— Опитах се да ги спра, но той беше твърде бърз с онзи свой бич. — Поклати тъжно глава. — Може пък тази игра наистина да е за младоци.
— Я чакай малко! — възкликна Ковалски, наредил някое и друго парченце от пъзела в главата си. — Ти и мене искаше да застреляш!
Грей махна с ръка.
— Онова беше театро.
Мастерсън кимна.
— Трябваше да изглежда убедително.
— Е, мене определено ме убеди, да знаеш! — възкликна с възмущение Ковалски.
— И слава Богу, че докарах нещата дотук. — Мастерсън се обърна към Грей. — Тъпото копеле се кани да свети маслото на половината световни лидери. Днес.
— Какво?
Мастерсън ги поведе към стълбищна клетка до старата стражева будка и сниши глас:
— Долу има още пазачи. Мен ме оставиха тук, на сигурно място. Затворник също като вас, макар и неофициално. Отивам да изведа Елизабет и д-р Росауро. — Той махна към продължението на коридора след стражевата будка. — С помощта на тази ваша снажна колежка току-виж сме се добрали до телефон, за да вдигнем тревога.
— Вземи и Лука — каза Грей. Колкото повече снижеше риска за цивилните в групата си, толкова по- добре. А и присъствието на циганина можеше да се окаже решаващият фактор, който да убеди Росауро, че Мастерсън е на тяхна страна.
Лука кимна в знак на съгласие.
— Добре. И той ще ми е от полза — каза Мастерсън. Измъкна руско военно уоки-токи от джоба на сакото си и го връчи на Грей, за да държат връзка. — А междувременно…
Грей довърши вместо него:
— Аз трябва да спра сенатор Солоков.
Мастерсън кимна.
— Имаш по-малко от час. Не знам какво е замислил, но е свързано с церемонията при саркофага.
— Каква церемония?
Мастерсън извади лист хартия от джоба си, разгъна го и го подаде на Грей.
— Ще похлупват стария чернобилски саркофаг — каза той и посочи листа. — С огромен стоманен хангар.
Докато Грей разглеждаше схемата, Мастерсън изреди високопоставените официални лица, които щяха да присъстват на събитието и обясни накратко какво представлява церемонията.
— Колкото до личните планове на Николай, разбрах само името. Операция „Уран“.
— Уран ли? Да не смятат да опикаят световните лидери? — изтърси Ковалски.
Грей не му обърна внимание, а тръгна към стълбището.
— Къде е Солоков сега?
— На път за Чернобил.
Докато се спускаше с Ковалски по стълбите, Грей мислеше за високата вентилационна шахта. Каквото и да беше намислил онзи тип, със сигурност включваше реактора. Името на операцията обаче… защо точно Уран? От часовете по военна история и стратегия в подготвителния курс към армейските рейнджъри знаеше, че това име е било употребявано и преди. Операция „Уран“ се е наричала руската офанзива по време на Втората световна война, която сложила край на най-кървавата битка в човешката история — битката за Сталинград.
Така че защо е избрал това име?
Нещо го притесняваше, гризеше го отвътре, но напрежението не му позволяваше да изплува. Двама пазачи охраняваха изхода на затвора пред тях. Обърнати с гръб към Грей.
Той вдигна откраднатия руски пистолет.
Притесненията щяха да почакат.
17.
Монк крачеше по черния път през призрачното градче, чакълът хрущеше под краката му, а слънцето напичаше хладния въздух. Всичко наоколо беше обрасло с бурени и храсти до кръста, все едно газеха в зелена вода. Константин вървеше пред него, Пьотър и Кишка се влачеха отзад. Марта беше последна в редицата, почти невидима в зеленото море.
— В тукашната планина няма много въглища — обясняваше Константин и току се прозяваше. — Всички мини тук са за метални руди.
Монк разбираше, че хлапето е изтощено и уплашено до крайност. Лекцията на тих глас имаше за цел колкото да го държи буден, толкова и да снижи тревожността му.
— Кобалт, никел, волфрам, ванадий, боксит, платина…
Монк го остави да изрежда и съсредоточи вниманието си върху градчето. Сградите изглеждаха построени набързо, по-скоро сглобени от дървени плоскости, а покрай пътя бяха издигнати дървени тротоари. Минаха край миниатюрно училище с една-единствена класна стая — прозорците бяха устояли непокътнати на времето, а в стаята още имаше дървени чинове. Два стари зелени камиона от съветско време ръждясваха на банкета. Единствената тухлена сграда в селото имаше табела с надпис на фасадата. Беше на кирилица и Монк нямаше идея какво гласи, но ако се съдеше по рафтовете вътре, сградата най- вероятно е била магазин и поща едновременно. Отстрани имаше кръчма с прашни бутилки по лавиците.
Сякаш един ден хората просто са излезли от къщите си и не са се върнали повече.
Нямаше нужда да гадае за причината. От това сравнително високо място езерото Карачей се виждаше като на длан с калните си брегове — искреше бодро под слънцето, скрило от погледа токсичната си сърцевина. Монк сведе очи към значката на раницата си. Червеният цвят беше станал една идея по-наситен. А той го проверяваше през няколко минути.
Константин видя накъде гледа.
— Можем да останем тук още най-много час. Много е опасно. Трябва да се спуснем под земята.
Монк кимна и вдигна поглед. До входа на мината имаше още километър и повече. Вече различаваше стоманените сгради отпред и скелетите на крановете при по-голямата конструкция, залепена за скалната стена. От двете й страни имаше по едно голямо метално колело, с чиято помощ миньорите бяха издигали отломките от изкопните работи долу. Чакълът, с който беше настлан пътят, сигурно беше дошъл от същото място.
Монк ускори крачка.
Другата стабилна сграда в селото се появи след остър завой и стръмно нанагорнище. Триетажна мелница, най-високата сграда тук. Построена беше от дървени трупи, покривът беше от ламарина Водното й колело, зелено от мъхове и лишеи, се беше отчупило от подпорите си и лежеше напреко на потока. Явно придошлите води го бяха повалили преди години.
Вървяха натам, когато Кишка извика.
Монк се завъртя. Пьотър стоеше като истукан, очите му — разширени от ужас.
Монк затаи дъх.
„О, не… пак ли…“
Марта заподскача в кръг около момчето, доловила на свой ред тревогата му. И тя като Монк не знаеше къде се крие опасността и от коя посока може да ги връхлети… но и двамата знаеха какво беше усетило момчето.
Монк си спомни нападащия го тигър, онзи с нагризаното ухо.
„Захар“
Не разбираше как ги е проследило животното през блатото. Но пък тигрите бяха умели плувци. Явно беше преплувал заблатената низина, изпреварил беше плячката си и сега ги дебнеше от засада. Подобна
