Обърна се и прегърна врага си. Сейчан се стегна, несигурна какво да направи.
— Зная — прошепна той в ухото й.
Тя трепна, може би погрешно разбрала думите му.
Грей я пусна. Клекна и огледа основата на кръста. Той се издигаше от бронзова полусфера. Грей опипа краищата й. Не беше закрепена неподвижно. Между камъка и бронза имаше съвсем тънък процеп.
Скочи и изтича до зарязаната на пода раница. Изсипа я и намери черен флумастер. Коленичи. Искаше да го види нагледно. Флумастерът бързо зашари по камъка.
Докато работеше, част от ума му се върна на остров Бардси. Сега разбираше несвързаните изчисления по стената. Кръгът с линиите. Отец Джовани бе по-умен от всички тях. Беше го измислил. Кръгът представляваше Земята. Сметките му…
— Онова са били изчисления на географска ширина и дължина.
Останалите се събраха около него.
— За какво говориш? — попита Уолас.
Грей посочи бронзовото съоръжение в центъра на помещението.
— Това не е кръст — повтори той. — А навигационен уред. Свързан със звездите!
Довърши чертежа си.
Схемата показваше как кръстът може да се наклони така, че рамото му да сочи към някоя звезда, и как кордата с тежестта играе ролята на отвес, а завъртането на колелото на устройството отмерва градусите.
— Това е ранна форма на секстант — обясни Грей.
— Боже мой. — Смаяният Уолас направи крачка назад и се плесна по челото. — Открай време археолозите спорят как древните са постигали такава точност при разполагането на камъните си. С каква прецизност са ги ориентирали! — Посочи чертежа с пръст. — По дяволите! Това устройство може да играе и ролята на теодолит!
— На какво? — попита Рейчъл.
— Геодезически инструмент, способен да мери хоризонтални и вертикални ъгли — обясни Грей. Сега и той го разбираше. — Използва се в строителството.
— Почитането на спиралата и кръста — каза Уолас. — Тези символи наистина представят небето и земята.
Грей се загледа в чертежа на стоящия на земята кръст, насочен към звездите.
— И нещо повече. Символите представят също така почитането на тайно познание, на тайните на навигацията и строителството.
Сейчан ги свали от небето с отрезвяващ въпрос.
— Но какво общо има всичко това с ключа на Страшния съд?
Групата впери поглед в бронзовия кръст.
Грей знаеше отговора.
— В древността единствено жреците са били допускани до такова могъщо знание. — Погледна към Уолас за потвърждение.
Професорът кимна.
— За да намерим ключа на Страшния съд, трябва да покажем същото знание.
— Но как? — попита Рейчъл.
Грей си спомни какво беше изчислявал отец Джовани на остров Бардси.
— Трябва да използваме звездите горе и да изчислим координатите. Предполагам, че трябва да вземем предвид местоположението ни тук. Приблизителната географска дължина и ширина. — Погледна останалите. — Това е комбинацията.
— Можеш ли да я изчислиш? — попита Уолас.
— Мога да се опитам.
Грей отново клекна. Келтският кръст функционираше различно от секстанта, който използва огледала и отражения, за да определи ширината и дължината. Но разликите не бяха чак толкова големи.
— Трябва ми неподвижна константа — промърмори той и се загледа към кварцовите съзвездия. Не случайно бяха поставени там.
— Полярната звезда — каза Сейчан, приклекна и посочи парчето кварц, което представляваше Полярната звезда, използвана открай време за ориентиране.
Изглеждаше подходящо.
Грей работеше бързо. Знаеше приблизителните координати на Клерво от собствения си джипиес, който бе включен, докато пътуваха насам.
LAT 48° 09? 00? N
LONG 04° 47? 00? E
Ширината и дължината бяха представени в градуси, минути и секунди. Също като деленията на часовника. Като линиите по въртящото се бронзово колело на кръста. Всичко си пасваше.
За по-малко от минута получи верните според него резултати с помощта на древния инструмент и сегашното им положение.
Запомни ги и се изправи.
Рейчъл го гледаше обнадеждено.
Грей се молеше да оправдае надеждата й.
— В случай че греша, май ще е по-добре да се върнете в тунела.
Забърза към кръста. Докато го приближаваше, увереността започна да го напуска. Щеше да има само една възможност. Ако грешеше, ако изчисленията му не бяха верни, ако не успееше да задейства правилно древния секстант, всички щяха да загинат.
Спря и впери поглед в устройството.
— Можеш да го направиш — разнесе се глас зад него.
Погледна през рамо. Сейчан го беше последвала. Останалите бяха отишли при Ковалски в тунела.
— Връщай се — грубо й нареди той.
Тя не му обърна внимание, дори не реагира на думите му.
— Може да са нужни двама души. Един, който да поддържа кръста под нужния ъгъл, и друг, който да набере комбинацията с колелото.
Той понечи да възрази, но осъзна, че тя е права. А и част от него си признаваше, че не иска да е сам.
— Да го направим тогава — каза той.
Отново приклекна и погледна през кухото рамо на кръста. „Като телескоп“, помисли си пак, спомняйки си как думите бяха отключили познанието в него. Бяха произнесени от Сейчан.
Знаеше какво трябва да се направи. Пресегна се към кръста и дръпна рамото му. Цялото съоръжение се наклони на сферичната си основа. Щом го премести, някъде отдолу се чу шумно изщракване.
Нямаше връщане назад.
Грей завъртя рамото така, че да сочи на север. Погледна през отвора към звездния купол. Сейчан му помагаше, като държеше фенера насочен към кварца, бележещ Полярната звезда.
Не след дълго Грей я откри и фиксира телескопа към нея. Щом го направи, се чу силен удар на гонг. Звукът идваше отгоре и отекна в обширното помещение.
„Какво означава пък това?“
От покрива се откъртиха стотици каменни тапи и заваляха надолу. Една удари Грей по рамото. Стреснат, той едва не изпусна кръста. Сейчан изруга и притисна челото си с длан. Между пръстите й потече кръв.
Тя продължаваше да гледа нагоре.
Грей проследи погледа й. През стотиците дупки на тавана се бяха показали бронзови шипове, спускаха се бързо към пода, закрепени на края на дълги прътове. Зад тях над изхода към тунела се спускаше каменна плоча.
