид запасен арсенал срещу болести на бъдещето.
Преди да продължи, си представи наядения труп на възрастния мъж, приятеля на Сюзан.
— Като канибализма например.
Странното й изявление прикова вниманието на останалите.
Тя обясни:
— Генетични маркери, открити в глобален мащаб, показват, че повечето хора носят специфичен комплект от гени срещу болести, които се предават само при консумиране на човешка плът. Тези открития сочат, че древните ни предци навярно са били канибали. Може би Сюзан има подобен генетичен маркер, който защитава мозъка й от този конкретен вирус, щама на Юда. Нещо, останало от отдавна изгубената ни генетична история. Нещо, погребано в колективното ни минало.
— Интригуващо както винаги, доктор Къмингс. — Девеш се залюля напред-назад на пръсти, без да крие вълнението си. — Но дали трансформацията е въпрос на случайност, или е била задействана от дремещ генетичен маркер… всъщност е без особено значение. Сега, когато знаем за новия вирус, можем да използваме това знание, за да създадем лекарство!
Шение не изглеждаше толкова ентусиазирана.
— Не е невъзможно — натърти тя. — Най-напред обаче трябва да направим още изследвания. За щастие разполагаме с цял кораб болни пациенти, върху които да тестваме потенциалното лечение. Преди това обаче ще ни трябва още от добрата форма на вируса. — И погледна многозначително Девеш.
— Няма проблеми — каза той. — Ракао и хората му вече претърсват острова, така че скоро ще върнем Сюзан Тунис и другите. И след като решихме този въпрос… — обърна се към Лиза, — е време да обсъдим вашето наказание.
И сякаш чакала сигнал, една жена пристъпи напред с лекарска чанта в ръка.
Дългата й черна коса беше сплетена отново. Сурина.
Монк се изкачваше по стръмната лъкатушна пътека, следваше голия задник на един от канибалите. Още десети гологъзи местни се катереха по тясната пътечка отпред. Други четиридесетина вървяха след Монк.
Личната му армия човекоядци.
Дъжд се лееше от тъмните небеса. Поне вятърът беше утихнал и само от време на време силни пориви бръснеха назъбените върхове. Монк беше избрал грижливо момента — бе изчакал фронтът на бурята да ги подмине и островът да остане в относителното затишие на „окото“ й. Чакането беше опънало докрай нервите на всички, но благодарение на търпението си се бяха сдобили с малък прозорец за свободно действие.
Вървяха напред. Макар пътеката да беше на завет, вдълбана дълбоко в скалите, камъните бяха хлъзгави и коварни от пороя и на места се налагаше да лазят на четири крака.
Монк хвърли поглед през рамо.
Райдър и Джеси вървяха след него. Зад тях се точеха местните жители, наконтени с пера, черупки, дървесна кора, птичи крака и кости.
Много кости.
Импровизираният ударен отряд беше въоръжен с къси копия, лъкове и заострени тояги. Ала половината имаха в Добавка пушки и сбиротък от стари автоматични оръжия — руски АК-47 и американски M16 — в комплект с патрондаши. Бартерната търговия между канибалите и разбойническите им наематели май не се беше ограничавала само до двукрако месо за трапезата.
От тази височина Монк виждаше добре тъмните води долу. Туристическият кораб грееше като подгизнала сватбена торта в средата на лагуната. Именно той беше целта на канибалския ударен отряд.
Оказваше се, че всяко желание на Рангда, вещицата-царица, беше закон за човекоядците.
А Рангда искаше кораба.
Желанията и заповедите й ги превеждаше Джеси. Той говореше малайски, официалния търговски език на пиратите — повечето канибали също го бяха понаучили. След като разбраха, че младежът знае езика на тяхната царица и може да предава желанията й, те издигнаха Джеси на нещо като пиедестал и го гледаха с обожание. Особено след като „Рангда“ го целуна по бузата и така благослови младия си преводач.
Никой не смееше да оспори думите му.
Но макар Джеси да беше от неоценима полза в организирането на нападението, планът принадлежеше изцяло на Монк.
Той обърна гръб на кораба. Лагуната несъмнено беше под наблюдение, така че всяка атака по вода беше обречена на неуспех. Както с лодки, така и с плуване. Особено с плуване — дори от тази височина се виждаха зловещите припламвания под повърхността на водата. Бурята беше разбудила обитателите на лагуната и те бяха излезли на лов в плитчините.
Което им оставяше само един избор.
Монк продължи напред и нагоре, устремен към покрива на света. Скоро стигнаха до гигантските подпорни стълбове и дебелите стоманени въжета, които поддържаха тази част от островната мрежа.
Монк плъзна поглед по нея.
Дъждът се лееше през мрежата въпреки вплетената в нея маскировъчна растителност. Някой очевидно имаше грижата да поддържа тази маскировка. И това едва ли бяха само пиратите.
Сякаш за да докаже последното, един от канибалите се покатери като маймуна по най-близкото въже, промуши се през мрежата и след миг под него увисна въжена стълба.
Съплеменниците му не чакаха втора покана и поеха един след друг по нея.
Монк се обърна към Джеси.
— Още не е късно да се върнеш и да изчакаш със Сюзан при плажа. Ще дойдем да ви приберем.
Джеси отмахна кичур мокра коса от очите си.
— Идвам. Иначе кой ще ти превежда? — И преди Монк да е възразил, разбута канибалите и се закатери по стълбата.
Райдър тръгна след него, като потупа Монк по рамото на минаване. След като милиардерът изчезна от погледа му, Монк хвана най-долната стъпенка и хвърли поглед назад към чудатата си армия в мрака. Окичени с пера и въоръжени до зъби канибали, готови да изпълнят повелята на царицата си.
За миг го жегна чувство на вина, че се възползва така от суеверията им. Мнозина щяха да загинат. Но ако Лиза беше права, вирусът заплашваше цялата планета. Нямаше друг избор освен да използва всички налични ресурси.
Трябваше да стигнат до лодката на Райдър. Да измъкнат Сюзан… и — ако имаха късмет — да спасят Лиза. Монк упорито отказваше да допусне, че партньорката му може да не е вече между живите.
Закатери се по стълбата.
Промуши се през оплетената маскировъчна растителност. Макар бурята да беше поутихнала, силен порив на вятъра се опита да го отвее нанякъде. Той се просна върху тясно дъсчено мостче, привързано върху мрежата. Явно някой някога го беше сковал с цел поддръжка и придвижване.
Авангардът на армията му вече напредваше пълзешком по мостчето.
Монк пое след тях под бръснещите залпове на носения от вятъра дъжд. Разнопосочни пориви клатеха мрежата под него. Все едно беше яхнал летящото килимче на Аладин.
Погледна назад. Облачният покров беше изтънял, колкото да се провидят няколко звезди, но по периферията на острова още се трупаха черни разбунени облаци. Затишието в центъра на бурята се беше оказало с по-малка площ, отколкото се беше надявал. От всички страни святкаха светкавици и трещяха гръмотевици.
Монк запълзя напред. Трябваше да се махнат от мрежата, преди окото на бурята да подмине острова.
