обвиваше лежащата фигура. Тъмната кожа бе гладка. Дори миглите бяха непокътнати. Фино облекло покриваше тялото от пръстите на краката до шията. На главата имаше златна корона, несъмнено египетска, ако се съдеше по украсата от лазурит.
Единствените други открити части на тялото бяха ръцете. Лежаха скръстени на гърдите и стискаха каменна ваза, покрита с йероглифи. Вазата беше затворена със златен похлупак във формата на глава на сокол.
— Вижте дясната й ръка — каза Рейчъл.
Грей забеляза липсващия показалец.
Вниманието на Уолас бе изцяло насочено към каменната ваза.
— По външен вид прилича на канопи. В такива съдове са се съхранявали балсамираните вътрешности на царя или царицата.
Грей знаеше, че трябва да погледнат вътре. Ключът на Страшния съд винаги се бе свързвал с тялото на тъмнокожата владетелка. Посегна и измъкна тежкия съд от изсушените пръсти на царицата.
— На твое място не бих го направил — измърмори Ковалски и отстъпи крачка назад. — За нищо на света. Това нещо сигурно е прокълнато.
„Или пък е лек“, помисли си Грей.
С познанията си в областта на земеделието египтяните сигурно бяха открили някакъв гъбичен паразит, който би могъл да всее хаос и да унищожи цяло село. Някакъв вид биологично оръжие. Но дали бяха разполагали и с противодействие?
Грей задържа внимателно вазата, хвана главата на сокола и повдигна златния похлупак. Сърцето му се сви. Не знаеше какво да очаква.
„Проклятие или лек?“
Уолас държеше фенерчето, докато Грей накланяше съда.
Отвътре се изсипа снежнобял прах, толкова фин, че се лееше като вода. Грей си спомни историята за Бернар и Млечното чудо: как Черната мадона изплакала мляко и го излекувала.
Знаеше какво се изсипва в дланта му.
— Това е лекът — уверено каза той. — Това е ключът.
Изсипа праха във вазата и я затвори плътно.
— Вижте това — изкашля се Сейчан. Беше отишла до съседния ковчег и го бе отворила.
Останалите я наобиколиха.
Тя насочи фенерчето си към ковчега. В него лежеше тяло, облечено в проста бяла роба с качулка. Ръцете му също бяха скръстени на гърдите и държаха подвързана с кожа книга.
Лъчът на фенерчето обаче бе насочен към лицето на покойния. Мъжът изглеждаше така, сякаш е умрял вчера. Кожата му, макар и леко съсухрена, бе непокътната, устните бяха червени, очите — затворени, сякаш беше задрямал. Кафявата му коса изглеждаше току-що сресана и подстригана на черта.
— Изобщо не се е разложил — каза Сейчан.
Рейчъл докосна гърлото си.
— Казват, че телата на светците били нетленни. Не се разлагат. Това трябва да е свети Малахия — погледна към третия ковчег, където можеха да се видят смътните очертания на още едно тяло, — или свети Бернар.
Уолас имаше друго мнение за чудодейното естество на нетленността. Спря поглед върху вазата в ръцете на Грей, след което отново погледна останките в ковчега.
— Канопите не винаги са съдържали органи. — Кимна към вазата. — Понякога в тях слагали просто балсамиращи съставки. Масла, мехлеми, пудри.
Грей разбра какво иска да каже.
— Ако ключът е лек, особено срещу гъбичките, то прахта трябва да има мощни противогъбични свойства… а може би и антибактериални. — Загледа се в лицето на светеца. — А основните причини за разлагането на тялото са гъбичките и бактериите. Ако балсамираш покойния с подобно вещество и запечатиш ковчега, тялото му ще стане нетленно.
Грей си спомни и за необичайно доброто здравословно състояние и дълголетието, приписвани на монасите от остров Бардси. Подобен мощен лек би могъл да ги защитава от обичайните болести, върлуващи през Средните векове. Нищо чудно, че островът е бил прочут като лечебен център.
Очите на Уолас се разшириха.
— Значи ключът…
— Би трябвало първоначално да е бил използван при балсамирането. Може би е бил донесен от Египет или е бил открит в новата земя. През онези времена подобно вещество със сигурност е изглеждало свръхестествено.
Уолас кимна.
— И заедно със смъртоносен патоген образува изключително силна комбинация. Биологично оръжие и противодействие.
— И познанието е било предадено от египтяните на келтите, а от тях — на ранната Църква. И в крайна сметка е било запечатано и скрито тук.
— Но това не е единственото познание, предадено по тази историческа линия. — Уолас се обърна към келтския кръст. — Открай време археолозите спорят как египтяните са издигнали пирамидите си и са ги ориентирали така прецизно по посоките на света. За целта им е трябвал много точен инструмент за измерване.
Грей погледна кръста с нови очи. Възможно ли бе именно той да е такъв инструмент?
Зад тях Рейчъл изненадано ахна. Беше останала при ковчега. Двете със Сейчан се бяха навели над тялото и бяха отворили книгата в ръцете на светеца.
— Името вътре — мрачно рече Сейчан. — Маел Маедок.
— Свети Малахия — съгласи се Рейчъл. Прелисти страниците на книгата. — Това е дневникът му. Вижте числата и латинския текст…
Погледна Грей.
— Това е оригиналното пророчество на Малахия за папите. Написано от собствената му ръка. — Гласът й стана по-остър. — Но тук е записано много повече! Вижте колко много страници. Мисля, че дневникът съдържа стотици други пророчества. Откровения, за които Църквата не споменава нищо.
„И може би с право“, помисли си Грей. Църквата сигурно е била уплашена достатъчно от пророчеството за папите и предсказанията за края на света. Нищо чудно, че дневникът е бил скрит.
Преди Рейчъл да успее да прегледа написаното по-подробно, Сейчан взе книгата и обърна на предната корица. Върху нея имаше изобразен символ. Египетски. Сейчан погледна Грей. Той също го разпозна. Бяха го виждали и преди.
Сега Грей разбра защо Гилдията е така развълнувана. Тази организация винаги бе проявявала огромен интерес към корените на древното познание и особено към Египет. Отец Джовани сигурно бе подозирал наличието на египетска връзка и се беше разприказвал, с което бе насочил вниманието на Гилдията към себе си.
Символът представляваше така наречения къртичи хляб, или хляба на боговете. Фараоните го използвали, за да отворят ума си за божественото. Дали тъмнокожата владетелка Меритатон не бе донесла от Египет нещо друго освен чудодейния лек? Дали не бе донесла и от този хляб? Дали Малахия не го бе опитал, за да се докосне до божественото и да получи виденията си?
Грей се взираше в изрисувания върху корицата символ.
Отгоре се разнесе грохот. Този път експлозията бе по-силна. Ушите им писнаха. От тунела блъвна облак дим и прах.
— Пробили са входа — каза Сейчан.
Грей се обърна към Ковалски.
— Взимай пушката и…
Но преди великанът да помръдне, Уолас сръчно грабна карабината от ръцете му, насочи я към тях и
