Нисък отвор срещу прозореца извеждаше към друга уличка. Двамата изскочиха навън… и налетяха на други четирима войници. Изненадата беше всеобща. Но преди някой да се опомни и стреля, върху войниците заваля остра стомана. Елизабет и Ковалски отстъпиха заедно назад. Един от мъжете насочи пистолета си към нападателите, но въздухът се разцепи и стомана отсече ръката му. Друг се свлече на колене със зейнало гърло.

За нула време и четиримата срещнаха смъртта си.

Елизабет вдигна поглед към спасителите — трима мъже.

Абе и двама негови съселяни.

Оръжията им бяха характерни за този район и уникални по своя вид. „Уруми“. Прословутите индийски бич-мечове. Състояха се от удобна ръкохватка с прикрепени към нея четири гъвкави остриета, всяко широко по два сантиметра и дълго метър и половина, но толкова тънко, че стоманата се гънеше като камшик. Баща й й беше показвал демонстрации на бойното изкуство, познато под името „каларипаяту“. С едно завъртане на китката остриетата се развиваха и нанасяха поражения много по-тежки от всеки обикновен меч.

— Елате! — каза Абе. — Приятелите ви са ей там.

Поведе ги назад към селото. Вървяха по обиколен път през периферията. Абе замахваше от време на време с меча си, дори преди да е свърнал зад поредния завой. Ударът ослепяваше и осакатяваше противника, а след това той и хората му изскачаха да довършат започнатото.

Очите на Ковалски святкаха в мрака при вида на клането.

— С оръжие като т’ва нищо чудно, че им викат „недосегаеми“. Непременно трябва да се сдобия с една от тия чудесии.

При поредния завой Абе заметна бича си… после дръпна бързо ръка назад. Вик на изненада прозвуча иззад ъгъла.

— Много съжалявам — каза Абе.

Появи се Росауро. Притискаше с ръка бузата си. Между пръстите й се процеждаше кръв. Но когато видя Елизабет и Ковалски, очите й се разшириха.

— Слава на Бога, че ви намерих — каза тя. — Бързо!

И всички хукнаха в група след нея.

След серия от завои кладите се появиха в края на уличката. Клекнал между две пръстени колиби, Лука им махна да побързат. Елизабет видя професора, сгушен в дълбоките сенки.

Къде беше Грей?

Сякаш чул въпроса й, мощен двигател се събуди с рев откъм горящите клади.

— Имайте готовност! — изсъска им Росауро. По лицето й се стичаше кръв.

„Готовност за какво?“

Грей включи на скорост и натисна докрай педала на газта. Четириколесното задвижване изстреля джипа напред. Един от задните прозорци се пръсна на парчета и колата залитна. Изстрел между двете боклукчийски клади.

Хеликоптер се появи ниско отпред. Не беше въоръжен с картечна установка, но от страничната врата висеше някой и стискаше карабина.

Грей скочи на спирачките. Куршуми вдигнаха фонтани от кал на сантиметри от предната броня. Той включи на задна скорост, даде газ и джипът описа полукръг около задницата си с рев на петстотин коня под капака.

Завъртял докрай волана, Грей даде още газ и джипът се люшна, изправен на задните си гуми. След миг предните се стовариха обратно на земята, Грей насочи задницата на тежката машина към уличката и натисна бутона за отваряне на задния люк. Таблото примигна предупредително, когато хидравличната система се задейства. Джипът се натресе между двете клади и във въздуха се разхвърчаха горящи боклуци.

Грей натисна спирачките и едва не подкоси Росауро, която тичаше към него начело на останалите. Метна се през отворения заден люк и се прехвърли на средната седалка, за да направи място за другите. Джипът се разклати от внезапния наплив на пътници. Грей мерна позната бръсната глава. Явно бяха намерили Ковалски.

И Елизабет.

Която в момента май се бореше за въздух под тежката снага на бившия моряк.

Росауро извика иззад него:

— Тръгвай!

Грей настъпи газта и натисна бутона за затваряне на люка.

Два хеликоптера се насочваха към него от различни посоки. Куршуми риеха калта в прави редици.

Грей въртеше трескаво волана и водеше джипа на зигзаг.

Хеликоптерите го следяха неотлъчно.

Масирана стрелба изригна на нова сметка откъм селото зад тях… насочена към летящите машини. Впечатляващ преграден огън, подправен дори с пламтящи трасиращи куршуми. Явно селяните бяха конфискували някое и друго автоматично пушкало от врага.

Един от снайперистите в хеликоптерите падна, прожекторът му се пръсна и угасна.

Другата машина смени рязко посоката. Грей се промъкна покрай градушката от куршуми и пое към хълмовете на максимална скорост. Беше изключил фаровете и се ориентираше по пламтящите боклуци, които волът беше оставил след себе си, с надеждата че избраната от животното пътека ще се окаже проходима и за техния джип.

Огньовете в селото останаха зад гърба им и скоро джипът потъна в мрака между хълмовете. Последваха ги два хеликоптера с кръстосващи терена прожектори. Третият се сниши в края на селото и въжета провиснаха под корема му — останал беше да прибере закъснелите.

Росауро се наведе напред.

— Руснаци са! — каза тя.

— Руснаци?

— Така мисля. Командосите стреляха с AN — 94. Руски военни карабини.

Грей вдигна поглед към огледалото за задно виждане и мерна разтревожената физиономия на Мастерсън. Първо американски наемници, а сега руснаци… Още колко щяха да се включат в надпреварата за главата на този тип? За момента обаче въпросите трябваше да почакат.

В огледалата виждаше, че хеликоптерите зад тях скъсяват дистанцията. Беше успял да изведе хората си от селото и да примами врага. Въпросът беше какво да прави сега?

— В подножието на следващия хълм завий надясно! — извика някой зад него с британски акцент. Грей погледна през рамо и видя, че си имат пътник без билет.

Аби Банджее.

Росауро обясни:

— Каза, че знае как да се отървем от опашката!

Джипът стигна края на нанадолнището и вдигна ветрило от вода, нагазвайки в някакъв ручей. Грей направи остър завой надясно и продължи през калта в ниското.

— След оградата — вляво! — изкрещя Абе.

„Каква ограда?“

Грей се наведе напред. Без фарове не виждаше нищо. Трябваше му светлина…

Хеликоптер мина над тях с грейнал прожектор. Не беше точно светлината, за която се молеше Грей, но… Така или иначе, сега вече видя каменната ограда, за която беше споменал индиецът. За жалост онези в хеликоптера видяха тях. Ярка светлина окъпа джипа.

Стрелбата не закъсня — безброй куршуми надупчиха калта на сантиметри от задницата на колата.

Гонен по петите, Грей стигна края на оградата и зави наляво. Въпреки четириколесното задвижване и мощния двигател, задницата поднесе в рядката кал. Но след миг гумите зацепиха, джипът се измъкна от хватката на водата и се стрелна нагоре по късо възвишение.

Хеликоптерът заобиколи в широка дъга. Но подвижният прожектор не ги изпусна и за миг.

Джипът се изстреля през хребета на възвишението и за момент остана във въздуха, а после гравитацията го дръпна с такава сила, че на Грей му изтракаха зъбите. Откъм купето се разнесоха

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату