Елена не се стресна — вече беше видяла отражението му в стъклото на прозореца.
Личният му Распутин в сластна женска форма.
— Почти на финала сме — каза той и се наведе към ухото й.
Взривовете вече бяха поставени където трябва. Нищо не можеше да ги спре.
Стрелбата започна, преди Грей да е стигнал края на селото. Викове и писъци цепеха въздуха. В небето трещяха хеликоптерите. Той опря гръб в някаква каменна стена. Джипът чакаше от другата страна на кладите.
Войник в черна униформа притича през откритото пространство с карабина на рамо. Колегите му сигурно вече заемаха позиции около селцето, затваряйки обръча. Скоро щяха да тръгнат напред през лабиринта от улички, убивайки всеки срещнат.
Грей знаеше, че единственият начин да помогне на селяните, беше да отведе хората си оттук, а с тях и нападателите. Трябваше да се измъкнат, преди клането да започне.
Протегна ръка назад към Росауро.
— Ключовете.
Те се озоваха в ръката му, а жената го уведоми мрачно:
— Ковалски и Елизабет ги няма.
Грей погледна назад. Така и не беше забелязал липсата им, зает да тича презглава по кривите улички.
— Намери ги — нареди й той. — Тръгвай.
Тя кимна, и хукна назад.
Грей погледна Лука в очите.
— Пази професора. Скрийте се някъде. Циганинът кимна. Две ками лъщяха в ръцете му. Грей не можеше да чака повече.
Приведен ниско, той напусна прикритието на стената и пое на бегом през откритото пространство.
Елизабет тичаше с Ковалски по криволичеща уличка. От едната страна минаваше канавка, пълна с нещо зловонно.
— Канавката — каза задъхано тя. — Трябва да води извън селото.
Ковалски кимна и свърна зад следващия завой. Стискаше пистолет в едната си месеста лапа, Елизабет подтичваше до него.
— Имаш ли и друг пистолет? — попита тя.
— Можеш ли да стреляш?
— По летящи глинени мишени. В колежа.
— Няма голяма разлика. Само дето тукашните издават повече звуци.
Бръкна под якето си, измъкна малка берета от колана на гърба си и я тикна слепешката в ръцете й.
Пръстите й се свиха плътно около дръжката, сякаш да почерпят сила от студената стомана.
Хукнаха напред. Уличката беше празна, но по външния периметър на селото се водеше престрелка — селяните защитаваха домовете и живота си.
Един от хеликоптерите мина ниско над тях. Завихреният от перките му въздух подгони листа и боклуци по уличката. Двамата хлътнаха в някаква пръстена колиба. Елизабет мерна две деца, свити зад нисък креват.
След като хеликоптерът отмина, Ковалски я дръпна към вратата, а после я избута бързо назад. Войник в черно профуча покрай отвора. Явно битката се беше преместила в самото село. Ковалски надникна през вратата, махна й и я изведе отново навън.
— Ще тръгнем към хълмовете — каза той.
Завиха още два пъти на бегом и излязоха на прав участък към хълмовете. Трупове се валяха по улицата и кръвта се стичаше в канавката. Поне едно от телата беше с черна камуфлажна униформа. Ковалски забърза напред, придържайки се към стените от едната страна. Държеше пистолета си в готовност.
Залп автоматична стрелба изкънтя откъм покрайнините.
Как щяха да минат оттам?
Ковалски спря при трупа на войника. Наведе се й дръпна шлема.
Нещо като дегизировка, помисли си Елизабет. Хитро.
Само че когато Ковалски дръпна шлема, главата на войника се отдели заедно с него. Шокиран и ужасен, той отскочи назад и се блъсна в Елизабет. Тя загуби равновесие и двамата тупнаха на земята.
Тъмна сянка се появи зад тях.
Друг войник.
Елизабет вдигна пистолета си и стреля напосоки. Куршумите рикошираха със звън в паважа, пропускайки целта, но поне принудиха мъжа в черно да отстъпи зад ъгъла. Пищовът на Ковалски гръмна като оръдие в тясната уличка. Елизабет хвърли поглед през рамо и видя още двама войници в края на улицата.
Бяха обкръжени, а численото превъзходство не беше на тяхна страна.
Грей изскочи от уличката и хукна през открития участък. Метна се към волската каруца, която още стоеше на мястото си до кладите горящ боклук. Плъзгайки се по корем, той се изравни с един от огньовете. Прикрит от каруцата, посегна към кладата. Щом изстрелите и хеликоптерите не бяха в състояние да подплашат вола, значи се налагаше Грей да му запали огън под опашката.
Буквално.
Издърпа парче горяща гума от края на кладата и го метна върху мазната купчина отпадъци в каруцата. Пламъците прихванаха бързо. Стиснал горящ клон в ръката си, Грей изпълзя под каруцата й сръчка вола отзад.
Животното изрева и ритна със задните си крака, като едва не преобърна каруцата. Грей се хвана за предната ос миг преди волът да отпраши с жално мучене право към хълмовете. Каруцата подскачаше бясно и ръсеше след себе си горящи боклуци.
Подмятан отдолу, Грей стискаше здраво предната ос и внимаваше да не попадне под тежките колела.
Волът и каруцата стигнаха до изровен от водата естествен канал в подножието на хълмовете.
Грей се пусна и потъна в рядката кал.
Каруцата продължи към хълмовете като огнен метеор с неясна дестинация. Грей се надяваше боклучавите фойерверки да задържат вниманието на онези в хеликоптерите.
Останал на тъмно, той се придвижваше, къде с плуване, къде с пълзене, по канала, който завиваше покрай селото. Озова се от обратната страна на джипа и изчака най-близкия хеликоптер да се отдалечи… После изскочи от калта и хукна приведен към мерцедеса.
Трябваше да се вмъкне в джипа по най-бързия начин. Щом отвореше вратата, светлинките в купето щяха да се включат. С ключовете в ръка, той си пое дълбоко дъх.
Повече не можеше да чака.
Притисната в завардената от войници уличка, Елизабет се оглеждаше трескаво за някакъв изход. И намери един. Отворен прозорец. На крачка от тях.
Сръга Ковалски и го посочи.
— Тръгвай! — изръмжа той.
Елизабет се метна през отвора. Притиснала пистолета към гърдите си, тя направи опит да се претърколи при падането, както беше виждала да правят по филмите. Не й се получи. Стаята беше празна, гол пръстен под и нищо друго. Ковалски влетя след нея през прозореца и тя едва успя да се отмести навреме. Куршуми го следваха по петите. Тежки стъпки затрополиха към тях и от двата края на улицата.
— Вратата — извика тя.
