Твърде късно.
От дупката на извора изригна водна струя със силата на пожарникарски маркуч — колона от вода под налягане, дебела повече от половин метър. Пукнатини плъзнаха по цялата стена, радиално от отвора.
„Изкуствено създаден порой“.
Водата се удари в отсрещната стена и се разля обратно в камерата, поваляйки всички със силата си.
Елизабет загуби ориентация, ужасена от покачващата се ледена вода. Грей я стисна над лакътя и я повлече към стълбището.
— Капан… — Изломоти тя и се закашля. — Задейства се с натискане! Баща ми… опитал се е да ни предупреди…
Грей викаше:
— Навън! Навън!
Елизабет изкатери първите няколко стъпала на четири крака. Зад нея Грей измъкна Лука от водата и го бутна към стълбището. Водата вече стигаше до бедрата на Елизабет и се покачваше бързо. Грей още стоеше в подножието на стълбите и оглеждаше трескаво малката пещера.
Елизабет знаеше защо.
Къде се беше дянала Росауро?
Грей я беше изгубил от поглед. От всички тях Росауро беше най-близо до извора, когато се задейства капанът. Сега се завихряше водовъртеж, който отразяваше лъча на фенерчето му. Грей не различаваше нищо под повърхността. Водата вече се беше качила до кръста му, но това не би попречило на Росауро да се изправи, а дори да беше изгубила съзнание, тялото й би трябвало да изплува и да разкрие местоположението й.
Освен ако…
Грей се обърна към Лука и протегна ръка.
— Камата ти!
Камата се появи като по магия в ръката на циганина, който тикна дръжката в дланта на Грей. Той пък му подхвърли фенерчето.
— Гледай лъчът да е под водата! — извика и се гмурна в покачващото се езеро.
Течението го грабна и го завъртя покрай стените. Грей се остави на водата да го изхвърли до отсрещната стена. Скоро усети силата на водния поток и разбра, че е я е достигнал. Завъртя се и се отблъсна към отсрещната стена.
В съзнание или не, само едно нещо можеше да държи Росауро под водата.
Налягане.
Грей се гмурна там, където водата от извора се беше оттичала кротко, преди да пощурее. В смътната светлина на фенерчето различи мятащ се силует при отточния отвор. Течението буквално беше всмукало Росауро, едната й ръка бе потънала до рамото в канала. Грей беше чувал за удавили се хора, засмукани от отточните системи на плувни басейни. А тук силата на водата беше стотици пъти по-голяма.
Стисна свободната й ръка и се издърпа надолу към нея. После запъна крака от двете страни на отвора. Росауро вдигна очи към него. Дори на мъждивата светлина Грей видя дивата паника, изкривила лицето й.
Грей замахна с кинжала. Водата вече му беше отнела един колега и той нямаше намерение да губи втори по същия начин. Острието сряза каишките на раницата на Росауро, която беше всмукана наполовина в каменното гърло заедно с ръката й. След като я освободи от каишките, Грей я прихвана под мишниците и напъна с ръце и крака.
В първия миг не можа да помръдне жената. После раницата потъна няколко сантиметра навътре в канала, освободи вакуума и Грей успя да издърпа Росауро. Политна назад, както я беше прегърнал, и остави на течението да ги отнесе към светлината и стълбището.
Между водата и тавана беше останало трийсетина сантиметра разстояние.
Отекна стържещ бумтеж на трошащи се скали. Течението изведнъж ги заподмята по-силно — стената в дъното беше поддала.
Грей се хвърли напред, Оттласна се от дъното към наводненото стълбище и останал без дъх, изскочи от водата право в ръцете на Лука. Циганинът помогна на Грей да извлекат Росауро по стълбите. Тя кашляме и се давеше. От устата и изригваше вода при всеки напън, но помежду им успяваше да глътне по малко въздух.
Малко, но достатъчно, за да изграчи псувня на испански, която би опърлила и космите в ушите на Ковалски. Зад тях водата стигна до тавана и ги подгони по петите.
— Време е да се махнем оттук — каза Грей. Издърпа Росауро на крака и махна на Елизабет и Лука да излизат. Коленете на Росауро се подгъваха, но подгонена от водата, тя събра достатъчно сили да се затича без чужда помощ. Лявата си ръка държеше свита в лакътя и притисната към гърдите — щадеше я. Вероятно беше разтегнала някое сухожилие в каменното гърло.
Тичаха по стълбите, преследвани от врящата и трещяща вода.
Елизабет първа стигна до кръглата дупка в стената, промуши се с краката напред, увисна на ръце и тупна от другата страна.
— Давай! — извика Грей на Лука, който се поколеба за миг.
Лука се подчини и изчезна през отвора.
Грей помогна на Росауро да се промуши през дупката в черния мрамор. Тя увисна на здравата си ръка, после скочи. Грей я последва с минимална преднина пред водата, която вече заливаше последното стъпало.
Той отскочи встрани и дръпна пръстите си миг преди вълната да достигне вратата и да я затръшне, запечатвайки прохода. Грей се приземи на пода и погледна нагоре. Мраморната врата беше монтирана под ъгъл и се въртеше само в едната посока. Водното налягане я държеше затворена.
Автозапечатване.
Обръщайки се, Грей чу в клисурата навън да ехти рев. Блесна светкавица. Вряща бяла вода помиташе дъното на падината. Клисурата също се наводняваше, но този път причината беше естествена, а не резултат от необмислената постъпка на Грей.
Той обхвана с преценяващ поглед количеството препускаща през клисурата вода.
Нищо чудно, че сградите са били построени нависоко по терасираните скални стени.
После Грей осъзна още нещо.
Лука също го беше забелязал, ако се съдеше по тихия му въпрос:
— Къде са се дянали всички?
Сякаш чул въпроса му, Мастерсън се появи при вратата, като се подпираше на бастуна си. Явно беше чакал при колонадата отпред. Сигурно е държал под око прииждащите води заедно с другите.
— Слава Богу — каза професорът. — Много се забавихте долу. Какво открихте?
Елизабет пристъпи въодушевено напред.
— Намерихме отговорите, вече всичко е ясно! Направо не е за вярване.
— Сериозно?
Иззад Мастерсън изскочиха някакви хора.
Други нахлуха в помещението откъм страничните камери. Всички бяха в черно и с готови за стрелба карабини.
Руските командоси.
— Ще трябва да ми разкажеш всичко — продължи Мастерсън. — За разлика от баща ти, който отказа.
Избутаха Ковалски на прага с ръце на главата. Дясната му вежда беше сцепена и по лицето му се стичаше кръв. Двама войници го сръгаха да падне на колене.
— Убиха Абе — изръмжа бившият моряк. — Застреляха го като куче.
Мастерсън сви рамене.
— Какво толкова? Той беше недосегаем. В Индия и с кучетата се отнасят по-добре.
Войниците ги обградиха.
